Хърватски език
Хърватският език се говори предимно в страните Хърватия, Босна и Херцеговина и в съседните европейски страни. Хърватската граматика е граматиката на хърватския език. Хърватският език се състои от три народни езика (кайкавски, чакавски и щокавски).
Хърватските граматики показват, че кодификацията на езика е започнала в началото на XVII век (първата граматика е написана от Бартол Кашич на латински език през 1604 г.). Това означава, че правилата на езика са били записани. От 1604 г. до 1836 г. има 17 граматики. Повечето от тях описват щокавския диалект, но някои са за кайкавския. През XIX в. са написани още граматики, основани на щокавския език. Това са "Nova ricsoslovnica illiricka", написана от Шиме Старчевич (1812 г.), и "Grammatik der illyrischen Sprache", написана от Игнат Алойзие Брлич (1833 г.),. Още преди XIX в. трите диалекта на хърватския език са били почти еднакво използвани. Въпреки това начинът на записване на всеки диалект е бил различен в Хърватия. В близост до адриатическото крайбрежие той е бил по-близък до италианския, а в близост до унгарската граница - до унгарския. Във всички граматики от посочения период (1604-1836 г.) са използвани три ударения: остро, грави и циркумфлекс, като граматиката на Старчевич прави изключение, тъй като използва система от четири ударения. През XIX в. Людевит Гай предлага нови букви от чешкия език (č,ž,š,ľ,ň,ď и ǧ). Приетите букви са č, ž и š, а от полски език - ć. За другите фонеми (звукове) диграфите, които бяха приети, бяха ie, lj, nj и dž. По-късно dj или gj бяха променени на đ (по предложение на Джуро Даничич).
Хърватски език Таблетка Baska 1100.
Хърватски молитвеник 1380-1400 г.
Ортография
Хърватският език използва латинска азбука от 30 букви и един дифтонг "ie" или "ije", както и "ŕ". На хърватски език тази система се нарича gajica (или латиница на хърватския гай). Името идва от Людевит Гай. Редът на буквите (и цялата азбука) се нарича абецеда на хърватски, защото първите 4 букви се изписват "а, бе, це, де". За писане на чужди имена и думи, както и в някои професии, в хърватския език се използват букви, които не принадлежат към гайдата, като "Х, х (икс), Y,y (ипсилон)" и други.
Хърватска азбука (Gaica) 1830.c
· 
(a)
· 
(be)
· 
(ce)
· 
(če)
· 
(će)
· 
(де)
· 
(dže)
· 
(đe)
· 
(e)
· 
(ef)
· 
(ge)
· 
(ha)
· 
(i)
· 
(дже)
· 
(ка)
· 
(ел)
· 
(elj)
· 
(em)
· 
(en)
· 
(enj)
· 
(o)
· 
(pe)
· 
(er)
· 
(es)
· 
(eš)
· 
(те)
· 
(u)
· 
(ве)
· 
(ze)
· 
(че)
Граматически падежи
В хърватския език съществителните имена променят формата си в зависимост от състава на изречението. Това се нарича склонение. За хората, които изучават хърватски език, склонението е най-трудната част от езика за овладяване. Обясняването му е много сложно и отнема много време и поради това ще използваме по-прости техники. Въпреки това много езици имат склонение на съществителните имена и местоименията, включително и английският. В английския език обаче сега е останало само склонението на местоименията. Нека започнем с обяснението на всички седем хърватски граматични падежа. Техниката, която най-често се използва при определянето на граматичните падежи (същата техника се използва и в хърватските училища, когато се преподава на децата), е да си зададете въпрос, когато се опитвате да разберете в кой падеж трябва да бъде дадено съществително име. В хърватския език граматическите падежи се наричат padeži (множествено число) и padež (единствено число).
- Пример:
- В този пример ще ви покажем как да определите граматическия падеж на съществителното име, като използвате таблицата по-долу.
- Крешимир отива на училище. (Krešimir ide u školu.)
Въпросът, който ще си зададете тук, е: "Къде отива Крешимир?". И отговорът е, че той отива на училище. Като погледнете таблицата по-долу, ще видите, че въпросът "къде" се използва за Локативен падеж.
| Граматически падеж | Въпросът, който си задавате, е | Пример: |
| Номинатив (Номинатив) | Tko? Što? (Кой или какво?) | Jabuka je fina. (Ябълката е вкусна.) |
| Genitiv (родителен падеж) | Кога? Чега? Чиджи? (Кой или какво липсва? Кой е?) | Ovo radim zbog jabuke. (Правя това заради ябълката.) |
| Dativ (дателен падеж) | Кому? Чему? (Към кого или към какво отивам?) | Idem prema jabuci. (Отивам към ябълката.) |
| Akuzativ (винителен падеж) | Кога? Што? (Кой или какво?) | Ne vidim jabuku. (Не виждам ябълката.) |
| Vokativ (Вокатив) | Oj! Ej! (Oi! Hey!) | Oj, jabuko! (Ой, ябълка!) |
| Lokativ (Локативен) | Gdje? U komu? U čemu? (Къде? В какво? В кого?) | Živim u jabuci. (Живея в ябълката.) |
| Инструментален | S kime? S čime? (С кого или с какво?) | Trčim s jabukom. (Бягам с ябълката.) |
Пол
Хърватските съществителни имена се делят на три рода: мъжки, женски и среден род. Знаенето на рода на съществителното е много важно, тъй като то влияе на всички думи в изречението, които са свързани със съществителното, като например прилагателните. Родът се определя от окончанието на съществителното (с някои изключения). Това улеснява определянето на пола на съществителното, без да се налага да се запомня родът на всяка дума. Вижте таблицата по-долу. Съществителните имена запазват рода си в множествено число. Например, въпреки че съществителното "žene" (жени) завършва на -e, то е от женски род.
