Регионален език

Регионален език е език, който се говори в област, която е част от по-голяма национална държава.

В международен план, в Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, "регионални или малцинствени езици" означава езици, които са:

традиционно използвани на дадена територия на държава от граждани на тази държава, които формират група, числено по-малка от останалото население на държавата; и
различен от официалния(те) език(ци) на тази държава

От гледна точка на политическия статут регионалният език е различен от официалния език на страната, в която се говори. Регионалните езици понякога се признават и защитават от регионалното правителство или държавата: много държави по света признават регионалните езици и им дават статут, какъвто е случаят например с Валония, Испания, Италия или Швейцария. В други случаи държавата не предоставя статут на официален език на страната; такъв е случаят с регионалните езици на Франция, които могат да се изучават, но не могат да се използват в правителството или в някоя обществена служба, където официален е само френският език.

Състояние и тенденции

В някои случаи даден регионален език може да бъде основен или официален език на друга държава; такъв е случаят в Европа с френския език в Долината на Аоста или със словенския език в Австрия.

Промените в статута могат да се осъществяват или чрез закони в рамките на дадена държава, или чрез политически и териториални промени.

Пример за първия случай е Белгия, където от обявяването на независимостта през 1831 г. официален език е само френският. През 1878 г. е разрешено в провинциите и областите, където се говори фламандски, да се използва или френски, или фламандски; след това, през 1938 г., фламандският става официален език в северната част на Белгия.

Пример за втория случай е разпадането на Съветския съюз, при което някои регионални езици, като латвийски, румънски или грузински, стават официални езици в новите държави, образувани след разпадането: Латвия, Молдова и Грузия.

Във федерална държава официален език в дадена провинция, регион или щат може да бъде регионален език в други части. Такъв е случаят например в Канада, където френският е официален език в провинция Квебек, но е регионален в други провинции.

Свързани страници

Език на малцинствата
Език на провинцията
Национален език
Официален език

Въпроси и отговори

В: Какво е регионален език?

О: Регионалният език е език, който се говори в определена област, която е част от по-голяма национална държава.

В: Какво означава терминът "регионални или малцинствени езици" според Европейската харта за регионалните или малцинствените езици?

О: Терминът "регионални или малцинствени езици" се отнася до езици, които традиционно се използват на дадена територия на държава от граждани на тази държава, които формират група, числено по-малка от останалото население на държавата, и се различават от официалния(те) език(ци) на тази държава.

Въпрос: По какво регионалният език се различава от официалния(те) език(ци) на дадена държава?

О: Регионалният език се различава от официалния(те) език(ци) на дадена държава по отношение на политическия си статут.

В: Винаги ли регионалните езици се признават и защитават от правителството или държавата?

О: Понякога регионалните езици се признават и защитават от регионалното правителство или държавата.

В: Може ли да се изучават регионални езици във Франция?

О: Да, регионалните езици във Франция могат да се изучават, но не могат да се използват в правителството или в някоя обществена служба, където официален е само френският език.

В: Кои държави признават и дават статут на регионалните езици?

О: Много държави по света признават регионалните езици и им дават статут, например Валония, Испания, Италия и Швейцария.

В: Какъв е критерият, по който даден език може да се счита за регионален или малцинствен?

О: Критерият даден език да се счита за регионален или малцинствен език е той да се използва традиционно на дадена територия на държава от граждани на тази държава, които формират група, числено по-малка от останалото население на държавата, и да е различен от официалния(те) език(ци) на тази държава.