Урду | националният език на Пакистан

История

Смята се, че това, което днес е най-известно като "урду", се е зародило през XI в. от н.е. в Лахор и околностите му, когато империята на Газнавидите навлиза на субконтинента и управлява Пенджаб, страната на петте реки.

Пенджаб е известен още като "Хинд" или земята на изток от Инд.

Газнавидите, въпреки че по раса са тюрки, говорят персийски като основен език. Когато завладяват Пенджаб или Хинд със столица Лахор, те влизат в контакт с местното население, говорещо индоарийски език, което започва да приема персийски думи в езика си. Този местен език е и родоначалник на съвременния стандартен пенджабски език.

Контактите между персийския и родния език на Пенджаб започват да формират нов език, който става известен като "Лашкари Забан" или езикът на батальоните.

Този нов език, известен също като хиндави, става общ език на местните жители и на управляващите в региона Газнавиди. През XII в. от н.е. Газнавидите навлизат още по на изток в субконтинента и пренасят този език в Делхи, където той се повлиява от местния език хариболи.

От Делхи той се разпространява в по-голямата част от северния субконтинент и се превръща в общ език за общуване. Продължава да се влияе от хариболи и се разпространява в градове като Лакнау и Хайдерабад Дакан. През вековете той получава и нови имена и титли.

Местните поети в тези градове и в по-голямата част от региона допринасят за развитието му и добавят много персийски и чагатайски думи към него. Те също така индиректно добавили арабски думи, които персийският език вече съдържал.

Той продължава да се развива по време на Делхийския султанат под влиянието на Хариболи.

Империята на Моголите е друга мюсюлманска империя от тюркски произход, която говори на чагатайски и персийски като друг език, въпреки че не е етнически персийска или расово иранска.

По това време езикът става известен като Забан-и-Орду или езикът на кралския лагер.

Смята се, че в края на XVIII в. от н.е. поетът Гулам Машафи му дава името "урду", което е съкратено от "Забан-и-урду".

Думата произлиза от чагатай, родния език на моголите, който принадлежи към източнотюркското подсемейство езици. Чагатай е близък родственик на днешните узбекски и уйгурски езици и далечен родственик на днешния турски език, тъй като всички те принадлежат към едно и също тюркско езиково семейство.

В собствения си местен превод той е Лашкари Забан и накратко Лашкари.

Също така по време на Моголската империя езикът, известен като урду, е бил придворен език в редица големи южноазиатски градове, включително Делхи, Амристар, Лакнау и Лахор.

По времето на Британската империя той става известен и като "хиндустански" или езикът на Хиндустан, страната на Инд. Той продължава да служи като придворен език в същите градове.

Той е приет като първи език от много хора в Северна Индия.

В края на британското владичество и след обявяването на независимостта на Пакистан той е избран за национален език на жителите на страната, тъй като те говорят на различни езици и диалекти.

В Индия той се превръща в национален език, но носи името хинди и се пише с писмеността деванагари. Освен това в него се използвали по-малко арабски, персийски и чагатайски думи, а вместо тях били възприети санскритски думи.

Днес той е най-разпространеният език в Пакистан по отношение на общия брой говорещи и е регистриран език в 22 индийски щата.

 

Връзки с персийския език

Разлики

Буквите в урду произлизат от персийската/фарсианската азбука, която е производна на арабската азбука. Допълнителните букви, които се срещат в урду, включват ٹ , ڈ , ڑ (ṫ, ḋ, ṙ). За да бъде азбуката по-обогатена, бяха създадени две букви за звуковете ه (h) и ی (y). С добавянето на тези букви към съществуващите персийски букви азбуката на урду става по-подходяща за жителите на Пакистан и за някои жители на Северна Индия, които използват предимно писмеността nastaliq. И двата езика също са индоирански езици, произлизащи от протоиндоиранския, но произлизащи от отделни подклонове, съответно ирански и индоарийски.

Сходства

Урду се пише отдясно наляво като фарси (персийски). Урду се пише и в стила на персийската калиграфия "насталик". Стилът Насталик е курсивна писменост, измислена от Мир ʿАли от Табриз, много известен калиграф по време на периода на Тимуридите (1402-1502 г.). И двете азбуки принадлежат към подсемейството на индо-иранските езици.

 

Нива на официалност

Неофициално

В по-малко формализирания си регистър урду се нарича rekhta (ریختہ, ), което означава "груба смес". По-официалният регистър на урду понякога се нарича zabān-e-Urdu-e-mo'alla (زبان اردو معلہ [zəbaːn eː ʊrd̪uː eː moəllaː]), "Езикът на лагера".

В местен превод той се нарича Lashkari Zabān (لشکری زبان [lʌʃkɜ:i: zɑ:bɑ:n]), което означава "език на батальоните" или "език на батальоните". Това може да се съкрати на лашкари.

