Йонс Берцелиус — шведски химик и основоположник на съвременната химия

Йонс Якоб Берцелиус (20 август 1779 г. - 7 август 1848 г.) е шведски химик. Той изобретява съвременната химическа нотация. Берцелиус, Джон Далтън и Антоан Лавоазие са смятани за бащи на съвременната химия.

Берцелиус е роден в Линкьопинг, Остергетланд, Швеция. Завършва медицина в университета в Упсала. През 1807 г. става професор по медицина и хирургия в Стокхолмското училище по хирургия. През 1810 г. то става част от Medico-Chirurgiska Institutet (по-късно Каролински институт), а Берцелиус става професор по химия и фармация.

Скоро след като заминава за Стокхолм, Берцелиус написва учебник по химия за своите студенти по медицина. Докато прави експерименти за учебника, той открива, че неорганичните съединения се състоят от различни елементи в пропорционално съотношение по тегло. Въз основа на това през 1828 г. той съставя таблица на относителните атомни тегла. В тази таблица кислородът имал стойност 100. Таблицата съдържа всички известни по това време елементи. Тази работа дава доказателства за атомната хипотеза, че химичните съединения са съставени от атоми, комбинирани в количества с цели числа.

За да подпомогне експериментите си, Берцелиус създава система за химическа нотация. В нея елементите получават прости писмени обозначения, например O за кислород или Fe за желязо. Съотношението на елементите е показано с цифри. Това е същата основна система, която се използва днес. Единствената разлика е, че вместо използвания днес индекс на числото (например _H2O), Берцелиус е използвал горен индекс.

Берцелиус открива химичните елементи силиций, селен, торий и церий. Ученици, работещи в лабораторията на Берцелиус, откриват също литий и ванадий.

Берцелиус е първият човек, който показва разликата между органичните съединения (тези, които се състоят от въглерод) и неорганичните съединения. Той помага на Герхард Йоханес Мулдер при анализа на органични съединения като кафе, чай и много протеини. Самият термин "белтък" е създаден от Берцелиус, след като Мълдър забелязва, че всички белтъци изглежда имат една и съща формула и може би са съставени от един вид (много голяма) молекула.

Берцелиус пише много. Помогнал е на много водещи учени (като Мюлдер, Клод Луи Бертоле, Хъмфри Дейви, Фридрих Вьолер и Ейлхард Митшерлих), както и на много по-малко известни учени.

Разширение: методи, теории и принос

Берцелиус се отличава с изключителна прецизност при количествените (гравиметрични) анализи. Той систематизира лабораторните техники за определяне на състава на вещества, подобри чистотата на реактивите и въведе стандартизирани процедури, които позволяват надеждно сравняване на резултатите между различни лаборатории. Тези методи са в основата на точните измервания на относителните атомни тегла.

Една от важните научни концепции, които Берцелиус развива, е електрохимичният подход към връзките между елементите (т.нар. електрохимичен дуализъм). Той разглежда съединенията като резултат от взаимодействие между електроположителни и електроотрицателни начала, което е оказало влияние върху по-късното развитие на идеи за електронната структура на връзките. Берцелиус също така въвежда системи за означаване на зарядови или полярни свойства в молекулите.

Освен нотацията с букви и цифри, Берцелиус допринася за развитието на терминологията в химията. На практика той въвежда или популяризира понятия, които остават в употреба (например думата "протеин" за белтъци). Неговата учебна и научна продукция включва стотици статии и многобройни анализи, които оформят лабораторната химия през първата половина на XIX век.

Открития и лабораторна школа

В собствената си лаборатория Берцелиус и неговите ученици провеждат интензивна аналитична работа и откриват нови елементи и съединения. Сред елементите, свързвани с неговото изследване и които се споменават по-горе, са силиций, селен, торий и церий. Студентите и сътрудниците му допринасят за откриването на литий и ванадий. Берцелиус обучава голям брой учени, които по-късно разпространяват неговите методи и идеи в Европа.

Влияние и признание

Берцелиус получава широко международно признание през живота си — става член на много академии и научни дружества, неговите таблици и нотация се разпространяват сред колеги в различни страни. Работата му изгражда основите на аналитичната, неорганичната и органичната химия и подпомага утвърждаването на атомистичната хипотеза като научна реалност. Наследството му е видимо и днес: модерната химична номенклатура и начинът на записване на формули се базират на идеи, които той систематизира.

Къде да търсите повече

За по-задълбочено изучаване на живота и творчеството на Берцелиус може да се потърсят биографии, исторически изследвания по история на химията и издания на неговите трудове и таблици с атомни тегла. Много университетски библиотеки и научни архиви съхраняват преводи и анализи на оригиналните му публикации.

Въпроси и отговори

В: Кой е Йонс Якоб Берцелиус?

В: Къде е учил?

В: Какво е създал?

Въпрос: Какви елементи е открил?

В: Какъв е приносът му към органичната химия?

Въпрос: Как е помогнал на други учени?

Търсене по буква