Сърбохърватски е термин, който обозначава един южнославянски езиков континуум, говорен в днешните Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора. Исторически и лингвистично тази езикова система често е била разглеждана като един общ език, но след разпадането на Югославия политическите и културните обстоятелства доведоха до оформянето на четири отделни стандарта. Всички съвременни стандарти се основават главно на щокавския (щокавски) диалект, което обяснява високата степен на взаимна разбирателност между говорещите.

Варианти и официални стандарти

  • Хърватски — официален език в Хърватия, основно използва латинската азбука и има своя собствена стандартизация и правопис.
  • Сръбски — официален език в Сърбия, използва както кирилица, така и латиница; в практиката и двата графични типа са разпространени.
  • Босненски — официален в Босна и Херцеговина, най-често използва латинска азбука; стандартът включва и специфични лексикални и стилови предпочитания.
  • Черногорски — официален в Черна гора; през последните години претърпя обособяване и приема собствен стандарт с някои ортографски и фонетични особености.

Диалекти и звукови варианти

В основата на стандартите лежи щокавският диалект, но в региона съществуват и други южнославянски диалекти (чакavian—чакavian/чакавски и kajkavian—кайкавски) които са дали исторически влияние особено върху хърватския. В рамката на щокавския се различават важни фонетични рефлекси на историческия звук „jat“, които водят до три основни фонетични варианта:

  • ijekavian (ијекавски/иекавски) — разпространен в голяма част от Босна и Херцеговина, в Хърватия и в Черна гора;
  • ekavian (екавски) — характерен за голяма част от Сърбия (особено в централна и източна Сърбия);
  • ikavian (икавски) — среща се в някои крайбрежни райони и в определени диалекти.

Писмени системи и правопис

Регионът използва две основни азбуки — латинска и кирилска. Хърватия традиционно използва латиница; Сърбия официално използва и двете, като в практиката латиницата е широко разпространена; в Босна и Херцеговина предимно се употребява латиница, а в Черна гора в последните години също се наблюдава преход към латиница наред с кирилицата. Стандартизираният правопис и терминологията се различават между отделните държави, което отразява националните образователни и културни политики.

Взаимна разбирателност и съвременни дискусии

Говорещите на тези стандарти обикновено се разбират помежду си без сериозни затруднения — лексиката, граматиката и структурирането на езика са близки. Въпреки това съществуват политически и културни дискусии относно наименованието „сърбохърватски“; след 1990-те години мнозина предпочитат да говорят за отделни езици (хърватски, сръбски, босненски, черногорски) поради национална идентичност. В академичната и историческата лингвистика терминът все още се използва, когато се разглежда езиковият континуум в по-широк план.

Разпространение и социален статус

Езиците/стандартите се използват във всички сфери — образование, медии, администрация и литература — в съответните държави. В много области на Балканите, особено в гранични региони и големи градове, може да се чуе смесица от варианти и форми, което допълнително улеснява междуетническата комуникация.

Кратко обобщение

  • „Сърбохърватски“ описва езиков континуум, говорен в Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора.
  • След разпада на Югославия се утвърдиха четири официални стандарта: хърватски, сръбски, босненски и черногорски.
  • Всички съвременни стандарти имат основа в щокавския диалект и остават високо взаимноразбираеми.
  • Различията са предимно в правописа, лексиката, частично в фонетиката и — силно — в политическата и културната интерпретация на езика.