Етимологията на думата, използвана в езика урду, в по-голямата си част определя колко хубава или добре направена е речта ви. Например говорещите урду биха направили разлика между پانی pānī и آب āb, като и двете означават "вода", или между آدمی ādmi и مرد mard, което означава "човек". Първата дума е ад производна от Адам (آدم) арабски означава от Адам и може да се използва както за мъж, така и за жена вместо за човек. Втората дума مرد mard се отнася за пол или може да се използва и за мъжка качулка.

Ако думата е с персийски или арабски произход, нивото на говорене се смята за по-официално. Ако в урду се използват персийски или арабски граматични конструкции, като например изафат, нивото на речта също се смята за по-формално и правилно. Ако дадена дума е наследена от чагатай, нивото на речта се смята за по-разговорно и лично.

Официален

Предполага се, че урду е добре оформен език; в него се използват много думи, за да се покаже уважение и учтивост. Този акцент върху вежливостта, който идва от лексиката, е известен като Aadab ( учтив ), а понякога и като takalluf (официален) на урду. Тези думи се използват най-вече при обръщение към по-възрастни или към хора, с които човек все още не се е запознал. Подобно на френските Vous и Tu. При изучаването на френски език и други форми на езика са налице подобни формални езикови конструкции. Цялото граматично оформление изглежда почти идентично с френската езикова структура. Правилата за образуване на изречения и структурирането им са идентични

 
Lashkari Zabān ("Батальонски език") - заглавие на нашенски шрифт  

Поетика

Двама много уважавани поети, които са известни не само в южноазиатския субконтинент, но и в много други общности по света, са Мирза Галиб и сър д-р Мохамед Икбал. 

Мирза Галиб

Галиб (1797-1869) е известен със своята класическа сатира и сарказъм, както се вижда от следния стих;

(латинска/ромска азбука):

Umer bhar hum yun hee ghalati kartey rahen Ghalib

Dhool ch-herey pei thee aur hum aaina saaf karte rahe

(превод):

О, Галиб (самият той), през целия си живот правех едни и същи грешки отново и отново,

Бях заета да почиствам огледалото, докато мръсотията беше по лицето ми. 

Сър д-р Мохамед Икбал

Икбал (1877-1938) е поет и активен политик. В поезията си той се фокусира върху тежкото положение на страдащата мюсюлманска общност в Британска Индия. В поезията си той много смело изтъква липсващите добродетели и ценности в морално поквареното индийско общество. Въпреки голямата съпротива в началото, в крайна сметка той оставя огромно влияние. Наричат го още "поетът на Изтока" и "поетът на исляма". Творчеството му е представено в следния стих;

(латинска/ромска азбука):     

Aapne bhe khafa mujh sei beganey bhe na khush

Mein zeher -e-halahal ku kabhi keh na saka qand

(превод):

Не можех да зарадвам нито близките си, нито непознатите,

тъй като никога не бих могла да нарека парче отрова бонбон.  

Мнозина смятат Икбал за вдъхновяващ поет. Той играе голяма роля в Пакистанското движение, като мнозина твърдят, че именно той го е измислил и инициирал.

 
Смята се, че поетът Гулам Хамдани Мушафи пръв е измислил името "урду" за езика около 1780 г. Преди това този език е бил наричан с различни имена.  

Общи думи/фрази в урду

Официален урду:

Aap tashreef rakhein = Моля, заемете място

Main mu'azzarat chahta/chahti hun = Моля, извинете ме/извинявам се

Неофициален урду: Aap bethein (Ти седиш) или Tum betho (Седни, по-неформално)

Main maafi chahta/chahti hun= Моля за прошка

*************

Aap kaisay hein? = Как си?

Main theek hun = Добре съм

Assalam O Alaikum = Мир на праха ви (в общи линии означава "здравей" и е често използван поздрав в ислямските страни или сред мюсюлманите като цяло)

 

Урду срещу хинди - каква е разликата?

Терминологията на урду е заимствана от чагатайски, санскритски, персийски и арабски. Хинди, исторически известен и като хиндуи (हिंदुई), е език, говорен предимно в Индия, който заменя терминологията на фарси, чагатай и арабски със санскрит. Граматически те са еднакви, поради което говорещите хинди и урду могат да водят донякъде лесен разговор помежду си.

По-голямата част от лексиката на урду е заета от персийски, чагатайски и арабски език - езици, които се говорят в Турция, Иран, Саудитска Арабия, много страни от Близкия изток, Афганистан и др. Писмеността на урду също е в точните азбуки и шрифтове на персийско-арабския и чагатайския език. Ето защо те могат лесно да четат и пишат на арабски и персийски език.

Имената на цветове, предмети, чувства, животни и други се различават на урду и хинди.