| Прекратяване на | -a | -e, -o | -k, -l, -r, -d... (и всички останали букви) |
| Пол | Женски | Кастриране | Мъжки |
| Пример: | žena (жена) | sunce (слънце) | метак (куршум) |
Граматически аспекти
Хърватските глаголи имат два граматични аспекта: перфектен и имперфектен. Перфективният аспект изобразява действие, което вече е завършено. Имперфективният аспект изобразява действие, което все още продължава. Така че всеки глагол в инфинитивната си форма може да бъде записан по два начина: в перфектен и имперфектен аспект. В таблицата по-долу са показани 5 глагола както в перфектен, така и в имперфектен аспект.
| Имперфективен аспект в инфинитив | Перфективен аспект в инфинитив |
| Trčati. (Бягам. безкрайно действие) | Odtrčati. (Определено действие, бягането е извършено.) |
| Sjediti. (Да седиш. безкрайно действие) | Sjesti. |
| Сливати. (Да плуваш. безкрайно действие) | Отправяйте запитвания. |
| Graditi. (Изграждане. безкрайно действие) | Изграждане. |
| Поправяйте. (Да поправя/ремонтирам/поправям. безкрайно действие) | Поправяйте. |
Граматически времена
В хърватския език има седем граматични времена. Те могат да бъдат разделени по два начина: според времето, в което се развиват, и според сложността им. Простите времена се състоят само от 1 дума (простите времена са аорист, имперфект и сегашно време), докато сложните времена се състоят от 2 или дори 3 думи (сложните времена са плуперфект, перфект, първо бъдеще, второ бъдеще), защото се състоят и от спомагателни глаголи. Освен това някои граматични времена не могат да се образуват с двата граматични аспекта, те работят само с един аспект.
| Напрежение | Описание | Пример: |
| Pluperfect | Действие, което се е случило преди друго действие (същото като английското past perfect). | Mladen je bio ručao. (Младен е обядвал.) |
| Несъвършен | Минало време, което се образува само от имперфектни глаголи. Незавършено минало време. | Mladen trčaše. (Младен тичаше.) |
| Аорист | Минало време (днес не се използва често). Същото е като Perfekt. Може да се образува само с глаголи в перфективни състояния. | Mladen odtrčaše. (Младен бягаше, но приключи някъде в миналото.) |
| Perfect | Основно минало време. Може да се образува както от имперфективни, така и от перфективни глаголи. | Mladen je trčao. (Младен бягаше). |
| Настоящето | Сегашно време. | Mladen ruča. (Младен обядва.) |
| Първо бъдеще | Бъдещо време. | Mladen će ručati. (Младен ще обядва.) |
| Второ бъдеще време Преди-бъдеще. | Използва се за изразяване на бъдещо действие, което ще се случи преди друго бъдещо действие. | Ako bude kiša uskoro pala, suša će prestati. (Ако скоро завали дъжд, сушата ще приключи.) |
Общи фрази
- Основни и често срещани изрази:
| Хърватски | Английски език |
| Da | Да |
| Не | Не |
| Što | Какво |
| I | И |
| Или | Или |
| Bok | Здравей, довиждане |
| Zbogom | Сбогом |
| Добър ден | Добър ден |
| Добро утро | Добро утро |
| Добър вечер | Добър вечер |
| Laku noć | Лека нощ |
| Možda | Може би |
| Када | Когато |
| Gdje | Къде: |
| Како | Как |
| Hvala | Благодаря |
| Dođi | Елате на |
- Цветове:
| Хърватски | Английски език |
| Златна | Golden |
| Zelena | Зелен |
| Crvena | Червено |
| Žuta | Жълт |
| Smeđa | Кафяво |
| Наранчаста | Orange |
| Crna | Черно |
| Plava | Синьо |
| Ružičasta | Розов |
| Ljubičasta | Лилаво |
| Сива | Сив |
| Bijela | Бял |
| Тиркизна | Тюркоаз |
| Srebrna | Silver |
- Дни, месеци и сезони
Хърватската седмица започва в понеделник и завършва в неделя, за разлика от седмиците в някои други страни, където неделята е първият ден, а събота - последният.
