Държави с ограничено международно признание — дефиниция и списък

• Република Армения е независима от 1991 г. след разпадането на Съветския съюз. Република Армения не е призната от една от държавите - членки на ООН, Пакистан, която от времето на Първата война в Нагорни Карабах подкрепя Азербайджан.

• Република Кипър не е призната от една държава - членка на ООН, Турция, и от една държава - нечленка на ООН, Северен Кипър, поради продължаващия граждански спор за острова. Северен Кипър претендира за североизточната половина на острова.

• Китайската народна република е по-широко признатото от двете претендиращи за членство в Китай правителства, като другото е Китайската република (КНР, известна също като Тайван). Организацията на обединените нации признава РПЦ като единствен представител на Китай до 1971 г., когато решава да даде това признание на КНР вместо нея (вж. Резолюция 2758 на Общото събрание на ООН). КНР и РПЦ не признават държавността си взаимно и всяка от тях налага своя версия на политиката на единен Китай, което означава, че никоя държава не може да признае и двете едновременно. Държавите, които признават РПЦ (14 членки на ООН и Светият престол към 20 септември 2019 г.), я смятат за единственото легитимно правителство на Китай и следователно не признават КНР. Бутан е единствената държава - членка на ООН, която никога не е признавала изрично нито КНР, нито РПЦ. Република Китай се смята за единственото легитимно правителство на Китай (включително Тайван) и поради това претендира за изключителен суверенитет върху цялата територия, контролирана от КНР.

• Държавата Израел не е призната от 28-те членки на ООН. Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която се радва на международно признание като единствен представител на палестинския народ, признава Израел през 1993 г. През януари 2018 г. Палестинският централен съвет гласува за преустановяване на признаването на Израел, но решението все още не е изпълнено. Държавата Палестина се смята за легитимно правителство на Западния бряг, голяма част от който е под фактическа окупация. Сирийската арабска република се смята за легитимно правителство на Голанските възвишения - територия, за която Израел претендира с ограничено признание.

• Корейската народнодемократична република не е призната от три членки на ООН: Франция, Япония и Южна Корея, както и от една страна, която не е член на ООН - Тайван. Южна Корея се смята за единственото легитимно правителство на Корея и претендира за цялата територия, контролирана от Северна Корея.

• Република Корея не е призната от един от членовете на ООН - Северна Корея. Северна Корея се смята за единственото легитимно правителство на Корея и претендира за цялата територия, контролирана от Южна Корея.

Държави наблюдатели на ООН, които не са признати от поне един член на ООН

• Държавата Палестина е де юре суверенна държава в Западна Азия, официално управлявана от Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и претендираща за Западния бряг и ивицата Газа с Йерусалим като столица; на практика обаче се осъществява само частичен административен контрол върху 167-те "острова" на Западния бряг, а ивицата Газа се управлява от конкурентно правителство (Хамас). Израел разглежда областта, за която претендира Палестина, като "спорна" територия (т.е. територия, която не принадлежи законно на никоя държава). Израел получава контрол над палестинските територии в резултат на Шестдневната война през 1967 г., но никога не ги е анексирал официално. Държавата Палестина (по-известна като Палестина) е обявена през 1988 г. от Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която е призната от мнозинството държави - членки на ООН, и от самата ООН като единствен представител на палестинския народ. След края на първата палестинска интифада срещу Израел израелското правителство постепенно извежда въоръжените си сили и заселниците си от определени части от територията, за която претендира Палестина, като все още поддържа различна степен на контрол върху по-голямата част от нея. През 1994 г. е създадена Палестинската национална власт (ПНА), която изпълнява ограничени вътрешни правителствени функции в определени райони на Палестина. През 2007 г. разцеплението между политическите партии Фатах и Хамас води до появата на конкуриращи се правителства, претендиращи да представляват ПНА и Палестина, като Фатах упражнява властта изключително над Западния бряг и се ползва с признанието на мнозинството от държавите - членки на ООН, а отделното ръководство на Хамас упражнява властта изключително над района на Газа (с изключение на кратък период от 2014 г. до 2016 г.). Понастоящем Палестина е официално призната като държава от 138 държави - членки на ООН, Светия престол и Арабската демократична република Сахара. Останалите държави - членки на ООН, включително Израел, не признават държавата Палестина. Организацията на обединените нации определя претендираните палестински територии като "окупирани" от Израел и през 2012 г. предоставя на Палестина статут на държава наблюдател, която не е член на ООН. Палестина също така е член на Арабската лига, Организацията за ислямско сътрудничество и ЮНЕСКО.

