Сорбски езици (лужишки): характеристики, диалекти и разпространение

Открийте историята, характеристики и диалектите на сорбските (лужишки) езици — Горносорбски и Долносорбски, разпространение и културно наследство в Лужица.

Автор: Leandro Alegsa

Сорбските езици (лужишки) са славянски езици, клон на индоевропейските езици. Често в литературата се използва и старото наименование „вендски“, а в немския — Wendisch.

Кой говори сорбските езици

Това са родните езици на сорбите, които са славянско малцинство в Източна Германия. Сорбите имат дълга история в региона на Лужица и запазват своята езикова и културна идентичност въпреки силната асимилация и превалията на немския език.

Диалекти и разновидности

Сорбските езици се подразделят на два основни, доста различни помежду си езика:

  • Горносорбски (hornjoserbsce) — говори се предимно в областта на Горна Лужица в германската провинция Саксония, и се оценява на около 40 000 говорещи. Горносорбският има относително по-стабилна общност и по-развити културни институции.
  • Долносорбски (dolnoserbski) — говори се в Бранденбург, главно около град Котбус, и наброява условно около 10 000 говорещи. Долносорбският е по-застрашен поради по-малкия брой носители и по-силната немска асимилация.

И двата езика се говорят в историческата област, известна като Лужица (Łužica на горнолужишки, Łužyca на долнолужишки и Lausitz на немски).

Правен статус и защита

И двата езика са признати и защитени като регионални/малцинствени езици в Германия. По-конкретно, сорбските езици са обхванати от Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, а в традиционните им родни места и двете лужишки форми имат официален статус наред с немския. Това означава подкрепа за двуезични табели, право на обучение и административно обслужване на сорбски в определени райони и държавна субсидия за културни и образователни проекти.

Културни центрове и институции

Градът Бауцен, в Горна Лужица, е център на горнолужишката култура. Там се виждат двуезични надписи и институции, които поддържат сорбския език и традиции — музеи, културни дружества и образователни центрове. Името на града често фигурира като „Bautzen/Budyšin“ в местните табели.

Град Котбус (Chóśebuz) се смята за основен културен център на Долна Лужица. И тук има двуезични табели и дейности, насочени към съхранение на долносорбския език и фолклор.

Диаспора

Сорбски говори се и извън Европа — най-известният пример е малкото вендско селище Сербин в окръг Ли, Тексас. Сорбски заселници от Лужица емигрират в Тексас през XIX век и основават общност, която дълго време поддържа езика, религиозните обичаи и печатни издания. В Сербин съществува и музей, посветен на уендското наследство. Местният говор в Тексас е силно повлиян от околните говори на немски и от английски език, което е характерно за диаспорните варианти на малки езици.

В американската и австралийската диаспора традиционно се използват и названието „Wends“ или „Wendish“; някои местни общности предпочитат тези термини по исторически или културни причини, а други използват „Sorbs“ като еквивалентно и прието обозначение.

Езикови характеристики и употреба

Сорбските езици запазват типични славянски черти в морфологията и синтаксиса, но имат и значителни отличителни фонетични и лексикални особености. Поради контактите с немския, множество заемки и структурни влияния са налице, особено в областите с по-интензивен езиков контакт.

Изучаването и преподаването на горносорбски и долносорбски продължава в училища и културни центрове; издавани са печатни и електронни издания, радио- и телевизионни предавания на сорбски, организират се фестивали и научни изследвания, насочени към съхранение на езика и фолклора.

Предизвикателства и перспективи

Основните предизвикателства за сорбските езици са намаляващият брой говорещи, урбанизацията, интеграцията в немскоговорещата общество и липсата на достатъчно млади говорещи в някои райони. От друга страна, съществуват активни усилия за езикова ревитализация — програми за обучение на деца, научни изследвания, културни инициативи и възможности за двуезично администриране в традиционните територии.

Кратко обобщение: Сорбските (лужишки) езици представляват важна част от славянското езиково и културно многообразие в Централна Европа. Въпреки малкия брой носители, те са устойчиви благодарение на институционалната защита, активната културна дейност и приносa на диаспорните общности.

Двуезичен знак в БауценZoom
Двуезичен знак в Бауцен

Въпроси и отговори

Въпрос: Какви са езиците, на които се говори на сърбите?


О: Сръбските езици са славянски езици, клон на индоевропейските езици.

В: Къде се говори сорбският език?


О: Лъжесръбският език се говори от славянско малцинство в Източна Германия, по-специално в областта, известна като Лужица. Говори се и в Сербин, Тексас.

Въпрос: Колко души говорят горно- и долнолужишки език?


О: Около 40 000 души говорят горнолужишки и около 10 000 души говорят долнолужишки.

В: Кой град се смята за център на горнолужишката култура?


О: За център на горнолужишката култура се смята град Бауцен, Горна Лужица.

В: Кой град се смята за културен център на долнолужишкия език?


О: За културен център на Долна Лужица се смята град Котбус (Chóśebuz).

В: Двата езика официално признати и защитени ли са като малцинствени езици в Германия?


О Да, и горният, и долният сорбенски език са официално признати и защитени като малцинствени езици от Европейската харта за регионалните или малцинствените езици в Германия.

В: Защо някои американски и австралийски общности предпочитат да се наричат "венди" или "венди" вместо "сорб" или "сорби"?


О Някои американски и австралийски общности предпочитат да се наричат "венди" или "венди", защото смятат, че "сорб" и "сорби" са лоши думи.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3