Конвенцията от Монтевидео (1933): критерии за държавност, права и значение
Конвенцията от Монтевидео (1933) — ключови критерии за държавност, права и международно значение; анализ на член 1, декларативната теория и споровете около признаването.
Конвенцията от Монтевидео за правата и задълженията на държавите е договор, приет на Седмата международна конференция на американските държави в Монтевидео, Уругвай, на 26 декември 1933 г. Тя е важен документ в развитието на международното право и много от принципите ѝ днес се разглеждат като част от международното обичайно право. На конференцията тогавашният президент на Съединените щати Франклин Д. Рузвелт и държавният секретар Кордел Хъл представят политиката на "добросъседство", която трябва да замени практиките на въоръжена намеса в междоамериканските отношения, асоциирани с предишни администрации като тази на Хърбърт Хувър. Конвенцията е подписана от 19 държави; три от тях посочват резерви (Бразилия, Перу и Съединените щати).
Исторически и политически контекст
Документът е резултат от усилията на страните в Америка да формулират общи правила относно субектността и взаимоотношенията между държавите в рамките на регионална система. Той отразява стремеж към стабилност, ненамеса и яснота при установяване на държавност и международни задължения във време на политически промени и нарастващо значение на държавния суверенитет.
Съдържание и основни критерии за държавност
Конвенцията разглежда какво представлява държава и какви права и задължения произтичат от държавното съществуване. Най-известен и често цитираният е член 1, в който са изложени четирите критерия за държавност:
- постоянно население;
- определена територия;
- правителство;
- способност да влиза в отношения с другите държави.
Тези четири елемента често се приемат за точна и практична формулировка на критериите за държавност в международното право (член 1). В член 3 на Конвенцията се съдържа и ключова догма: "политическото съществуване на държавата не зависи от признаването ѝ от другите държави" — теза, позната като декларативна теория за държавността, която отделя фактическия субект на международното право от политическото действие на признаване.
Права и задължения
Освен дефинирането на държавността, Конвенцията разглежда и ред права и задължения на държавите в междуамериканския контекст — като суверенитет, защита на територията и населението, задълженията по отношение на дипломатическите и консулските отношения и принципите на ненамеса. Макар да е регионален договор, много от принципите ѝ имат широко приложение и се цитират в практиката и доктрината на международното право.
Значение и влияние
Конвенцията от Монтевидео се използва често в правната доктрина, съчиненията по международно право и съдебната практика като стандарт за формулиране на понятието "държава". Много съдебни и арбитражни органи, както и правни автори, се позовават на нея при анализ на въпроси, свързани с държавността, признаването и правата на държавите. Също така тя допринася за установяването на разделението между правния факт на държавността и политическото действие на признаване.
Критики и съвременни проблеми
Въпреки широкото ѝ влияние, Конвенцията не избавя от сложностите на съвременната практика. Някои правни автори и държави поставят под въпрос дали посочените критерии са достатъчни:
- теоретичните критики посочват, че критериите могат да допуснат за държавност образувания с ограничено международно признание или с нестабилно присъствие върху територия (напр. случаи като Република Китай (Тайван));
- на практика политиката на признаване продължава да играе ключова роля — според алтернативната конститутивна теория една държава съществува в международното право само ако е призната от други държави; това води до несигурност и политическа зависимост при образувания с частично или ограничено признание;
- в съвременната ситуация с нетериториални образувания и субекти от друг вид възникват нови въпроси — основателите на различни микронации оспорват изискването за територия, а институции като Суверенният военен орден на Малта, макар и субект на международни отношения, не се стремят да съответстват изцяло на традиционната държавност.
Практически примери и предизвикателства
В реалната политика често се наблюдават случаи, в които спазването на формалните критерии не гарантира пълноправно участие в международната общност. Примери за субекти с оспорван или частичен статут са Република Китай (Тайван), както и различни самопровъзгласили се и частично управляващи райони като Сомалиленд. Други екзотични примери, използвани в публичните дискусии, са Княжество Сейланд и Либерландия — образувания, които формално отговарят на някои критерии, но не получават широко признаване и реална международна интеграция.
Заключение
Конвенцията от Монтевидео (1933) остава крачка напред в систематизирането на понятията за държавност и международни задължения. Тя не решава всички въпроси, породени от политиката на признаване и съвременните форми на организиране, но предоставя ясно рамкирана отправна точка, която продължава да влияе на международната практика и правната мисъл. Обсъждането ѝ продължава да е актуално в контекста на нови конфликтни и политически образувания, глобализацията и развитието на международните институции.
Подписали се
Държавите, които подписаха това споразумение, са: Хондурас, Съединените американски щати, Ел Салвадор, Доминиканската република, Хаити, Аржентина, Венецуела, Уругвай, Парагвай, Мексико, Панама, Гватемала, Бразилия, Еквадор, Никарагуа, Колумбия, Чили, Перу, Куба. Конвенцията от Монтевидео само кодифицира съществуващите норми, в нея няма нищо ново. По тази причина тя не се прилага само за тези, които са я подписали, а за всички субекти на международното право като цяло.
В основното изявление на своя комитет "Бадинтер" Европейският съюз следва Конвенцията от Монтевидео в определението си за държава: наличие на територия, население и политическа власт. Комитетът също така констатира, че съществуването на държави е въпрос на факт, докато признаването им от други държави е чисто декларативно и не е определящ фактор за държавност.
Швейцария, макар и да не е член на Европейския съюз, се придържа към същия принцип, като заявява, че "нито една политическа единица трябва да бъде призната, за да стане държава, нито една държава е длъжна да признае друга. В същото време нито признаването е достатъчно, за да се създаде държава, нито пък липсата му я премахва".
Свързани страници
- Суверенитет
- Доларова дипломация
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Конвенцията от Монтевидео?
О: Конвенцията от Монтевидео за правата и задълженията на държавите е договор, който вече е част от международното обичайно право. Тя е подписана в Монтевидео, Уругвай, на 26 декември 1933 г.
В: Кой обяви политиката на добросъседство?
О: Политиката на добросъседство е обявена от президента на Съединените щати Франклин Д. Рузвелт и държавния секретар Кордел Хъл на Седмата международна конференция на американските държави.
В: Кои са четирите критерия за държавност, посочени в член 1?
О: В член 1 са посочени четири критерия за държавност, които понякога се признават за точна формулировка на международното обичайно право - постоянно население, определена територия, правителство и способност за влизане в отношения с други държави.
В: Какво се казва в член 3 за признаването от други държави?
О: В първото изречение на член 3 изрично се посочва, че "Политическото съществуване на държавата е независимо от признаването ѝ от другите държави". Това е известно като декларативна теория за държавността.
Въпрос: Има ли опити за разширяване на определението за държавност?
О: Някои хора се опитват да направят определението за държавност по-широко, въпреки че те имат по-малка подкрепа.
В: Как нетериториалните микронации гледат на това изискване от гледна точка на правосъдието?
О: Учредителите на нетериториални микронации често казват, че изискването на Конвенцията от Монтевидео за определена територия е несправедливо.
обискирам