Държава | държава, която има контрол над географска област или територия

Различни дефиниции

Горното определение е много широко. То се основава на идеите на Георг Йелинек (1851-1911). Други хора са имали други идеи:

• Макс Вебер (1864-1920) има друго определение: Според него държавата е общност от хора, която има "монопола да използва законно физическа сила в рамките на точно определена територия".
• Друго определение е от политическите науки: Държавата е система от публични институции, които имат за цел да регулират проблемите на обществото.
• Някои философи, като Аристотел, Русо и Хегел, са имали моралистичен възглед: Според тях държавата възниква, когато индивидите постигнат своите цели и тези на обществото. Според Хегел държавата е причината, поради която Бог се е появил на света; тя е силата на разума. Този разум се проявява като Неговата воля.

Поради различните дефиниции няма общоприета дефиниция за държава. Това, което е дадено в началото на статията, вече е част от международното право.

 

История

Ранни държави

Най-ранните държави са били просто човешки селища. Група земеделци и търговци, които работят заедно, могат да бъдат "държави", тъй като хората могат да ги контролират и защитават.

По-организираните държави могат да бъдат монархии, като например ранния Египет при управлението на фараона. След това се появяват по-големи държави, основани на военни действия, като Вавилонската империя или Римската империя. Най-известните ранни държави обаче са древногръцките градове-държави. В някои от тях е имало демокрация.

От военна към модерна държава

Когато военната държава, Римската империя, пада, се създават множество малки държави и всяка от тях също е военна и се контролира от крал. Тези държави често не си сътрудничели и избухвали войни. Щом обаче хората в самата държава започнали да се бият (т.нар. гражданска война), кралете трябвало да сключат мир и да основат парламенти.

Съвременни държави

Съвременните държави започват да се развиват в края на XV век. Основните държави в Европа са:

• Англия при Тюдорите
• Испания под властта на Хабсбургите
• Франция по времето на Бурбоните
• Русия при Екатерина Велика и Александър II Руски

Всички тези държави се опитват да подобрят политиката и икономиката си и все повече приличат на днешните държави. Те оформили подходящи граници на земите си и работили повече с властта в самата държава, като например с църквата или благородниците. Те създават армии, данъчни системи и посолства, за да ги направят по-мощни и стабилни.

 
Позицията на държавата (правителството) в икономиката  

Различни видове състояние

Видовете държави могат да бъдат разделени на две категории: демокрация и диктатура. Въпреки това фактът, че всички държави са демократични, не означава, че те следват едни и същи правила. Иран, Пакистан, Франция, Германия и Съединените американски щати са все държави. Всяка от тях се смята за демократична. Всяка от тях обаче има различна представа за това какво всъщност означава демокрация.

Различните състояния на една и съща "категория" също могат да функционират по различен начин. Например две демократични държави могат да бъдат съвсем различни, ако едната има добре обучена полиция или армия, а другата - не. Следователно думата "държава" ни казва само какъв тип управление следва тази държава (демократично или диктаторско), но не ни казва нищо за самата държава.

Подкатегории на държавата

От демокрацията и диктатурата се разклоняват множество подтипове държави. Основните от тях са плурализъм, марксизъм и институционализъм.

Плурализъм

Плурализмът е много популярен в Съединените щати. Той показва държавата като неутрално място за разрешаване на спорове между други държави. Плурализмът позволява на всяка група хора да казва на държавата какво да прави. Този тип държава се нарича полиархия.

Също така в плуралистичната държава политиката, армията и икономиката са обединени и работят заедно. Това означава, че цялата власт в държавата е "разпръсната" между хората, които живеят в нея.

Марксизъм

Марксизмът е идеология, която се застъпва за правата на работниците и служителите в обществото. Началото му е поставено от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Марксизмът отхвърля идеята, че държавата е тук, за да защитава интересите на бизнеса, и определено не е неутрално място за уреждане на спорове.

Основната задача на марксистката държава е да защитава трудовото и финансовото положение на селяните. С подобни реформи марксистката държава се фокусира върху колективизирането на ресурсите и създаването на планова икономика, за да осигури благосъстоянието на работниците.

Както марксистките, така и плуралистичните държави трябва да реагират на действията на групи хора в самата държава. Институционалистките държави не се възприемат като "инструменти", които трябва да бъдат контролирани, те са по-скоро просто географски области. В тази област хората просто сами формират групи. Институционалистката държава може да бъде съставена както от марксистки, така и от плуралистични хора, като и двете имат властта да контролират себе си и да не влияят на другите страни в държавата.

 

Анархизъм

Анархизмът е, когато група хора имат пълна свобода и изобщо не вярват в съществуването на държава. Анархистите много приличат на марксистите, но вярват (обратно на марксистите), че една държава може да функционира и без държава, която да принуждава хората да правят каквото и да било. Законът и редът не са необходими.

Анархистите (като Бакунин и Кропоткин през XIX в.) често искат форма на марксизма, но пренебрегват някои от неговите правила. Те искат работниците да се управляват сами и просто да получават заплата за това, което правят, а не да получават възнаграждение.

 

Свързани страници

• Държава
• Суверенна държава
• Международни отношения
• Списък на суверенните държави
• Конвенция в Монтевидео
• Държава
• Обществен договор
• Щат САЩ
• Унитарна държава
• Провинция
• Политическа икономия
• Конституционна икономика
• Местно управление