Хърватски език: граматика, диалекти, история и правопис
Хърватски език: изчерпателно ръководство за граматика, диалекти, история и правопис — от кодификацията през XVII век до съвременния правопис.
Хърватският език се говори предимно в страните Хърватия, Босна и Херцеговина и в съседните европейски страни. Той е част от южнославянската група езици и образува езиков континуум с българския, сръбския и словенския на най-близко ниво. Хърватската граматика обозначава системата от правила и конструкции на езика и обхваща флексия, синтаксис, словообразуване и фонология. Хърватският език традиционно се дели на три основни народни (диалектни) групи: кайкавски, чакавски и щокавски.
История и кодификация
Първите опити за граматическа кодификация на хърватския език датират от началото на XVII век. Първата известна граматика е написана от Бартол Кашич и издадена на латински език през 1604 г. В периода от 1604 г. до 1836 г. са публикувани около 17 граматики, които документират различни диалектни форми и практики на писане. Повечето от тези трудове описват щокавския диалект, но има и граматики, посветени на кайкавския.
През XIX век, в рамките на националното и културно възраждане (Илирийското движение), се появяват нови граматики и предложения за единен правопис. Сред по-значимите са "Nova ricsoslovnica illiricka" на Шиме Старчевич (1812) и "Grammatik der illyrischen Sprache" на Игнат Алойзие Брлич (1833). Още преди XIX век трите диалекта са били широко използвани, но начините на писане са се различавали в отделните региони — в близост до адриатическото крайбрежие влиянията от италианския, а край унгарската граница — от унгарския, са били по-силни.
Диалекти
- Щокавски (štokavski) — основата на съвременния стандартизиран хърватски, както и на стандартните форми на сръбския и босненския. Характеризира се с използване на въпросителната дума „što/šta/što“ (оттук името).
- Чакавски (ča-kavski) — разпространен по адриатическото крайбрежие и островите; запазва редица архаични форми и лексика.
- Кайкавски (kaj-kavski) — разпространен в северна и северозападна Хърватия; по-близък до старите форми на езика и с влияние от унгарски и немски.
Фонетика и ударение
В миналото в граматиките от периода 1604–1836 г. се отбелязват три ударения: остро, грави и циркумфлекс. Някои граматични системи — например тази на Шиме Старчевич — въвеждат система с четири ударения. В съвременната фонологична литература за южнославянските езици се разграничава четирите тонални/акцентни типа (дълго/късо, възходящо/низходящо), макар че в писмения стандарт ударенията почти не се маркират и се използват главно в речници, учебници и научни трудове.
Правопис и азбука
Основният правописен принцип, възприет в хърватския, е фонематичният: „пиши както говориш, чети както е написано“. Решаваща роля за съвременната латинска азбука на хърватския има Людевит Гай, който предлага букви и знаци, вдъхновени от чешкия език и частично от полския. От предложените символи са приети най-вече:
- č, ž, š — от чешкия модел;
- ć — влияние от полския;
- За други звуци са въведени диграфите и групите: ie, lj, nj, dž.
По-късно комбинации като dj или gj бяха заменени с đ, по предложение на Джуро Даничич, което довежда до окончателния вид на Гайовата латиница, използвана и днес: буквите и диграфите включват a b c č ć d dž đ e f g h i j k l lj m n nj o p r s š t u v z ž.
Граматика и морфология
Хърватската граматика се характеризира с богата флексия: съществителните имат род (мъжки, женски, среден), падежи (обикновено седем падежни форми), число (единствено и множествено) и склонение по парадигми. Глаголите спрегат по лица, числа, времена и залози; има форми за перфект, имперфект (в исторически контекст), бъдеще време и сложни перфектни конструкции. Синтаксисът е относително свободен по отношение на реда на думите, но стандартните структури са сходни с останалите южнославянски езици.
Статут, разпространение и използване
Хърватският е държавен език в Република Хърватия и е един от официалните езици в части от Босна и Херцеговина. Взаимната интелигибилност с босненския и сръбския е висока — те споделят голяма част от лексиката и граматичните структури, като разликите се проявяват в лексика, правопис и част от стилистичните особености. Хърватският се използва в образованието, администрацията, медиите и литературата, както и от големи диаспорни общности по света.
Литература и културни аспекти
Хърватската литературна традиция обхваща както средновековни текстове, така и богата модерна и съвременна литература — поезия, проза, драматургия и научни произведения. Стандартизацията на езика и правописа е тясно свързана с културните и политическите процеси в региона, особено през XIX век и след Втората световна война.
Практически бележки
- Ако учите хърватски, започнете със стандартния щокавски вариант — той е основата на съвременния книжовен език.
- Обърнете внимание на различаването на ч/ћ и đ/dž — тези контрастни фонеми променят значенията на думите.
