Арцах (Нагорно-Карабахска република) — история, статут и международен спор
Арцах, официално Република Арцах (/ˈɑːrtsæx/; арменски: Արցախի Հանրապետություն, Арцах Ханрапетутюн) или Нагорно-Карабахска република (/nəˌɡɔːrnoʊ kærəˈbæk/), е територия в Нагорно-Карабахския регион в Южен Кавказ. На практика през различни периоди тя е била управлявана от местни власти, които са декларирали независимост и контрол върху част от територията. Повечето държави не признават независимостта ѝ и смятат, че този район е част от Азербайджан.
География и население
Регионът включва планински масиви и плодородни долини; главният град е Степанакерт (на арменски) — на азербайджански известен като Ханкенди. До военните действия в края на 2020 г. населението бе предимно арменско, с автохтонна арменска общност, живееща в района от векове. Във всички исторически периоди демографската картина е била предмет на миграции, асимилация и политически промени.
Исторически обзор
Арменците присъстват в тези земи от ранна историческа епоха и има множество артефакти и паметници, свидетелстващи за продължително арменско присъствие от класическата древност до средновековието. През XI в. нашествието на селджуците и по-широките процеси на тюркско-ирано-арменски взаимодействия в региона водят до значителни етнокултурни промени в Южния Кавказ. Впоследствие през вековете различни номадски и полуномадски групи, сред които и тюркски племена, проникват и осигуряват сезонни пастирски маршрути в планините — процес, който допринася за сложната етнокултурна мозайка на региона.
Историята на региона през новата епоха (XIX–XX в.) е белязана от колониални административни практики на Руската империя и по-късно на Съветския съюз, от национални движения и от междуетнически конфликти. Историческите обяснения, които представят процесите като прост преход на „влада“ от едни племена към други, са опростени: реалните взаимоотношения са комплексни и включват икономически, религиозни и социални фактори.
Съветски период и автономия
След установяването на съветска власт в района, през 1923 г. е създадена Нагорно-Карабахската автономна област (НКАО) в рамките на Азербайджанската ССР. Тази административна формула оставя дългосрочен спор между местните арменски лидери и азербайджанските власти, който през последните десетилетия на СССР прераства в открит конфликт.
Конфликтът от късния XX век
От края на 1980-те години Армения и Азербайджан влизат в остър конфликт за статута на Нагорни Карабах. През 1988 г. започват масови демонстрации и етнически сблъсъци, които ескалират в Нагорно-карабахската война (1988–1994). В хода ѝ арменски сили от региона и подкрепяни от Република Армения структури установяват контрол върху голяма част от Нагорни Карабах и околните райони; войната довежда до хиляди жертви и десетки хиляди вътрешно разселени и бежанци.
На 10 декември 1991 г. в НКАО и в съседната област Шахумян се провежда референдум за независимост. Въпросът отправен към гласоподавателите беше дали областта трябва да се отдели от Азербайджан. Част от азербайджанското население и властите бойкотират вота (бойкот), което елемент усложнява легитимността на резултатите от гледна точка на Баку и международната общност. В резултат на референдума местни власти обявяват независимостта като Република Нагорни Карабах (обявяване на независимост). Тази държава не е призната от нито една държава — членка на ООН, включително и от Армения.
Оттогава преговорите между Армения и Азербайджан се водят под егидата на Минската група на ОССЕ и други международни посредници, но устойчив мир дълго време не е постигнат.
Война през 2020 г. и последици
През септември–ноември 2020 г. избухва военен конфликт между арменски и азербайджански сили, при който Баку си възвръща значителни територии, контролирани от арменските сили след 1994 г. На 10 ноември 2020 г. беше постигнато примирие, посредничено от Русия, при което в региона бяха разположени руски мироопазващи сили и бяха договорени обмен на територии и пленници. Конфликтът от 2020 г. промени военните и политическите реалности и създаде нова международна обстановка.
Операцията през 2023 г. и промени в статута
През септември 2023 г. азербайджанските сили започнаха военна операция, с която възстановиха директен държавен контрол над територията на Нагорни Карабах. В резултат беше постигнато примирие, а местните представители на самопровъзгласилата се Република Арцах обявиха, че ще прекратят дейността на своите институции и че републиката ще бъде разпусната до края на 2023 г. или в началото на 2024 г. Това доведе до масово изселване на голяма част от арменското гражданско население към Република Армения и до сериозни хуманитарни предизвикателства.