• Абхазия в Грузия е самопровъзгласила се и повече или по-малко функционираща независима държава. Признат е от Руската федерация, Никарагуа и Венецуела. Разположена е между Кавказ и Черно море, призната от грузинското правителство като част от Северозападна Грузия. По време на съветския период Абхазия е присъединена обратно към Грузия през 1931 г. като автономна република в рамките на Съветска Грузия. През 1992 г. Абхазкият съвет обявява независимост от Грузия и в периода 1992-1994 г. се води кратка война. Прекратяването на огъня от юни 1994 г. до голяма степен се запазва, като Абхазия остава извън контрола на централното правителство на Грузия.

Държавите - членки на ООН, които са само частично признати от всички останали членки на ООН, не са изброени тук. (Например, 39 държави не признават Израел.)

• Китайската република, която контролира само Тайван и някои от островите на Република Китай след загубата на Китайската гражданска война през 1949 г., губи по-голямата част от дипломатическото си признание и седалището си в ООН в полза на Китайската народна република на 25 октомври 1971 г. с Резолюция 2758 на Общото събрание на ООН и понастоящем е официално призната само от 23 държави. Тя поддържа де факто (само по име) отношения с повечето държави чрез институции като Икономическото и културното представителство в Тайпе. (Вж. политическия статут на Тайван).

• Турската република Северен Кипър (ТРСК) е създадена в Северен Кипър през 1975 г. след намесата на турската армия през 1974 г. в отговор на държавен преврат, извършен от гръцката хунта с цел "еносис". През 1983 г. тя обявява независимост и е призната само от Турция. Предложението на ООН за обединение на двете кипърски държави е прието от ТНК, но отхвърлено на референдум от кипърската гръцка общност, като се посочват съображения за сигурност. По-нататъшните опити за обединение досега са неуспешни.

• Южна Осетия в Грузия е самопровъзгласила се и повече или по-малко функционираща независима държава, която не е международно призната от никоя друга държава. След окупацията на независима Грузия от болшевишка Русия през 1921 г. тя се превръща в Южноосетинска автономна област в рамките на Съветска Грузия. През 1991 г. тя обявява независимост от Грузия, а през 1992 г. е обявено прекратяване на огъня.

• Нагорни Карабах в Азербайджан (от 1991 г.) е самопровъзгласила се и повече или по-малко функционираща независима държава, но не е призната за независима. Той е международно признат като част от Азербайджан, но има етническо арменско мнозинство.

• Сомалиленд (от 1991 г.)¹ . Намира се в северозападната част на Сомалия. През май 1991 г. северозападните кланове обявяват независима Република Сомалиленд, която понастоящем включва пет от осемнадесетте административни области на Сомалия, съответстващи на Британския протекторат Сомалийско крайбрежие, който се намира между Етиопия, Джибути, Пунтленд и Аденския залив. Три региона в северна Сомалия, за които претендира Сомалиленд - Сул, Санааг и Кайн, са оспорвани със съседния Пунтленд в североизточната част[1].

• Приднестровието (Приднестровие), изписвано и като Приднестровие, е частта от Молдова на изток от река Днестър и (от 1990 г.) е самопровъзгласена и повече или по-малко функционираща независима държава без международно признание от нито една суверенна държава. Населението ѝ е предимно славянско, за разлика от молдовското, което е мнозинство в Молдова. Известна още като Днестровска република, тази де факто държава има собствена полиция, армия и валута и функционира извън юрисдикцията на Молдова, но засега няма признаци да се превърне в международно призната държава.

• Западна Сахара е територия, за която претендира и която до голяма степен се управлява от Мароко, след като Испания се отказа от нея през 1976 г. Сахарската арабска демократична република контролира останалата част от Западна Сахара; тя е провъзгласена от Фронта Полисарио през 1976 г., призната е от 46 държави - членки на ООН, и е пълноправен член на Африканския съюз. Суверенитетът не е решен и Организацията на обединените нации се опитва да проведе референдум по въпроса чрез мисията MINURSO. Примирието, администрирано от ООН, е в сила от септември 1991 г. Западна Сахара е включена в списъка на ООН на несамоуправляващите се територии.