- Ударенията и тоновете се изучават в по-напреднали курсове; в ежедневното писане те не се маркират.
В заключение, хърватският език е исторически и структурно богат, с ясно оформен стандартизиращ процес през последните няколко столетия. Неговото развитие е повлияно от диалектните различия, европейските езикови традиции и усилията на езиковите реформатори като Людевит Гай и други учени и писатели.

Хърватски език Таблетка Baska 1100.

Хърватски молитвеник 1380-1400 г.
Ортография
Хърватският език използва латинска азбука от 30 букви и един дифтонг "ie" или "ije", както и "ŕ". На хърватски език тази система се нарича gajica (или латиница на хърватския гай). Името идва от Людевит Гай. Редът на буквите (и цялата азбука) се нарича абецеда на хърватски, защото първите 4 букви се изписват "а, бе, це, де". За писане на чужди имена и думи, както и в някои професии, в хърватския език се използват букви, които не принадлежат към гайдата, като "Х, х (икс), Y,y (ипсилон)" и други.
Хърватска азбука (Gaica) 1830.c
· ![]()
(a)
· ![]()
(be)
· ![]()
(ce)
· ![]()
(če)
· ![]()
(će)
· ![]()
(де)
· ![]()
(dže)
· ![]()
(đe)
· ![]()
(e)
· ![]()
(ef)
· ![]()
(ge)
· ![]()
(ha)
· ![]()
(i)
· ![]()
(дже)
· ![]()
(ка)
· ![]()
(ел)
· ![]()
(elj)
· ![]()
(em)
· ![]()
(en)
· ![]()
(enj)
· ![]()
(o)
· ![]()
(pe)
· ![]()
(er)
· ![]()
(es)
· ![]()
(eš)
· ![]()
(те)
· ![]()
(u)
· ![]()
(ве)
· ![]()
(ze)
· ![]()
(че)
Граматически падежи
В хърватския език съществителните имена променят формата си в зависимост от състава на изречението. Това се нарича склонение. За хората, които изучават хърватски език, склонението е най-трудната част от езика за овладяване. Обясняването му е много сложно и отнема много време и поради това ще използваме по-прости техники. Въпреки това много езици имат склонение на съществителните имена и местоименията, включително и английският. В английския език обаче сега е останало само склонението на местоименията. Нека започнем с обяснението на всички седем хърватски граматични падежа. Техниката, която най-често се използва при определянето на граматичните падежи (същата техника се използва и в хърватските училища, когато се преподава на децата), е да си зададете въпрос, когато се опитвате да разберете в кой падеж трябва да бъде дадено съществително име. В хърватския език граматическите падежи се наричат padeži (множествено число) и padež (единствено число).
- Пример:
- В този пример ще ви покажем как да определите граматическия падеж на съществителното име, като използвате таблицата по-долу.
- Крешимир отива на училище. (Krešimir ide u školu.)
Въпросът, който ще си зададете тук, е: "Къде отива Крешимир?". И отговорът е, че той отива на училище. Като погледнете таблицата по-долу, ще видите, че въпросът "къде" се използва за Локативен падеж.
| Граматически падеж | Въпросът, който си задавате, е | Пример: |
| Номинатив (Номинатив) | Tko? Što? (Кой или какво?) | Jabuka je fina. (Ябълката е вкусна.) |
| Genitiv (родителен падеж) | Кога? Чега? Чиджи? (Кой или какво липсва? Кой е?) | Ovo radim zbog jabuke. (Правя това заради ябълката.) |
| Dativ (дателен падеж) | Кому? Чему? (Към кого или към какво отивам?) | Idem prema jabuci. (Отивам към ябълката.) |
| Akuzativ (винителен падеж) | Кога? Што? (Кой или какво?) | Ne vidim jabuku. (Не виждам ябълката.) |
| Vokativ (Вокатив) | Oj! Ej! (Oi! Hey!) | Oj, jabuko! (Ой, ябълка!) |
| Lokativ (Локативен) | Gdje? U komu? U čemu? (Къде? В какво? В кого?) | Živim u jabuci. (Живея в ябълката.) |
| Инструментален | S kime? S čime? (С кого или с какво?) | Trčim s jabukom. (Бягам с ябълката.) |
Пол
Хърватските съществителни имена се делят на три рода: мъжки, женски и среден род. Знаенето на рода на съществителното е много важно, тъй като то влияе на всички думи в изречението, които са свързани със съществителното, като например прилагателните. Родът се определя от окончанието на съществителното (с някои изключения). Това улеснява определянето на пола на съществителното, без да се налага да се запомня родът на всяка дума. Вижте таблицата по-долу. Съществителните имена запазват рода си в множествено число. Например, въпреки че съществителното "žene" (жени) завършва на -e, то е от женски род.