Международен статут и реакции
Международната общност продължава да разглежда въпроса в рамките на принципа за териториална цялост и правата на народите за самоопределение. Повечето държави и международни организации не признават независимостта на Арцах/Нагорни Карабах и подкрепят териториалната цялост на Азербайджан. В същото време има широко международно внимание към защитата на човешките права, опазване на културното наследство и хуманитарния достъп за разселени лица.
Културно-историческо наследство
В района има множество църкви, манастири и други паметници с голяма историческа и културна стойност за арменската общност и за историята на Кавказ. Опазването им е тема на международен интерес и на дискусии между страните за гаранции и достъп.
Настояще и перспективи
След военните операции през 2020 и 2023 г. практическата власт върху територията на Нагорни Карабах е в ръцете на азербайджанските институции. Дългосрочното решение на конфликта зависи от политически преговори, гаранции за правата на местното население, възстановяване и връщане на разселените, както и от международни механизми за сигурност и инспекция. Хуманитарните предизвикателства — включително въпросите за бежанците, собствеността и културните паметници — остават сред най-належащите задачи.
Бележка: историческият и политическият контекст на Арцах/Нагорно-Карабах е сложен и предмет на различни интерпретации. Тази статия представя обобщен и неутрален преглед на основните факти и събития до средата на 2024 г.


Границата на района на Нагорни Карабах след Първата нагорнокарабахска война. Арменските сили на Нагорни Карабах контролират областите, оцветени в светложълто, които представляват 17% от територията на Азербайджан. Границите са се променили много малко между 1994 г. и 2020 г.


Териториални промени след войната в Нагорни Карабах през 2020 г: Области, отвоювани от Азербайджан по време на войната Райони, върнати на Азербайджан съгласно споразумението за прекратяване на огъня Области в Нагорни Карабах, които остават под контрола на Република Арцах Лачински коридор и манастир Дадиванк, патрулирани от руски миротворци
География
В Република Арцах има много планини. Площта ѝ е 11 500 км2 (4 440 кв. мили) и граничи с Армения, Азербайджан и Иран. Най-високите върхове в страната са планината Мрав - 3340 м, и планината Кирс - 2725 м. Основните реки са Тертер и Хачен. Повечето реки в страната текат към долината на Арцах.
Климатът в Република Арцах е мек. Повече от 100 дни в годината е мъгливо. Повече от 36% от територията на страната е покрита с гори.
Демографски данни
През 2005 г. населението на страната е 137 737 души. Етническият състав е 137 380 (99,74%) арменци, 171 (0,12%) руснаци, 21 (0,02%) украинци, 6 (0,00%) азербайджанци и 159 (0,12%) други.
Първото демографско преброяване в Република Арцах се провежда през 1769 г. В писмото на Ираклий II от Грузия до руския цар Петър Иванович Панин се казва: "Седем семейства управляват областта Хамсе. Населението му е изцяло арменско".
През 2014 г. средната продължителност на живота при мъжете е 71,6 години, а при жените - 76,8 години.
Въпроси и отговори
В: Какво е официалното име на Арцах?
О: Официалното име на Арцах е Република Арцах или Република Нагорни Карабах.
В: Кой е живял в Нагорни Карабах от класическата древност?
О: Арменският народ е живял в Нагорни Карабах от класическата древност.
Въпрос: Кога се случва селджукското нашествие?
О: Селджукското нашествие се случва през XI век.
В: Какво се случва след като Съветският съюз установява контрол над Нагорни Карабах?
О: След като Съветският съюз установява контрол над Нагорни Карабах, той създава Нагорно-карабахската автономна област (НКАО) в рамките на Азербайджанската ССР.
Въпрос: Какво беше зададено на референдума, проведен през 1991 г.?
О: Референдумът питаше гласоподавателите дали тази област трябва да бъде независима от Азербайджан.
В: Как реагираха азербайджанските граждани на този референдум?
О: Азербайджанският народ бойкотира този референдум, като реши да не гласува.
Въпрос: Какво посредничи в мирните преговори между Армения и Азербайджан?
О:Минската група на ОССЕ посредничи в мирните преговори между Армения и Азербайджан.