Джон Уилкс Бут — актьорът, убил президента Ейбрахам Линкълн (1865)

През 50-те години на XIX в. Бут започва да се занимава с политика. Присъединява се към Партията на незнаещите нищо - политическа партия, която иска в САЩ да идват по-малко имигранти. Бут силно подкрепя робството. През 1859 г. той се присъединява към рота от Вирджиния, която помага за залавянето на Джон Браун след набега му в Харпърс Фери. Бут наблюдава екзекуцията на Браун.

По време на Гражданската война Бут работи като таен агент на Конфедерацията. Той често се среща с ръководителите на тайните служби Джейкъб Томпсън и Клемент Клей в Монреал.

През лятото на 1864 г. Бут започва да крои планове за отвличане на президента Линкълн. Планът му предвижда Линкълн да бъде отведен на юг в Ричмънд, където да бъде държан, докато бъде разменен за военнопленници на Конфедерацията. Бут набира за мисията си приятели и хора, които подкрепят Конфедерацията. По-късно осем от тези хора са съдени за убийството на Линкълн от военен съд, създаден да преследва враговете на Съединените щати по време на война. Всичките осем са признати за виновни; четирима са екзекутирани чрез обесване. Някои хора, които отказват да се присъединят към Бут, като например актьорът Самюъл Честър, стават ключови свидетели на правителството в процеса.

На 4 март 1865 г. Бут присъства на второто встъпване в длъжност на Линкълн като президент. Бут се появява на някои снимки, направени в този ден. На 15 март Бут и повечето му съзаклятници се срещат в ресторант на три пресечки от театър "Форд", за да планират отвличането. Скоро след това Бут научава, че на 17 март президентът ще гледа пиеса, наречена "Все още водите текат дълбоко", в болницата "Кембъл" в покрайнините на Вашингтон, окръг Колумбия. Според Джон Сурат Бут разработва план за прехващане на каретата на Линкълн по пътя към пиесата. Президентът Линкълн обаче променя плановете си и вместо това решава да говори пред 140-и полк на Индиана и да подари пленено знаме.

Следващият план на Бут е да отвлече президента по време на бъдещо представление в театър "Форд" (където Бут има няколко приятели). Този план се проваля, когато съзаклятниците на Бут го отхвърлят като неосъществим.

;На 4 април армията на Съюза превзема Ричмънд, столицата на Конфедерацията. Пет дни по-късно генерал Робърт Е. Лий предаде силите на Конфедерацията на армията на Съюза. След тези две събития Бут решава да убие Линкълн, вместо да го отвлече. Според бившия приятел на Бут, Луис Вайхман, Бут може би е решил да убие президента на 11 април. На този ден Бут е слушал речта на Линкълн в подкрепа на правото на глас на чернокожите американци. Вайхман, който е гледал речта на президента заедно с Бут, по-късно казва:

"Никога не бях виждал г-н Линкълн отблизо и знаех, че е висок човек, но нищо не можеше да ме подготви за гледката му. Той имаше дълга сянка. А ръцете му, когато бяха от двете му страни, се допираха до коленете му. Много професионално той каза, че никога няма да има избирателни права, основани на различията в начина, по който хората изглеждат. След това Бут се обърна към нас двамата и каза: "Това означава негърско гражданство. Сега, за Бога, ще го прокарам!".

На 14 април 1865 г. Бут отива в театъра на Форд във Вашингтон, за да вземе пощата си. Там той научава, че Линкълн и съпругата му ще гледат пиеса в театъра същата вечер. Бут познава добре пиесата. Той се среща със съзаклятниците си и решават, че около 10:15 ч. вечерта ще убият президента Линкълн, вицепрезидента Джонсън, държавния секретар Уилям Сюард и евентуално генерал Улисес С. Грант.

Същия следобед Бут пробива дупка в стената на театъра, за да може да види президента и гостите му в стаята им на балкона. В стаята на балкона нямало охрана. По време на пиесата Бут влиза тихо в залата. Той знаел, че в 22:15 ч. публиката ще се засмее на една реплика от пиесата. Когато смехът започнал, Бут стрелял от упор с пистолет в тила на Линкълн. Бут избягал, като скочил от балкона на сцената, където изкрещял триумфалната реплика;Sic semper tyrannis ("Така винаги към тираните") към публиката. когато избягал от ложата,Той си счупил крака при скока, но избягал през задната врата и се качил на коня си.

Линкълн е пренесен през улицата в Петерсен Хаус, където умира на следващата сутрин. Един от съзаклятниците напада държавния секретар Сюард с нож в нощта на 14-ти, но Сюард оцелява. Заговорникът, който планирал да нападне вицепрезидента Джонсън, не осъществил заговора си.

Бут бяга със съучастник на юг през Мериленд до Вирджиния. На 26 април армейски отряд го настига. Съучастникът му се предава, но Бут отказва. Той крещи: "Няма да ме вземат жив!" При залавянето му е прострелян и по-късно умира от раните си. Куршумът улучил Бут в тила зад лявото ухо, преминал през врата му и излязъл в хамбара. Убиецът нададе слаб вик на болка, подобен на този, предизвикан от внезапно задушаване, и се строполи с главата надолу към пода. Корбет и другите войници отбелязват чувството за поетична или космическа справедливост в това, че Линкълн и Бут са простреляни на едно и също място в главата. А пораженията за Бут са не по-малко тежки от тези за Линкълн: куршумът е пробил три прешлена и частично е прекъснал гръбначния му мозък, парализирайки го. Състоянието им също е било различно, както обобщава Мери Клемър Еймс: "Куршумите са влезли в черепа на всеки от тях на почти едно и също място, но трилинейната разлика е направила неизмерима разлика в страданията на двамата. Господин Линкълн не е съзнавал никаква болка, докато убиецът му е страдал от толкова изтънчена агония, сякаш е бил счупен на колело." Един войник излял в устата му вода, която той веднага изплюл, неспособен да преглътне. Раната от куршума му попречила да погълне част от течността. Със слаб глас Бут помолил за вода и Конгър и Бейкър му я дали. Той ги помолил да го преобърнат и да го обърнат с лицето надолу. Конгър сметнал, че това е лоша идея. Тогава поне ме обърнете настрани - помолил убиецът. Те го направили, но Конгър видял, че това движение не облекчава страданията на Бут. Бейкър също го забеляза: "Изглеждаше, че изпитва изключителна болка винаги, когато го преместваха... и няколко пъти повтаряше: "Убий ме". При изгрев слънце Бут продължава да изпитва мъчителни болки. Пулсът му отслабвал, докато дишането му ставало все по-трудно и нередовно. В агония, без да може да движи крайниците си, той помолил един войник да вдигне ръцете му пред лицето му и прошепнал, докато ги гледал: "Безполезно ... Безполезен." Това бяха последните му думи. Няколко минути по-късно Бут започнал да се задъхва, тъй като гърлото му продължавало да се подува, след това се появили треперене и бучене и тялото му се разтресло, преди Бут да умре от асфиксия - буквално се задушил.

Корбет твърди, че не е възнамерявал да убие Бут, а просто е искал да му нанесе инвалидна рана, но или целта му се е изплъзнала, или Бут е помръднал в момента, в който Корбет е натиснал спусъка.