• Република Косово е призната за независима и суверенна държава от 98 държави - членки на ООН, включително САЩ, 23 от 28-те членки на ЕС и др. Международният съд установи, че обявяването на независимостта на Косово не нарушава международното право.

Европа

• Банатска република (провъзгласена през 1918 г.). Сега е част от Румъния, Сърбия и Унгария.
• Република Бараня-Баджа (провъзгласена през 1921 г.). Сега е част от Унгария и Хърватия.
• Карпато-Украйна (1939 г.). Сега част от Украйна.
• Чечня (1996-1999 г.). Сега се контролира от руските сили. Виж също Чеченска република Ичкерия.
• Независима държава Хърватия (1941-1945 г.). Между 1945 и 1991 г. Хърватия е народна/социалистическа република в рамките на Югославия. От 1991 г. Хърватия е независима държава. Признава се от 1992 г.
• Ирландската република (1919-1922 г.). Сега тя е разделена на Република Ирландия и Северна Ирландия.
• Финландска социалистическа работническа република (1918 г.)
• Свободно Дери (14 август 1969 г. - 31 юли 1972 г.) Сега е част от Северна Ирландия.
• Гагаузия (1990-1994 г.). Сега част от Молдова.
• Хърватска република Херцег-Босна (1992-1994 г.). Сега част от Босна и Херцеговина.
• Държавата Лайтабансаг (1921 г.). Сега част от Австрия.
• Limerick Soviet (1919 г.). Сега част от Република Ирландия.
• Черна гора (1941-1944 г.). Преди това в съюз с Република Сърбия в Сърбия и Черна гора.
• Сърбия (1941-1944 г.). Преди това в съюз с Република Черна гора в Сърбия и Черна гора.
• Република Сръбска граница (1991-1995 г.). Сега част от Хърватия.
• Словакия (1939-1945 г.). Между 1945 и 1993 г. Словакия е част от Чехословакия. От 1993 г. Словакия е независима държава.
• Сръбска република Босна и Херцеговина (1992-1995 г.). Понастоящем един от двата ентитета на Босна и Херцеговина.
• Държавата на словенците, хърватите и сърбите (1918 г.). Сега е част от Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора.
• Република Ужице (1941 г.). Сега част от Сърбия и Черна гора.
• Република Западна Босна (1993-1995 г.). Сега част от Босна и Херцеговина.
• Sealand

Азия

• Щатът Качин е най-северният щат на Мианмар, контролиран от 1962 г. от Организацията за независимост на Качин, но дипломатически непризнат от нито една държава. През 1994 г. KIO и Съюзът на Мианмар се споразумяват да оформят статуквото, като създават "Специален регион 1 на щата Качин", който официално все още е част от Съюза на Мианмар, но де факто се контролира от KIO.
• "Държавата Ва" е де факто автономна държава в рамките на Бирма. След обявяването на независимостта правителството на Бирма не може да контролира региона. Управляващата партия нарича себе си "Народно правителство на щата Ва". Правителството на Бирма признава този щат като част от щата Шан и официално използва "Автономна дивизия Ва", а понякога и "Специален регион 2 на щата Шан".
• Кюрдски автономен регион (1991-2003 г.). Де факто независима държава в Северен Ирак. Сега е част от Кюрдския автономен регион.
• Манджукуо (1932-1945 г.). От 80 съществуващи тогава държави 23 признават новата държава. Сега тя е част от Китайската народна република.
• Татарстан (1990-1994 г.). Сега част от Русия
• Тува (1921-1944 г.). Сега част от Русия
• Нахичеван (1990 г.). Сега част от Азербайджан.
• Република Талиш-Муган (провъзгласена през 1993 г.). Сега е част от Азербайджан.
• Тамил Елам (1983-2009 г.). Част от Шри Ланка. В продължение на около 20 години "Тигрите за освобождение на Тамил Илам" поддържат фактическа държава в северната и източната част на Шри Ланка до разгрома си през 2009 г.