| Прекратяване на | -a | -e, -o | -k, -l, -r, -d... (и всички останали букви) |
| Пол | Женски | Кастриране | Мъжки |
| Пример: | žena (жена) | sunce (слънце) | метак (куршум) |
Граматически аспекти
Хърватските глаголи имат два граматични аспекта: перфектен и имперфектен. Перфективният аспект изобразява действие, което вече е завършено. Имперфективният аспект изобразява действие, което все още продължава. Така че всеки глагол в инфинитивната си форма може да бъде записан по два начина: в перфектен и имперфектен аспект. В таблицата по-долу са показани 5 глагола както в перфектен, така и в имперфектен аспект.
| Имперфективен аспект в инфинитив | Перфективен аспект в инфинитив |
| Trčati. (Бягам. безкрайно действие) | Odtrčati. (Определено действие, бягането е извършено.) |
| Sjediti. (Да седиш. безкрайно действие) | Sjesti. |
| Сливати. (Да плуваш. безкрайно действие) | Отправяйте запитвания. |
| Graditi. (Изграждане. безкрайно действие) | Изграждане. |
| Поправяйте. (Да поправя/ремонтирам/поправям. безкрайно действие) | Поправяйте. |
Граматически времена
В хърватския език има седем граматични времена. Те могат да бъдат разделени по два начина: според времето, в което се развиват, и според сложността им. Простите времена се състоят само от 1 дума (простите времена са аорист, имперфект и сегашно време), докато сложните времена се състоят от 2 или дори 3 думи (сложните времена са плуперфект, перфект, първо бъдеще, второ бъдеще), защото се състоят и от спомагателни глаголи. Освен това някои граматични времена не могат да се образуват с двата граматични аспекта, те работят само с един аспект.
| Напрежение | Описание | Пример: |
| Pluperfect | Действие, което се е случило преди друго действие (същото като английското past perfect). | Mladen je bio ručao. (Младен е обядвал.) |
| Несъвършен | Минало време, което се образува само от имперфектни глаголи. Незавършено минало време. | Mladen trčaše. (Младен тичаше.) |
| Аорист | Минало време (днес не се използва често). Същото е като Perfekt. Може да се образува само с глаголи в перфективни състояния. | Mladen odtrčaše. (Младен бягаше, но приключи някъде в миналото.) |
| Perfect | Основно минало време. Може да се образува както от имперфективни, така и от перфективни глаголи. | Mladen je trčao. (Младен бягаше). |
| Настоящето | Сегашно време. | Mladen ruča. (Младен обядва.) |
| Първо бъдеще | Бъдещо време. | Mladen će ručati. (Младен ще обядва.) |
| Второ бъдеще време Преди-бъдеще. | Използва се за изразяване на бъдещо действие, което ще се случи преди друго бъдещо действие. | Ako bude kiša uskoro pala, suša će prestati. (Ако скоро завали дъжд, сушата ще приключи.) |
Общи фрази
- Основни и често срещани изрази:
| Хърватски | Английски език |
| Da | Да |
| Не | Не |
| Što | Какво |
| I | И |
| Или | Или |
| Bok | Здравей, довиждане |
| Zbogom | Сбогом |
| Добър ден | Добър ден |
| Добро утро | Добро утро |
| Добър вечер | Добър вечер |
| Laku noć | Лека нощ |
| Možda | Може би |
| Када | Когато |
| Gdje | Къде: |
| Како | Как |
| Hvala | Благодаря |
| Dođi | Елате на |
- Цветове:
| Хърватски | Английски език |
| Златна | Golden |
| Zelena | Зелен |
| Crvena | Червено |
| Žuta | Жълт |
| Smeđa | Кафяво |
| Наранчаста | Orange |
| Crna | Черно |
| Plava | Синьо |
| Ružičasta | Розов |
| Ljubičasta | Лилаво |
| Сива | Сив |
| Bijela | Бял |
| Тиркизна | Тюркоаз |
| Srebrna | Silver |
- Дни, месеци и сезони
Хърватската седмица започва в понеделник и завършва в неделя, за разлика от седмиците в някои други страни, където неделята е първият ден, а събота - последният.
