Джон Уилкс Бут (10 май 1838 г. - 26 април 1865 г.) е американски актьор, който на 14 април 1865 г. във Вашингтон убива президента на САЩ Ейбрахам Линкълн. Линкълн умира на следващата сутрин. Тази развръзка се случва по време на представление в Ford's Theatre, когато Бут прострелва президента в тила с малък .44 калибър деранжър, след което скача на сцената и бяга от мястото на престъплението.

Произход и кариера

Бут е роден в Бел Еър, окръг Харфорд, Мериленд, в семейството на английски имигранти. Той идва от известна актьорска фамилия — баща му е актьорът Junius Brutus Booth, а сред неговите братя е и прочутият актьор Edwin Booth. Джон Уилкс Бут сам става много известен театрален актьор в Съединените щати. По време на Гражданската война в САЩ той открито подкрепяше Конфедерацията и нееднократно изразяваше враждебни към правителството на Съюза мнения.

Мотиви и заговор

Бут бил особено разгневен на Линкълн заради политиките му, включително подкрепата за правото на глас на бившите роби. Първоначално той участва в план за отвличане на Линкълн, с цел размяна на военнопленници, но след пораженията на Конфедерацията заговорът прераства в решението да се убие президентът, за да се опита да възпламени надежди и да сплотят останалите части от южните сили. В схемата участват и редица съучастници — сред тях David Herold, Lewis Powell (който атакува министъра на вътрешните работи Уилям Сюърд), George Atzerodt (който бил натоварен със задачата да убие вицепрезидента Андрю Джонсън, но не го извършва) и други, сред които и собственичката на boarding house, Mary Surratt, чието име по-късно е свързано с процесите след убийството.

Нападението и бягството

На 14 април 1865 г., по време на представление в Ford's Theatre, Бут нахлува в ложата на президента и стреля. След изстрела той скочи на сцената, пада и си счупва крака, но успява да избяга, като първоначално намира подслон в близки сгради и след това напуска Вашингтон. По време на бягството си Бут е докладван да е извикал фразата „Sic semper tyrannis“ („Така винаги постъпват тирани“), а според някои свидетели е казал и „Югът е отмъстен“.

Преследване и смърт

Властите организират мащабно издирване. Бут е преследван от войници на Съединените щати и в крайна сметка през следващите дванадесет дни той и съучастникът му David Herold се движат на юг през щати Мериленд и Вирджиния. На 26 април 1865 г. двамата са открити в малка ферма в окръг Caroline, Вирджиния (фермата на Ричард Гарет). Herold се предава, но Бут отказва. Той е обграден в дуванен хамбар; след като отказва да се предаде, босът на дозореца Sgt. Boston Corbett стреля и ранява Бут в гърдите. Пострадалият е изнесен и умира скоро след това — на 26 април 1865 г., на 26 години.

Последици

След убийството на Линкълн и ареста на участниците в заговора последва съдебно преследване. Няколко от съучастниците са осъдени от военен трибунал; четирима — Mary Surratt, Lewis Powell, David Herold и George Atzerodt — са екзекутирани чрез обесване на 7 юли 1865 г. Процесът и изпълненията предизвикват широко внимание и спорове относно използването на военни трибунали за граждански обвиняеми. Убийството на Линкълн оставя дълбока следа в националната памет на САЩ и има сериозни последици за политическата и обществената ситуация в ранния период на Реконструкцията.