Африка

• Анжуан (1997-2002 г.). Сега част от Коморските острови.
• Биафра контролира територия в Източна Нигерия от момента на отделянето си през май 1967 г. до окончателния си военен крах през януари 1970 г. Тя е призната от 12 държави.
• Катанга контролира едноименната държава в рамките на бившето Белгийско Конго след деколонизацията, между 1960 и 1964 г.
• Мохели (1997-1998 г.). Сега част от Коморските острови.
• Родезия. Британска колония, която обявява едностранно независимост през 1965 г. Това действие не е юридически признато от никоя друга държава, както и обявяването на Родезия за република през 1970 г. Това образувание се запазва до 1979 г., когато се превръща в Зимбабве-Родезия.
• Зимбабве-Родосия. Създадена през 1979 г. след преговори между правителството на бялото малцинство и умерените чернокожи лидери. Съществува от 1 юни до 12 декември 1979 г., когато отново става колония Южна Родезия. През 1980 г. става Република Зимбабве.

Южноафрикански родини

Създадена от Република Южна Африка от собствената ѝ територия

• Бофутацвана (1977-1994 г.). Бившият Туисланд е образуван и признат само от Южна Африка, Транскей, Сискей и Венда. Сега част от Южна Африка.
• Ciskei (1981-1994 г.). Бившият Туисланд е образуван и признат само от Южна Африка, Бофутацвана, Транскей и Венда. Сега част от Южна Африка.
• Транскей (1976-1994 г.). Бившият Туисланд е образуван и признат само от Южна Африка, Бофутацвана, Сискей и Венда. Сега част от Южна Африка.
• Венда (1979-1994 г.). Бивш Туисланд, създаден и признат само от Южна Африка, Бофутацвана, Сискей и Транскей. Сега е част от Южна Африка.

Америка

• Независима държава Акра (1899-1903 г.). Сега е част от Бразилия.
• Калифорнийската република (1846-1848 г.). Сега е част от Съединените американски щати.
• Конфедеративни американски щати (1861-1865). Първоначално са създадени на 4 февруари 1861 г. от седем южни робовладелски щата (Южна Каролина, Мисисипи, Флорида, Алабама, Джорджия, Тексас и Луизиана) след потвърждаване на избора на Ейбрахам Линкълн за президент на САЩ. Джеферсън Дейвис е избран за негов първи президент на следващия ден. След началото на Американската гражданска война към нея се присъединяват щатите Вирджиния, Тенеси, Арканзас и Северна Каролина. Признат е дипломатически само от Саксония-Кобург и Гота, въпреки че е признат от някои държави като "воюваща сила". Сега е част от Съединените американски щати.
• Република Хавай (1894-1898 г.). Сега е част от Съединените американски щати.
• Република Тексас (1836-1845 г.). Пет нации признават това образувание. Сега е част от Съединените американски щати.
• Република Върмонт (1771-1791 г.). Сега е част от Съединените американски щати.
• Република Пиратини (1836-1845 г.). Днешен Рио Гранде до Сул, част от Бразилия.
• Република Рио Гранде 1840 г. Сега част от Съединените щати.
• Република Юкатан 1841-1843 г. Краткотрайна сепаратистка държава; реинтегрирана в Мексико.
• Република Канада (1837-1838 г.). Сега част от Канада.

Океания

• Бугенвил (Република Северни Соломони) (1990-1997 г.). Подписва мирно споразумение с Папуа-Нова Гвинея, което дава на острова автономия в очакване на референдум за независимост в рамките на едно десетилетие.
• Ротума (1987-1988 г.). Този населен с полинезийци остров, който се администрира от (меланезийска) Фиджи, обявява независимостта си от Фиджи от сепаратисти след военните преврати във Фиджи през 1987 г.
• (Kanaky). Споразумението от Нумеа от 1998 г. отлага провеждането на референдум за независимост за след 2014 г.

Тези режими контролираха територията на държава, в която повечето други държави признаваха друго правителство за легитимно:

• Ислямско емирство Афганистан (1996-2001 г.). Само три държави признават това образувание, докато талибаните го контролират. Вж: История на Афганистан.
• Народна република Кампучия (1979-1989 г.). Създадена от виетнамците след нахлуването и разгрома на Червените кхмери в Камбоджа. Само няколко държави от съветския блок признават това образувание, докато ООН, Китай и повечето други държави признават правителството на Демократична Кампучия на червените кхмери. Последвано от Държавата Камбоджа, а след това от Кралство Камбоджа.

• Списък на държавите