- Дни:
| Хърватски | Английски език |
| Ponedjeljak | Понеделник |
| Utorak | Вторник |
| Шриджеда | Сряда |
| Četvrtak | Четвъртък |
| Петък | Петък |
| Subota | Събота |
| Nedjelja | Неделя |
- Месеци:
| Хърватски | Английски език |
| Siječanj | януари |
| Veljača | февруари |
| Ožujak | Март |
| Travanj | април |
| Svibanj | Май |
| Lipanj | юни |
| Srpanj | Юли |
| Kolovoz | Август |
| Ружан | септември |
| Listopad | Октомври |
| Studeni | ноември |
| Prosinac | декември |
| Хърватски | Английски език |
| Sjever | Северна |
| Джаджа | Южна |
| Istok | Изток |
| Zapad | West |
| Gore | Нагоре |
| Dolje | Down |
| Lijevo | Вляво |
| Desno | Вдясно |
- Предлози
| Хърватски | Английски език |
| Na | На |
| Uz | От |
| Ispod/pod | Под, под |
| Iznad/nad/ober | Над |
| U | В |
| Ispred | Пред |
| Iza | Зад |
- Числа
| 0 - Nula |
| 1 - Джедан |
| 2 - Dva |
| 3 - Три |
| 4 - Четири |
| 5 - Домашни любимци |
| 6 - Šest |
| 7 - Sedam |
| 8 - Осъм |
| 9 - Devet |
| 10 - Deset |
| 11 - Джеданаест |
| 12 - Дванадесет |
| 13 - Trinaest |
| 14 - Četrnaest |
| 15 - Petnaest |
| 16 - Šesnaest |
| 17 - Седемнайсет |
| 18 - Osamnaest |
| 19 - Devetnaest |
| 20 - Dvadeset |
| 30 - Trideset |
| 40 - Četrdeset |
| 50 - Педсета |
| 60 - Šezdeset |
| 70 - Седамдесета |
| 80 - Osamdeset |
| 90 - Деведсет |
| 100 - Сто |
| 1,000 - Tisuću |
| 1,000,000 - Milijun |
| 1,000,000,000 - Milijarda |

Области, в които се говори хърватски език от централните южнославянски диасистеми (към 2006 г.)
Различни езици
| Хърватски | Сръбски | |
| Сравни | Usporedba | Поређење (Poređenje) |
| Европа | Europa | Европа (Evropa) |
| Нидерландия | Нидерландия | Холандија (Холандия) |
| Италианци | Talijani | Италијани (Италиански) |
| Вселена | Svemir | Васиона (Vasiona) |
| Гръбначен стълб | Kralježnica | Кичма (Kičma) |
| Air | Zrak | Ваздух (Vazduh) |
| Образование | Odgoj | Васпитање (Vaspitanje) |
| Седмица | Tjedan | Седмица (Sedmica) |
| История | Povijest | Историја (История) |
| Pantaloons | Hlače | Панталоне (Pantalone) |
| Корем | Trbuh | Стомак (Stomak) |
| Наука | Znanost | Наука (Nauka) |
| Лично | Osobno | Лично (Lično) |
| Persona | Osoba | Лице (Въшки) |
| Организация на обединените нации | Ujedinjeni Narodi | Уједињене Нације (Ujedinjene Nacije) |
| Хляб | Крух | Хлеб (Hleb) |
| Изкуствен | Umjetno | Вештачки (Veštački) |
| Кръст | Križ | Крст (Krst) |
| Демокрация | Demokracija | Демократија (Demokratija) |
| Откриване | Spoznaja | Сазнање (Saznanje) |
| Остров | Otok | Острво (Ostrvo) |
| Служител | Časnik | Официр (Oficir) |
| Пътно движение | Cestovni promet | Друмски саобраћај (Drumski saobraćaj) |
| Аутобан | Autocesta | Аутопут (Autoput) |
| Дължина | Duljina | Дужина (Dužina) |
| Асоциация | Udruga | Удружење (Udruženje) |
| Фабрика | Tvornica | Фабрика (Fabrika) |
| Обща информация | Опция | Опште (Opšte) |
| Христос | Krist | Христoс (Hristos) |
| Съжалявам. | Oprosti | Извини (Izvini) |
| Стандарт за родния език | Materinski jezićni standard | Матерњи језички стандард |
Въпроси и отговори
В: В кои държави се говори хърватски език?
О: Хърватският език се говори основно в страните Хърватия и Босна и Херцеговина, както и в околните европейски държави.
В: Кога започва кодификацията на хърватския език?
О: Кодификацията на хърватския език започва в началото на XVII в. с първата граматика на Бартол Кашич, написана на латински език през 1604 г.
В: Колко граматики са написани в периода 1604-1836 г.?
О: В периода 1604-1836 г. са написани общо 17 граматики.
В: Кои диалекти са част от хърватския език?
О: Трите диалекта, които съставляват хърватския език, са кайкавски, чакавски и щокавски.
В: Кой е предложил нови букви за писане на хърватски език?
О: Людевит Гай предложи нови букви от чешки (č,ž,š,ľ,ň,ď и ǧ) и полски (ć).
Въпрос: Какви други фонеми са били приети за писане в Хърватия през XIX век?
О: Диграфите като ie, lj, nj и dž също са били приети за писане на определени фонеми.
обискирам