Либерландия — микронация на река Дунав между Хърватия и Сърбия, основана 2015

Спорът за границата по долината на река Дунав започва през 1947 г., но остава нерешен по време на съществуването на Социалистическа федеративна република Югославия. След като Югославия се разпада, разногласията стават все по-осезаеми. Сърбия претендира за талвега на долината на река Дунав, а централната линия на реката е международната граница между двете държави. Хърватското правителство не е съгласно с това и твърди, че международната граница минава по старите линии на кадастралните общини по протежение на реката - такава, каквато е била река Дунав през XIX в., преди меандрирането и хидротехническите съоръжения да променят нейното течение. В резултат на това Хърватия претендира за голяма част от територията, контролирана от Сърбия, докато Сърбия не претендира за по-малките части от другата страна.

Президентът Йедличка заявява, че претендираната за Либерландия земя, известна като Горня Сига (Горна туфа), остава непотърсена от Хърватия и Сърбия.

Площта му е около 7 квадратни километра и по-голямата част от него е покрита с гори. Журналист от чешкия вестник Parlamentní listy, който посещава района през април 2015 г., открива къща, която според хората, живеещи в околността, е изоставена от около тридесет години. Съобщава се, че пътят за достъп е в лошо състояние.

Покрай самопровъзгласената територия минава река Дунав - международен воден път със свободен достъп до Черно море за няколко държави без излаз на море. Посетителите и гражданите на Либерландия пристигат в района с лодки от Апатин, Сърбия и други пристанища и докове по река Дунав. Либерландия държи корабите си Bitcoin Freedom и SS Liberty в местното пристанище, закупила е земя и сгради в зоната за свободна търговия в Апатин и наскоро откри "Ark EcoVillage" върху парче земя, известно преди като Zelena Glava ("Златна глава").

Обявяване на новата държава

Церемонията по връчването на знамето в Горня Сига е извършена от Вит Йедличка и други в същия ден, в който е провъзгласена държавността на Либерландия.

Флагът е с жълт фон (символ на либертарианството), черна хоризонтална ивица в центъра (символ на анархията или бунта) и герб в центъра. Йедличка е член на Чешката партия на свободните граждани, която основава ценностите си на класическата либерална идеология.

Йедличка заяви, че нито Сърбия, нито Хърватия, нито която и да е друга държава претендира за тази земя (ничия земя или terra nullius). Според него границата е определена в съответствие с граничните претенции както на Хърватия, така и на Сърбия, и не нарушава суверенитета на никоя друга държава. През април 2015 г. Йедличка заяви, че официална дипломатическа нота ще бъде изпратена както до Хърватия, така и до Сърбия, а по-късно и до всички останали държави, с официално искане за международно признаване.

На 18 декември 2015 г. президентът Йедличка представи първото временно правителство на Либерландия и неговите министри на финансите, външните работи, вътрешните работи и правосъдието, както и двама вицепрезиденти.^{[ самопубликуван източник]}

Влизане в Либерландия

От началото на май 2015 г. хърватските власти са блокирали влизането в Либерландия.

През май 2015 г. Вит Йедличка и неговият преводач Свен Самбуняк са задържани за кратко от хърватската полиция след опит да преминат границата. Jedlička прекарва една нощ в ареста, след което е осъден и му е наложена глоба за незаконно преминаване на хърватската граница, но обжалва присъдата. Той твърди, че вътре в района е имало поне трима граждани на Либерландия, които са дошли от Швейцария. По-късно същия месец Вит Йедличка отново е задържан. Първоначално репортерите са успели да влязат в района заедно с Йедличка, но впоследствие и на тях им е било отказано влизане, включително на журналисти от сръбската обществена радиотелевизионна служба на Войводина и от босненския вестник "Дневни аваз".

Арестуваните са от много страни, включително Ирландия, Германия, Дания и САЩ.Хърватската полиция продължава да арестува хора, включително и такива, които са влезли в района с лодка през международния воден път. Един от тях, датският активист Улрик Грьосел Хаагенсен, беше поставен под домашен арест за 5 дни, преди да бъде осъден на 15 дни затвор, което предизвика някои протести в Дания.

През май 2016 г. бяха публикувани няколко решения на апелативни съдилища от Хърватия. Съдът потвърди решенията, според които преминаването в Либерландия от Хърватия е незаконно, но установи, че присъдите за влизане в Либерландия от Сърбия не са правилни. Съдът заявява, че долната инстанция е допуснала "съществено нарушение на производството за нарушение" и "съществени процесуални нарушения". Освен това той постанови, че "фактите са установени неправилно и непълно [от прокурора], което може да доведе до неправилно прилагане на материалния закон". По 6 от 7-те жалби е разпоредено повторно разглеждане на делото. Поради това долната инстанция е длъжна да определи местоположението на границата и граничния пункт, но все още не е направила това.^{[ самопубликуван източник]} Оттогава посетителите идват в района с лодки, но не са се заселили трайно в района и конфликтите с хърватската полиция са избегнати.

