Латиница

Букви от азбуката

Оригинална латинска азбука

Латинската азбука, използвана от римляните:

Символ

A

B

C

D

E

F

G

H

I

K

L

M

N

O

P

Q

R

S

T

V

X

Z

Латинско наименование на буквата:

ā

bē

kē

dē

ē

ef

gē

hā

ī

kā

el

em

en

ō

pē

qū

е

tē

ū

ex

zēta

Латинско наименование (IPA):

[aː]

[beː]

[keː]

[deː]

[eː]

[ɛf]

[geː]

[haː]

[iː]

[kaː]

[ɛл]

[ɛм]

[ɛн]

[oː]

[peː]

[kuː]

[ɛр]

[ɛs]

[teː]

[uː]

[ɛks]

['zeːta]

Нова азбука

Съвременната версия на азбуката се използва за писане на много езици. Индоевропейските езици, особено тези от Западна Европа, се пишат предимно с латиница. Тези езици включват германските езици (към които спадат английският, немският, шведският и други) и романските езици (към които спадат френският, испанският, италианският, португалският и други). Разбира се, има индоевропейски езици, които не използват латиница, като гръцкия и руския, както и неиндоевропейски езици, които използват латиница, като виетнамския.

Почти всички езици, използващи латинската азбука, съдържат диакритични знаци, които се намират над или под буквите. Те се използват за определяне на тоновете и произношението. Английският е единственият голям европейски език, който няма такива знаци, поне не за местните думи. В думи, взети от други езици, понякога се използват диакритични знаци, за да се изясни правилното произношение.

Основната азбука се състои от следните букви:

Големи букви

A

B

C

D

E

F

G

H

I

J

K

L

M

N

O

P

Q

R

S

T

U

V

W

X

Y

Z

Малки букви

a

b

c

d

e

f

g

h

i

j

k

l

m

n

o

p

q

r

s

t

u

v

w

x

y

z

Други версии

Римската писменост има по-малко букви от звуковете в някои от езиците, които я използват. В някои езици липсата на букви се компенсира с диакритични знаци, като например ă, â, á, é, í, î, ó, ẹ, ị, ọ, ụ, ã, ả, ẻ, ỉ, ỏ, ủ, ñ, č, ď, ě, í, ň, ř, š, ș, ť, ț, ú, ů, ž и đ. На практика това увеличава броя на буквите в тяхната азбука. Езиците, които използват някои от тези знаци, са френски, чешки, полски, маджарски (унгарски), румънски, испански, тагалог, виетнамски, есперанто и игбо.

Много езици променят писмените си системи с латиница. В някои страни европейците принуждават местните жители да я използват. Виетнамският език е бил написан с китайски йероглифи и съществува базирана на китайски език виетнамска писмена система, наречена chunom. Проблемът с китайската писменост е големият брой йероглифи, които трябва да се научат, преди човек да стане наистина грамотен. В началото на XX век виетнамското правителство преминава към латиница, за да може да повиши грамотността в страната. Виетнамците продължават да използват латиницата и след обявяването на независимостта, тъй като тя се научава много по-бързо от китайските йероглифи (chu nom).

След Първата световна война, когато Османската империя пада, Кемал Ататюрк започва да използва латиницата в турските страни. Когато Съветският съюз се разпада, някои от неговите по-малки езици започват да използват латиницата. Понастоящем тя се използва в Туркменистан, Узбекистан и Азербайджан. През 2018 г. Казахстан обяви, че латиницата ще се превърне в основната писмена система на казахския език.

Промяната на начина, по който даден език се пише с латински букви, се нарича романизация. Много хора, които не говорят езика, четат романизираната версия, за да знаят как приблизително ще звучат думите, дори ако това не е нормалният начин за писане на езика. Някои езици, като китайския и японския, използват латиницата в своите езици, за да могат да се набират по-лесно на компютър. В континентален Китай пинин е официалната романизация на китайския език и се използва за въвеждане на китайски йероглифи на компютъра, като те се изписват фонетично. Въпреки че много японски компютри разполагат с клавиатура кана за въвеждане на японски език на компютъра, японският език може да се въведе и с помощта на латиница. Софтуер, наречен IME (input method editor), преобразува латинските букви, наричани на японски език ромаджи, в японски кани и канджи.

Знак на португалски език, който използва ç