Регионални и малцинствени езици: дефиниция, статут и защита
Регионални и малцинствени езици: дефиниция, статут и защита — научете права, признание и мерки за опазване, политически статус и практики в Европа и по света.
Регионален език е език, който се говори в област, която е част от по-голяма национална държава. Регионалните езици обикновено имат дълга историческа и културна традиция на дадена територия и са важен елемент от идентичността на общностите, които ги използват.
В международен план, в Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, "регионални или малцинствени езици" означава езици, които са:
- традиционно използвани на дадена територия на държава от граждани на тази държава, които формират група, числено по-малка от останалото население на държавата; и
- различен от официалния(те) език(ци) на тази държава
От гледна точка на политическия статут регионалният език е различен от официалния език на страната, в която се говори. Регионалните езици понякога се признават и защитават от регионалното правителство или държавата: много държави по света признават регионалните езици и им дават статут, какъвто е случаят например с Валония, Испания, Италия или Швейцария. В други случаи държавата не предоставя статут на официален език на страната; такъв е случаят с регионалните езици на Франция, които могат да се изучават, но не могат да се използват в правителството или в някоя обществена служба, където официален е само френският език.
Разлика между регионален и малцинствен език
Термините „регионален“ и „малцинствен“ език често се използват заедно и имат сходно значение в международните документи. В практиката:
- Регионален език — говори се предимно в определена част от държавата (например каталонски в Каталония).
- Малцинствен език — подчертава статуса на носителите като числено по-малка група в рамките на цялата държава (например езици на национални малцинства, живеещи разпръснато или концентрирано).
В много случаи един език може да бъде и регионален, и малцинствен, в зависимост от контекста и от правното определяне в съответната държава.
Юридическа рамка и международни инструменти
Европейската харта за регионалните или малцинствените езици е основният регионален документ в Европа, който предлага дефиниции и набор от мерки за защита и насърчаване на тези езици. Харта́та е по-скоро рамков инструмент: държавите избират кои конкретни ангажименти да поемат (общи мерки и специфични мерки за отделни езици). Съществуват и други международни и регионални инструменти и препоръки, които подкрепят езиковото многообразие и правата на езиковите общности.
Практически форми на защита и подкрепа
Защитата на регионалните и малцинствените езици може да включва различни политики и практики:
- Включване на езика в образователната система — от детски градини до гимназии и университети, подготовка и обучение на учители.
- Използване в администрацията и правосъдието — локални власти или региони да позволят официална употреба при обслужване на граждани.
- Медии и публични излъчвания — радиа, телевизии и дигитални платформи на съответния език.
- Културни и издателски инициативи — подкрепа за литература, театър, филм и архивиране на устни традиции.
- Обществена видимост — двуезични/многоезични табели, документи и информационни материали.
- Финансиране и програми за ревитализация — грантове за научни изследвания, речници, програми за насърчаване на употребата сред младите поколения.
Вариации в статута и практиката
Статутът на регионалния език варира значително между държавите — от пълно публично признаване и съучредителен статут в регионите до ограничени права единствено в частни или културни сфери. Някои държави признават регионален език за официален в даден регион; други го ограничават до образование и култура. Политическите решения, историческите фактори и демографската промяна влияят върху тези различия.
Предизвикателства
Основните проблеми пред регионалните и малцинствените езици включват:
- Намаляваща употреба и загуба на носители — особено сред младите поколения.
- Ограничен достъп до образование и медии на съответния език.
- Политически и институционални ограничения — липса на политическа воля за пълно признаване.
- Икономически фактори и миграция, които променят езиковата картина на регионите.
Добри практики и препоръки
За по-ефективна защита е полезно да се прилагат следните подходи:
- Интегрирани стратегии, съчетаващи образование, медии, административна употреба и културна подкрепа.
- Ангажиране на общностите при формулиране и прилагане на политики.
- Дългосрочно финансиране и подготовка на кадри — учители, журналисти, носители на езиковите практики.
- Междудържавно сътрудничество и обмен на добри практики между региони.
Регионалните и малцинствените езици са ценна част от културното многообразие. Тяхната защита изисква балансирани правни рамки, конкретни мерки и активно участие на общностите, за да се осигури предаването им на бъдещите поколения и тяхната видимост в обществения живот.
Състояние и тенденции
В някои случаи даден регионален език може да бъде основен или официален език на друга държава; такъв е случаят в Европа с френския език в Долината на Аоста или със словенския език в Австрия.
Промените в статута могат да се осъществяват или чрез закони в рамките на дадена държава, или чрез политически и териториални промени.
Пример за първия случай е Белгия, където от обявяването на независимостта през 1831 г. официален език е само френският. През 1878 г. е разрешено в провинциите и областите, където се говори фламандски, да се използва или френски, или фламандски; след това, през 1938 г., фламандският става официален език в северната част на Белгия.
Пример за втория случай е разпадането на Съветския съюз, при което някои регионални езици, като латвийски, румънски или грузински, стават официални езици в новите държави, образувани след разпадането: Латвия, Молдова и Грузия.
Във федерална държава официален език в дадена провинция, регион или щат може да бъде регионален език в други части. Такъв е случаят например в Канада, където френският е официален език в провинция Квебек, но е регионален в други провинции.
Свързани страници
- Език на малцинствата
- Език на провинцията
- Национален език
- Официален език
Въпроси и отговори
В: Какво е регионален език?
О: Регионалният език е език, който се говори в определена област, която е част от по-голяма национална държава.
В: Какво означава терминът "регионални или малцинствени езици" според Европейската харта за регионалните или малцинствените езици?
О: Терминът "регионални или малцинствени езици" се отнася до езици, които традиционно се използват на дадена територия на държава от граждани на тази държава, които формират група, числено по-малка от останалото население на държавата, и се различават от официалния(те) език(ци) на тази държава.
Въпрос: По какво регионалният език се различава от официалния(те) език(ци) на дадена държава?
О: Регионалният език се различава от официалния(те) език(ци) на дадена държава по отношение на политическия си статут.
В: Винаги ли регионалните езици се признават и защитават от правителството или държавата?
О: Понякога регионалните езици се признават и защитават от регионалното правителство или държавата.
В: Може ли да се изучават регионални езици във Франция?
О: Да, регионалните езици във Франция могат да се изучават, но не могат да се използват в правителството или в някоя обществена служба, където официален е само френският език.
В: Кои държави признават и дават статут на регионалните езици?
О: Много държави по света признават регионалните езици и им дават статут, например Валония, Испания, Италия и Швейцария.
В: Какъв е критерият, по който даден език може да се счита за регионален или малцинствен?
О: Критерият даден език да се счита за регионален или малцинствен език е той да се използва традиционно на дадена територия на държава от граждани на тази държава, които формират група, числено по-малка от останалото население на държавата, и да е различен от официалния(те) език(ци) на тази държава.
обискирам