Хърватия и Сърбия отхвърлиха твърденията на Йедличка като маловажни, въпреки че двете страни реагираха по различен начин. На 24 април 2015 г. сръбското министерство на външните работи заяви, че макар да смятат случката за незначителна, "новата държава" не нарушава сръбската граница, която според тях е река Дунав. Хърватия, която блокира достъпа на хора до Либерландия, заяви, че след международен арбитраж тя трябва да бъде присъдена на Хърватия или Сърбия, а не на трета страна.

Статия в Chicago Journal of International Law, правното списание на Юридическия факултет на Чикагския университет, разглежда претенциите на Либерландия за държавност в светлината на критериите, изложени в Конвенцията от Монтевидео. Според автора "настояването на Хърватия, че Либерланд е част от Сърбия, може да представлява отказ на Хърватия от законните ѝ права върху Либерланд. И обратното, ако територията, която Либерландия обявява за своя, е сръбска, отказът на сръбското правителство от правото му на собственост върху тази земя също би могъл да представлява отказ от правото на собственост, който би трансформирал правния статут на земята в terra nullius. И в двата случая територията ще принадлежи на първия субект - в този случай Либерландия - който я претендира."

Правни експерти в Сърбия и Хърватия питат дали според международното право Йедличка има право да претендира за района, който понастоящем е предмет на спор между двете държави, но за който никоя от тях не претендира. Журналистите не са сигурни доколко сериозни са претенциите на Йедличка, а някои ги наричат рекламен трик.

На 20 май 2015 г. Петр Мах, лидер на Партията на свободните граждани, изразява подкрепа за създаването на държава, основана на идеите за свобода, и добавя, че Партията на свободните граждани иска Чешката република да стане също толкова свободна страна.

Горан Войкович, професор по право и колумнист от хърватския новинарски портал Index.hr, описва Liberland като "цирк, който застрашава хърватската територия", и твърди, че съществува риск претенциите на Хърватия да контролира земите от другата страна на Дунав да бъдат отслабени от вниманието, което проектът Liberland привлича към граничния спор.

През 2016 г. статия в Stratfor обобщава инициативата по следния начин: "Либерландия е любопитен случай, защото по принцип никой от участниците, които биха могли да претендират за контрол над нея, не изглежда заинтересован да го направи. Но това вероятно ще си остане куриоз с незначителни последици на международно равнище. За останалите спорни територии по света насилието и дипломацията ще останат основните инструменти за предявяване на претенции за собственост.

Според уебстраницата на Либерландия в момента се търсят хора, които уважават другите хора и зачитат мнението им, независимо от тяхната раса, етническа принадлежност, ориентация или религия, уважават частната собственост, която е неприкосновена, и не са били наказвани за тежки криминални престъпления. В рамките на една седмица Либерландия получи 200 000 заявления. В началото на май 2015 г. Либерландия прие около тридесет граждани. На заявената територия трябваше да се проведе събитие, но хърватската гранична полиция спря групата да влезе в нея от хърватска страна. Към октомври 2017 г. Либерландия е предоставила гражданство на между 300 и 400 души, на лица, които са "помогнали за напредъка на страната" или са спечелили поне 5000 заслуги. На 16 февруари 2018 г. бившият конгресмен Рон Пол получи от Йедличка и неговия кабинет паспорт на Либерландия и удостоверение за гражданство.

Либерландия също така връчва орден за заслуги, наречен "Орден за заслуги първа степен", на лица, които са допринесли за развитието на Либерландия или за идеите на свободата. Сред получателите са издателят Стив Форбс, икономистът Марк Скоусен, хърватският член на парламента Иван Пернар и други.

Конституцията на Либерландия е изготвяна и преработвана няколко пъти. Проектът се състои от четири глави. Той включва Харта на правата и урежда публичната администрация, политическите институции, законодателната и съдебната власт.

Либерландия не е била дипломатически призната от нито един член на Организацията на обединените нации. Въпреки това Либерландия е установила отношения със Сомалиленд - самопровъзгласила се държава, която обяви независимостта си от Сомалия през 1991 г. През септември 2017 г. Либерландия и Сомалиленд подписаха меморандум за разбирателство, в който обещаха да установят по-тесни отношения и да си сътрудничат в областта на технологиите, енергетиката и банковото дело.

Президентът на Либерландия Йедличка и членовете на временното правителство на Либерландия редовно правят посещения на добра воля по света, за да представят Либерландия и да насърчават дипломатическите и търговските връзки с проекта. През 2017 г. Йедличка се срещна с американските сенатори Тед Круз, Ранд Пол, Бен Сас и сенатора демократ в сянка от Вашингтон Пол Щраус, както и с няколко други избрани представители в САЩ. През февруари 2018 г. Йедличка и неговият екип от САЩ отидоха във Вашингтон, за да се срещнат със сенатор Боб Коркър, председател на сенатската комисия по външни отношения, както и със сенатор Ламар Александър.

Либерландия е установила отношения и с региона Савоя (Savoy), който е независима и самоуправляваща се територия от XI век до 1860 г., когато е присъединен към Франция. Днес савойците са малцинство на собствената си територия и техните претенции не се вземат под внимание от правителството на Франция. Либерландия също така е започнала диалог с област Бретан (Бретан) и др.