- Дни:
| Хърватски | Английски език |
| Ponedjeljak | Понеделник |
| Utorak | Вторник |
| Шриджеда | Сряда |
| Četvrtak | Четвъртък |
| Петък | Петък |
| Subota | Събота |
| Nedjelja | Неделя |
- Месеци:
| Хърватски | Английски език |
| Siječanj | януари |
| Veljača | февруари |
| Ožujak | Март |
| Travanj | април |
| Svibanj | Май |
| Lipanj | юни |
| Srpanj | Юли |
| Kolovoz | Август |
| Ружан | септември |
| Listopad | Октомври |
| Studeni | ноември |
| Prosinac | декември |
| Хърватски | Английски език |
| Sjever | Северна |
| Джаджа | Южна |
| Istok | Изток |
| Zapad | West |
| Gore | Нагоре |
| Dolje | Down |
| Lijevo | Вляво |
| Desno | Вдясно |
- Предлози
| Хърватски | Английски език |
| Na | На |
| Uz | От |
| Ispod/pod | Под, под |
| Iznad/nad/ober | Над |
| U | В |
| Ispred | Пред |
| Iza | Зад |
- Числа
| 0 - Nula |
| 1 - Джедан |
| 2 - Dva |
| 3 - Три |
| 4 - Четири |
| 5 - Домашни любимци |
| 6 - Šest |
| 7 - Sedam |
| 8 - Осъм |
| 9 - Devet |
| 10 - Deset |
| 11 - Джеданаест |
| 12 - Дванадесет |
| 13 - Trinaest |
| 14 - Četrnaest |
| 15 - Petnaest |
| 16 - Šesnaest |
| 17 - Седемнайсет |
| 18 - Osamnaest |
| 19 - Devetnaest |
| 20 - Dvadeset |
| 30 - Trideset |
| 40 - Četrdeset |
| 50 - Педсета |
| 60 - Šezdeset |
| 70 - Седамдесета |
| 80 - Osamdeset |
| 90 - Деведсет |
| 100 - Сто |
| 1,000 - Tisuću |
| 1,000,000 - Milijun |
| 1,000,000,000 - Milijarda |
Области, в които се говори хърватски език от централните южнославянски диасистеми (към 2006 г.)
Различни езици
| Хърватски | Сръбски | |
| Сравни | Usporedba | Поређење (Poređenje) |
| Европа | Europa | Европа (Evropa) |
| Нидерландия | Нидерландия | Холандија (Холандия) |
| Италианци | Talijani | Италијани (Италиански) |
| Вселена | Svemir | Васиона (Vasiona) |
| Гръбначен стълб | Kralježnica | Кичма (Kičma) |
| Air | Zrak | Ваздух (Vazduh) |
| Образование | Odgoj | Васпитање (Vaspitanje) |
| Седмица | Tjedan | Седмица (Sedmica) |
| История | Povijest | Историја (История) |
| Pantaloons | Hlače | Панталоне (Pantalone) |
| Корем | Trbuh | Стомак (Stomak) |
| Наука | Znanost | Наука (Nauka) |
| Лично | Osobno | Лично (Lično) |
| Persona | Osoba | Лице (Въшки) |
| Организация на обединените нации | Ujedinjeni Narodi | Уједињене Нације (Ujedinjene Nacije) |
| Хляб | Крух | Хлеб (Hleb) |
| Изкуствен | Umjetno | Вештачки (Veštački) |
| Кръст | Križ | Крст (Krst) |
| Демокрация | Demokracija | Демократија (Demokratija) |
| Откриване | Spoznaja | Сазнање (Saznanje) |
| Остров | Otok | Острво (Ostrvo) |
| Служител | Časnik | Официр (Oficir) |
| Пътно движение | Cestovni promet | Друмски саобраћај (Drumski saobraćaj) |
| Аутобан | Autocesta | Аутопут (Autoput) |
| Дължина | Duljina | Дужина (Dužina) |
| Асоциация | Udruga | Удружење (Udruženje) |
| Фабрика | Tvornica | Фабрика (Fabrika) |
| Обща информация | Опция | Опште (Opšte) |
| Христос | Krist | Христoс (Hristos) |
| Съжалявам. | Oprosti | Извини (Izvini) |
| Стандарт за родния език | Materinski jezićni standard | Матерњи језички стандард |
Въпроси и отговори
В: В кои държави се говори хърватски език?
О: Хърватският език се говори основно в страните Хърватия и Босна и Херцеговина, както и в околните европейски държави.
В: Кога започва кодификацията на хърватския език?
О: Кодификацията на хърватския език започва в началото на XVII в. с първата граматика на Бартол Кашич, написана на латински език през 1604 г.
В: Колко граматики са написани в периода 1604-1836 г.?
О: В периода 1604-1836 г. са написани общо 17 граматики.
В: Кои диалекти са част от хърватския език?
О: Трите диалекта, които съставляват хърватския език, са кайкавски, чакавски и щокавски.
В: Кой е предложил нови букви за писане на хърватски език?
О: Людевит Гай предложи нови букви от чешки (č,ž,š,ľ,ň,ď и ǧ) и полски (ć).
Въпрос: Какви други фонеми са били приети за писане в Хърватия през XIX век?
О: Диграфите като ie, lj, nj и dž също са били приети за писане на определени фонеми.
