Абрахам Линкълн (1809–1865) — 16-ти президент на САЩ и „Великият еманципатор”

Ейбрахам Линкълн е роден на 12 февруари 1809 г. в Ходженвил, Кентъки, САЩ. Родителите му са Томас Линкълн и Нанси Ханкс. Семейството му е много бедно. Ейбрахам има един брат и една сестра. Брат му умира в детска възраст. Те израстват в малка дървена колиба, в която има само една стая. Въпреки че по онова време робството е законно в Кентъки, бащата на Линкълн, който е религиозен баптист, отказва да притежава роби.

Когато Линкълн е на седем години, семейството му се премества в Индиана. По-късно се преместват в Илинойс. В детството си той помага на баща си във фермата, но когато е на 22 години, напуска дома си и се премества в Ню Салем, Илинойс, където работи в универсален магазин. По-късно казва, че е ходил на училище само една година, но това е било достатъчно, за да се научи да чете, пише и да смята. През 1842 г. се жени за Мери Тод. Имат четири деца, но три от тях умират, когато са съвсем малки. Ейбрахам Линкълн понякога е наричан Ейб Линкълн или "Честният Ейб" заради легенда, според която той пробягал километри, за да даде на клиент точната сума дребни пари. Прякорът "Честният Ейб" идва от времето, когато започва бизнес, който се проваля. Вместо да избяга, както биха направили много хора, той останал и работил, за да изплати дълга си.

Линкълн започва политическата си кариера през 1832 г., когато се кандидатира за Генералната асамблея на Илинойс, но губи изборите. Служи като капитан в милицията на Илинойс по време на Войната на черния ястреб - война с индиански племена. Когато се премества в Спрингфийлд през 1837 г., започва да работи като адвокат. Скоро се превръща в един от най-уважаваните адвокати в Илинойс. През 1837 г., като член на Общото събрание на Илинойс, Линкълн издава писмен протест срещу приемането на резолюция, в която се посочва, че робството не може да бъде премахнато във Вашингтон, окръг Колумбия.

През 1841 г. той печели съдебно дело (Бейли срещу Кромуел). Той представлява чернокожа жена, която твърди, че вече е освободена и не може да бъде продадена като робиня. През 1847 г. той губи дело (Матсън срещу Ръдърфорд), като представлява собственик на роби (Робърт Матсън), който иска връщането на избягали роби. След като се премества в Илинойс, той работи като собственик на магазин и пощенски началник. В продължение на много години обикаля съдилищата. Когато е на 21 години, работи на плоскодънна лодка, която превозва товари. Присъединява се към Independent Spy Corp. Първоначално е член на партията на вигите. По-късно става републиканец. Линкълн се кандидатира за сенатор срещу Стивън А. Дъглас. Дъглас печели.

През 1846 г. Линкълн се присъединява към партията на вигите и е избран за един мандат в Камарата на представителите. След това пренебрегва политическата си кариера и вместо това работи като адвокат. През 1854 г., в отговор на приемането на Закона Канзас-Небраска, Линкълн отново се включва в политиката. Присъединява се към Републиканската партия, която наскоро е създадена в опозиция на разширяването на робството. През 1858 г. иска да стане сенатор; въпреки че това е неуспешно, дебатите привличат вниманието на цялата страна към него. Републиканската партия го номинира за президентските избори през 1860 г.

Линкълн е избран за кандидат на изборите през 1860 г. по различни причини. Сред тези причини е, че възгледите му за робството са по-малко крайни от тези на други хора, които са искали да бъдат кандидати. Линкълн е бил от един от тогавашните западни щати и е имал по-голям шанс да спечели изборите там. Другите кандидати, които са били по-възрастни или по-опитни от него, са имали врагове вътре в партията. Семейството на Линкълн е било бедно, което допринася за позицията на републиканците за свободен труд, противоположна на робския. Линкълн печели изборите през 1860 г. и става 16-ият президент на Съединените щати. Той печели с почти никакви гласове в Юга. За първи път президент печели изборите благодарение на голямата подкрепа, която получава от щатите на Север. По време на президентството си Линкълн става известен заради голямата си шапка тип "печка". Той използвал високата си шапка, за да съхранява документи и книжа, когато пътувал.

Гражданската война

След избирането на Линкълн през 1860 г. седем щата (Южна Каролина, Мисисипи, Алабама, Флорида, Джорджия, Тексас и Луизиана) образуват Конфедеративните американски щати. Когато Съединените щати отказват да предадат форт Съмтър в Чарлстън, Южна Каролина, Конфедерациите нападат форта, с което започва Американската гражданска война. По-късно към Конфедерацията се присъединяват още четири щата (Арканзас, Вирджиния, Тенеси и Северна Каролина), които стават общо единадесет. През целия си период като президент той трябва да възстанови Съюза с военна сила и много кървави битки. Освен това е трябвало да спре "граничните щати", като Кентъки, Мисури и Мериленд, да напуснат Съюза и да се присъединят към Конфедерацията.

