Конвенция в Монтевидео
Конвенцията от Монтевидео за правата и задълженията на държавите е договор. Днес тя е част от международното обичайно право. Договорът е подписан в Монтевидео, Уругвай, на 26 декември 1933 г. на Седмата международна конференция на американските държави. На тази конференция президентът на Съединените щати Франклин Д. Рузвелт и държавният секретар Кордел Хъл обявяват т.нар. политика на добросъседство, която се противопоставя на въоръжената намеса на САЩ в междуамериканските дела. С този договор Франклин Д. Рузвелт се опитва да обърне възприемането на "янкия империализъм". Възгледът за янкия империализъм е предизвикан от политиката, въведена (до голяма степен) от неговия предшественик, президента Хърбърт Хувър. Конвенцията е подписана от 19 държави, като три от тях имат резерви (Бразилия, Перу и Съединените щати).
Конвенцията се отнася до това какво е държава и какви права и задължения има държавата. Най-известен е член 1, в който са изложени четирите критерия за държавност, които понякога се признават за точна формулировка на международното обичайно право:
Държавата като субект на международното право трябва да притежава следните качества: (а) постоянно население; (б) определена територия; (в) правителство; и (г) способност да влиза в отношения с другите държави.
Освен това в първото изречение на член 3 изрично се посочва, че "политическото съществуване на държавата не зависи от признаването ѝ от другите държави". Това е известно като декларативна теория за държавността.
Някои поставиха под въпрос дали тези критерии са достатъчни, тъй като те позволяват на по-малко признати образувания като Република Китай (Тайван) или на недостатъчно представени или непредставени образувания като Княжество Сейланд, Сомалиленд или Либерландия да претендират за пълен статут на държави. Според алтернативната конститутивна теория за държавността една държава съществува само доколкото е призната от други държави. Тя не трябва да се бърка с доктрината на Естрада.
Някои хора се опитват да разширят определението за държавност, макар че те се ползват с по-малка подкрепа. Основателите на нетериториални микронации често казват, че изискването в Конвенцията от Монтевидео за определена територия е несправедливо. Някои нетериториални образувания, по-специално Суверенният военен орден на Малта, се считат за субекти на международното право, но не се стремят да бъдат държави.
Подписали се
Държавите, които подписаха това споразумение, са: Хондурас, Съединените американски щати, Ел Салвадор, Доминиканската република, Хаити, Аржентина, Венецуела, Уругвай, Парагвай, Мексико, Панама, Гватемала, Бразилия, Еквадор, Никарагуа, Колумбия, Чили, Перу, Куба. Конвенцията от Монтевидео само кодифицира съществуващите норми, в нея няма нищо ново. По тази причина тя не се прилага само за тези, които са я подписали, а за всички субекти на международното право като цяло.
В основното изявление на своя комитет "Бадинтер" Европейският съюз следва Конвенцията от Монтевидео в определението си за държава: наличие на територия, население и политическа власт. Комитетът също така констатира, че съществуването на държави е въпрос на факт, докато признаването им от други държави е чисто декларативно и не е определящ фактор за държавност.
Швейцария, макар и да не е член на Европейския съюз, се придържа към същия принцип, като заявява, че "нито една политическа единица трябва да бъде призната, за да стане държава, нито една държава е длъжна да признае друга. В същото време нито признаването е достатъчно, за да се създаде държава, нито пък липсата му я премахва".
Свързани страници
- Суверенитет
- Доларова дипломация
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Конвенцията от Монтевидео?
О: Конвенцията от Монтевидео за правата и задълженията на държавите е договор, който вече е част от международното обичайно право. Тя е подписана в Монтевидео, Уругвай, на 26 декември 1933 г.
В: Кой обяви политиката на добросъседство?
О: Политиката на добросъседство е обявена от президента на Съединените щати Франклин Д. Рузвелт и държавния секретар Кордел Хъл на Седмата международна конференция на американските държави.
В: Кои са четирите критерия за държавност, посочени в член 1?
О: В член 1 са посочени четири критерия за държавност, които понякога се признават за точна формулировка на международното обичайно право - постоянно население, определена територия, правителство и способност за влизане в отношения с други държави.
В: Какво се казва в член 3 за признаването от други държави?
О: В първото изречение на член 3 изрично се посочва, че "Политическото съществуване на държавата е независимо от признаването ѝ от другите държави". Това е известно като декларативна теория за държавността.
Въпрос: Има ли опити за разширяване на определението за държавност?
О: Някои хора се опитват да направят определението за държавност по-широко, въпреки че те имат по-малка подкрепа.
В: Как нетериториалните микронации гледат на това изискване от гледна точка на правосъдието?
О: Учредителите на нетериториални микронации често казват, че изискването на Конвенцията от Монтевидео за определена територия е несправедливо.
