Прешлени (vertebrae): анатомия, видове и функция на гръбначния стълб

Прешлени: изчерпателно ръководство за анатомия, видове и функция на гръбначния стълб — структура, междупрешленни дискове, шийни, гръдни и лумбални прешлени и грижа за гърба.

Прешлените (в единствено число: прешлен, лат. vertebra) са отделните неправилни кости, които изграждат гръбначния стълб — гъвкав и подвижен опорно-двигателен стълб. Обикновено при хората има тридесет и три (33) прешлена, включително петте, които са сраснали и образуват кръстната кост (останалите са разделени от междупрешленни дискове), и четирите опашни кости, които образуват опашната кост. Останалите 24 прешлена се намират в горните три области — шийни (7 прешлена), гръдни (12 прешлена) и лумбални (5 прешлена) според областите, които заемат. Всеки прешлен има отвор, през който преминава гръбначният мозък.

Основна анатомия на прешлена

• Тяло (corpus vertebrae) — масивната предна част, която поема основното натоварване.
• Дъга (arcus vertebrae) — образува заедно с тялото гръбначния канал (foramen vertebrale), през който преминава гръбначният мозък.
• Процеси — задният къс (spinous process), двата напречни (transverse processes) и два чифтни ставни процеса (articular processes), които служат за прикрепване на мускули и връзки и образуват ставни връзки с прилежащите прешлени.
• Малък и голям междинен отвор — през между-прешленните отвори (foramina intervertebralia) излизат спиналните нерви.

Специални характеристики по отделни отдели

• Шийни прешлени (C1–C7) — по-малки тела, широки междупрешленни отвори; C1 (атлас) няма тяло и осигурява въртенето на главата заедно с C2 (ос/axis), който има характерното зъбовидно израстъче (dens).
• Гръдни прешлени (Th1–Th12) — имат фасети за ставно свързване с ребрата (costal facets) и по-дълги надлъжни процеси, осигуряващи стабилност на гръдния кош.
• Лумбални прешлени (L1–L5) — най-големи тела, по-широки и здрави, предназначени за носене на по-голямо тегло и за големи натоварвания при движение.
• Кръстна кост (S1–S5) — петте прешлена са сраснали в една триъгълна кост, свързваща гръбначния стълб с таза.
• Опашна кост (coccyx) — образувана от 3–5 сраснали прешленчета, рудиментарна структура, служеща за прикрепване на сухожилия и мускули.

Междупрешленни дискове и връзки

Междупрешленните дискове са фиброзни хрущялни структури, разположени между телата на съседни прешлени. Съставени са от:

• Annulus fibrosus — външен фиброзен пръстен, който стабилизира диска;
• Nucleus pulposus — централна желеподобна част, която поема шоковете и разпределя натоварването.

Функции на прешлените и гръбначния стълб

• Защита — прешлените формират канал, който предпазва гръбначния мозък и коренчетата на спиналните нерви.
• Опора — поддържат теглото на тялото и пренасят натоварванията към таза и долните крайници.
• Движение — съвместните връзки между прешлените и междупрешленните дискове позволяват огъване, разширяване, ротация и странични наклони.
• Амортизация — дисковете и извивките на гръбначния стълб (цервикална, торакална и лумбална лордоза/кифоза) абсорбират ударите при ходене и тичане.
• Прикрепване — служат като опорни точки за мускули, връзки и ребра.

Чести заболявания и клинично значение

• Херния на междупрешленен диск — изместване или изхвърляне на nucleus pulposus, което може да компресира нервни коренчета и да предизвика болка, вледеняване или неврологични симптоми.
• Спондилоза — дегенеративни промени в междупрешленните дискове и стави, водещи до болка и ограничена подвижност.
• Остеопоротични фрактури — срутване на телата на прешлените при намалена костна плътност.
• Склолиоза и кифоза — патологични изкривявания на гръбначния стълб, които могат да изискват наблюдение или лечение.
• Травми с увреждане на гръбначния мозък — могат да доведат до пареза, парализа и нарушения във вегетативните функции; ранната диагностика и стабилизация са критични.

Диагностика и лечение

За оценка на състоянието на прешлените и дисковете се използват методи като рентгенография, КТ (компютърна томография) и ЯМР (магнитно-резонансна томография). Лечението варира от консервативни мерки (почивка, физиотерапия, обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, епидурални инжекции) до минимално инвазивни процедури и оперативна интервенция при неуспех или тежки неврологични компресии.

Бележка: въпреки че стандартният брой на прешлените е 33, при някои хора има анатомични вариации (например сакрализация на последния лумбален прешлен или лумбализация на първия сакрален прешлен), които могат да имат клинично значение при планиране на лечение или оперативни интервенции.

Търсене по буква