На 5 декември 2018 г. британският либертариански евродепутат Бил Етеридж и Пол Бротууд бяха домакини на събитие за Либерландия в Европейския парламент, за да обсъдят нейното бъдеще.

На 5 март 2020 г. Либерландия подписа меморандум за разбирателство с правителството на Хаити. Споразумението беше подписано от Жозеф Жуте, министър-председател на Република Хаити по това време.

През 2021 г. Liberland изпрати делегация в Салвадор по време на Седмицата на биткойна и се срещна с няколко правителствени служители. Фондацията за помощ на Либерланд направи дарение от над 1 биткойн (над 60 000 щатски долара по това време) на болницата за деца Benjamin Bloom в Сан Салвадор.

Официални изявления от държавитен

•  Хърватия: Министерството на външните работи и европейските въпроси на Хърватия споменава Либерландия, но публично я отхвърля като шега. На 29 юни 2015 г. хърватското министерство на външните работи заяви, че статутът на Горна Сига не е определен, но тя не е terra nullius и след международен арбитраж ще бъде присъдена на Хърватия или Сърбия, а не на трета страна. Въпреки това в писмо до министъра на вътрешните работи Влахо Орепич от май 2016 г. хърватският министър на външните работи и европейските въпроси Миро Ковач нарича Либерланд "провокативна идея, която е достигнала сериозни размери", и че тя "представлява риск за Република Хърватия". На 17 януари 2017 г. Либерландия беше обсъдена и дебатирана в хърватския парламент (Sabor) от Иван Пернар от партия "Живи зид".^{[ самопубликуван източник]}
•  Сърбия: Сръбското министерство на външните работи заяви, че Liberland не нарушава границата на Сърбия, но проектът се разглежда като "маловажен въпрос". Междувременно Liberland е установила добри отношения с местни и регионални сръбски служители, включително с град Апатин и с правителството на автономна област Войводина.
•  Египет: Египетското министерство на външните работи предупреди хората за възможността от измами за Либерландия, насочени към хора, които търсят работа в чужбина. "Египтяните трябва да търсят информация от Министерството на външните работи, а не от социалните медии, преди да пътуват за работа".
•  Чехия: Чешкото министерство на външните работи се разграничи от дейността на г-н Йедличка, като заяви, че няма нищо общо с нея. Министерството допълва, че "г-н Jedlička, както и други чешки граждани, пребиваващи на територията на Хърватия или Сърбия, са длъжни да спазват местния правен кодекс. Чешката република счита дейностите на г-н Йедличка за неуместни и потенциално вредни". Чрез посолството на Чешката република в Загреб тя предупреди, че "усилията за създаване на някаква нова "държава" нямат никаква основа в международното право" и че "на територията на Хърватия гражданите на Чешката република, както и други чужденци, са длъжни да се придържат към хърватския правен кодекс, включително към действащия режим на хърватско-сръбската граница. Пресичането на хърватската граница (т.е. външната граница на Европейския съюз) извън определените гранични пунктове, както това правят пътуващите към т.нар. либерланд, е в явно нарушение на кодекса".
•  Полша: На 24 юли 2016 г. 7 депутати от полския парламент (Сейм) от Кукиз'15 в сътрудничество с местни активисти от Либерландия попитаха министъра на външните работи Витолд Вашчиковски кога Полша ще признае Свободната република Либерландия за независима държава.^{[ самостоятелно публикува източник]} , с последващи действия през август. Отговорът беше, че Либерландия не отговаря на критериите за държавност.

Подкрепа от политическите партии

От 2015 г. насам няколко малки партии на свободата изразиха подкрепа за създаването на Либерландия. Това са Партията на капиталистите в Норвегия, Либертарианската партия (Испания), Швейцарската партия на независимостта up! (Unabhängigkeitspartei), Либерално-демократичната партия (Турция) (ЛДП) Либертарианската партия на Канада, Либертарианската партия (САЩ) и Либертарианската партия на Обединеното кралство.

Изявления от други проекти на микронациите

Няколко микронации са изразили подкрепа за идеята за Либерландия.

• Кралство Северен Судан, което претендира за областта Бир Тауил на границата между Египет и Судан, признава Либерландия.
• Кралство Енклава, което претендира за част от спорния джоб на север от Либерландия, признава Либерландия.
• Княжество Сейланд е изразило подкрепата си за Либерландия.

Изявления от организации

• На 16 април 2017 г. Bitnation обяви партньорство с Liberland.
• На 20 април 2017 г. Либерландия подава молба за приемане в ОНПООН. Заявлението беше официално представено и защитено месец по-късно в Брюксел, Белгия. През юни 2017 г. делегация от Либерландия беше поканена да наблюдава работата на 13-ата Генерална асамблея, по време на която бяха избрани председател и членове на председателството.^{[ самопубликуван източник]}
• На 25 април 2018 г. Либерландия подписа двустранно споразумение за признаване с IIMSAM, междуправителствен наблюдател към Икономическия и социален съвет на ООН.

• Либерализъм
• Либертарианство
• Анархокапитализъм