Линкълн не е бил генерал и е бил в армията само за кратко по време на войната с Черния ястреб. Въпреки това той все още играе важна роля във войната, като често прекарва дни наред във военното министерство. Планът му е да откъсне Юга, като го обгради с кораби, да контролира река Мисисипи и да превземе Ричмънд, столицата на Конфедерацията. Често влиза в конфликт с генералите на терен, особено с Джордж Б. Макклелан, и уволнява генералите, които губят битки или не са достатъчно агресивни. В крайна сметка прави Улисес С. Грант главен генерал в армията.

Прокламация за еманципация

С Прокламацията за еманципация, издадена на 1 януари 1863 г., Линкълн нарежда освобождаването на всички роби в щатите, които все още се бунтуват по време на Гражданската война в САЩ. Всъщност обаче не освобождава незабавно всички тези роби, тъй като тези райони все още са под контрола на разбунтувалите се щати от Конфедерацията. Само малък брой роби, които вече се намирали зад линиите на Съюза, били освободени незабавно. С напредването на армията на Съюза почти всички четири милиона роби са освободени. Някои бивши роби се присъединяват към армията на Съюза след 1862 г. Прокламацията не освобождава и робите в робовладелските щати, които са останали лоялни към Съюза (федералното правителство на САЩ). Тя не се прилага и за области, в които силите на Съюза вече са възстановили контрола си, както например в Тенеси. До приемането на Тринадесетата поправка в Конституцията на САЩ през 1865 г. само щатите са имали право да прекратяват робството в собствените си граници, така че Линкълн издава прокламацията като военна мярка.

Прокламацията превръща освобождаването на робите в цел на Съюза по време на войната и слага край на движенията в европейските държави (особено във Великобритания и Франция), които биха признали Конфедерацията за независима държава. След това Линкълн спонсорира конституционна поправка за освобождаване на всички роби. Тринадесетата поправка, която прави робството незаконно навсякъде в Съединените щати, е приета в края на 1865 г., осем месеца след убийството на Линкълн.

Обръщение от Гетисбърг

След битката при Гетисбърг през 1863 г. Линкълн произнася известна реч, наречена "Гетисбъргска реч". Битката е била много важна и в нея са загинали много войници и от двете страни. Речта е произнесена на новото гробище за загиналите войници. Това е една от най-известните речи в американската история.

Втори мандат и убийство

Линкълн е преизбран за президент с малко гласове през 1864 г. и встъпва в длъжност на 4 март 1865 г. Скоро след това става ясно, че Съюзът ще спечели Гражданската война. Линкълн иска да улесни възстановяването на самоуправлението на разбунтувалите се щати. На 9 април 1865 г. водещият генерал на Конфедерацията Робърт Е. Лий капитулира. На 11 април 1865 г. Линкълн произнася реч, в която насърчава правото на глас на чернокожите американски граждани.

През деня на 14 април 1865 г. Линкълн подписва закона, с който се създава тайната служба - службата за сигурност на президента на САЩ. Вечерта на 14 април Линкълн отива да присъства на пиеса със съпругата си Мери Тод в театър "Форд" във Вашингтон, окръг Колумбия. Линкълн е поканил Улисес С. Грант да посети пиесата заедно с него и съпругата му Мери Тод и Грант планира да присъства. Като генерал Грант щеше да доведе своя собствена допълнителна военна охрана, но той не присъства на пиесата, защото съпругата му Джулия и Мери Тод не се разбираха добре.

По време на третото действие на пиесата Джон Уилкс Бут, известен актьор и шпионин на Конфедерацията от Мериленд, влиза в президентската ложа и застрелва Линкълн от упор, ранявайки го смъртоносно, и изкрещява "Sic semper tyrannis" ("Така винаги за тираните"). Изпадналият в безсъзнание Линкълн е пренесен през улицата до къщата на Питърсън. Той бил поставен по диагонал на леглото, тъй като високата му фигура не можела да се побере нормално на по-малкото легло. Остава в кома в продължение на девет часа, преди да умре на следващата сутрин. Според някои свидетелства при последния си дъх на сутринта след убийството той се усмихнал широко и след това издъхнал. Линкълн е първият американски президент, който е бил убит.

Бут успява да избяга, но на 26 април умира от изстрелите, произведени по време на залавянето му.

Линкълн постоянно е оценяван както от учените, така и от обществеността като един от най-великите президенти на САЩ. Често е смятан за най-великия президент в американската история заради лидерството си по време на Гражданската война и красноречието си в речи като "Гетисбъргската реч".