Европейска харта за регионалните и малцинствените езици (ЕКРМЮ) — цели и защита

Разберете целите и механизмите на Европейската харта за регионалните и малцинствените езици (ЕКРМЮ): защита, права, нива на защита и ключови примери.

Европейската харта за регионалните или малцинствените езици (ЕКРМЮ) е европейски договор, приет през 1992 г. Той има за цел да защити и да насърчи употребата на регионалните и малцинствените езици в Европа, като гарантира правата на говорещите ги в различни обществени сфери.

Тя е създадена от Съвета на Европа с цел защита и насърчаване на историческите регионални и малцинствени езици в Европа. Договорът се прилага само за езици, които традиционно се използват от гражданите на държавите - страни по Конвенцията, и които са различни от езика на мнозинството или от официалния език. Той не обхваща езици, които се използват предимно от неотдавнашни имигранти от други държави, нито местните диалекти на официалния език или езика на мнозинството.

Кой може да бъде защитен

За да бъде обхванат от харта, даден език трябва да се говори традиционно от хора, живеещи в определен регион или област на една държава, или от национално малцинство в страната като цяло. Поради това езици като идиш и ромски могат да бъдат защитени, дори ако няма териториално определен „регион“ с мнозинство от говорещи този език.

Националните официални езици обикновено не са обхванати от харта, но регионални официални езици — които са официални само в определени области — могат да бъдат защитени. Например каталонският език е официален само в някои региони на Испания и съответно може да се ползва от мерките по харта. Ирландският език не попада под харта като национален официален език в Ирландия, макар и да е малцинствен в други части; обаче той е защитен в Северна Ирландия, където не е официален език на Обединеното кралство.

Подписване, ратификация и конституционни ограничения

Държавите подписват и ратифицират харта, след което правителството прави декларации кои езици и с кои мерки ще бъдат защитени. Някои държави срещат конституционни или правни препятствия при прилагането — например Франция е подписала харта, но френската конституция поставя ограничения, които затрудняват официалното приемане на мерки в подкрепа на езици, различни от френския.

Структура на Харти­ята и нива на защита

ЕКРМЮ съдържа две основни части:

• Част II: общи принципи и мерки, които държавите са длъжни да прилагат за всички езици, които отговарят на условията. Тези мерки имат за цел да гарантират основни права и пространство за употреба на езика в обществения живот.
• Част III: списък от конкретни мерки (общо до 35 опции), от които държавата може да избере да приложи определени мерки за отделни езици. Тези мерки покриват области като образование, правосъдие, администрация, медиите, култура, икономически и социален живот и трансгранични връзки.

Какви мерки включва Част III (примери)

От списъка с до 35 мерки държавата избира кои да приложи за всеки език, посочен в нейната декларация. Примери за такива мерки са:

• възможност за обучение и изучаване на езика в началното и средното образование;
• използване на езика в контактите с административните и съдебните органи;
• подкрепа за радио- и телевизионни програми на езика;
• финансиране и подкрепа за културни институции, издателства и медийни инициативи;
• облегчаване на икономическия и социалния живот на езиковите общности и улесняване на трансграничното сътрудничество, когато езикът се говори в повече от една държава.

Мониторинг и прилагане

Прилагането на харта се наблюдава чрез механизъм на Съвета на Европа, при който експертни органи оценяват докладите на държавите и приемат доклади за напредъка. В процеса участват и граждански организации и езикови общности, които могат да подават информация и наблюдения. При необходимост се водят препоръки към държавите за подобряване на защитата и насърчаването на езиците.

Практически ефект и ограничения

ЕКРМЮ дава рамка и конкретни инструменти за подкрепа на езиците и техните носители: чрез образователни програми, публични услуги на местно ниво, медийна подкрепа и финансиране на културни инициативи. В същото време ефективността зависи от политическата воля, ресурсите и националните правни рамки на всяка държава. Някои държави избират да приложат широк набор от мерки, други — по-ограничен набор, а в някои случаи конституционни или политически пречки затрудняват пълното използване на харта.

В обобщение, ЕКРМЮ е важен инструмент на европейско ниво за защита и насърчаване на езиковото многообразие. Той предоставя възможности за конкретни мерки, които държавите могат да прилагат, като същевременно оставя свобода на държавите да определят обхвата и интензитета на защитата чрез своите декларации и избор на мерки.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Европейската харта за регионалните или малцинствените езици?

Въпрос: Договорът защитава ли езиците, използвани от неотдавнашни имигранти от други държави?

Въпрос: Защитени ли са от този договор местните диалекти на официалния език или на езика на мнозинството?

Въпрос: Ирландският език пример ли е за език, обхванат от този договор?

Въпрос: Покрит ли е френският език от този договор?

В: Колко нива на защита се предлагат в рамките на този договор?

Търсене по буква