Американската партия, известна като Партията на незнаещите („Know Nothings“ или буквално „Не знам нищо“), е нативистко и антикатолическо политическо движение, което набира сила в средата на 50-те години на XIX век в САЩ. Появява се като тайни обществa и полуформални организации (най-известната от които е „Орденът на Звездно-пъстрата знаменосец“/Order of the Star-Spangled Banner), чиито членове дават клетви и използват ритуали за вярност. Когато ги питали за дейността им, членовете често отговаряли „I know nothing“ („Не знам нищо“), откъдето идва и най-разпространеното наименование на движението.
Идеологическата същност на движението е нативистка: то се бори срещу политическото влияние на новопристигналите имигранти — главно ирландски и германски католици — и изразява силни предразсъдъци към други националности и религии. Платформата на „ноу-ноутингс“ включва ограничаване на имиграцията, затягане на изискванията за натурализация и препятствия пред заемането на обществени длъжности от чужденци и от католици; също така застъпва система на публично образование, ориентирана към протестантските норми. В някои райони движението е свързано и с вълни на враждебност и насилие срещу имигрантски общности.
В периода 1854–1855 организацията бързо придобива политическа тежест: спечелва места в законодателните органи, кметски постове и други местни длъжности в редица щати — най-вече в североизточните и среднозащитните части на страната — и формационните ѝ структури се оформят в по-широка партия, известна като Американската партия. Сривът на Партията на вигите след приемането на Закона Канзас–Небраска дава допълнителна възможност за разрастване на нови политически формации, сред които и американските нативисти. На изборите през 1854 г. „Ноу-Нотингс“ избират конгресмена Натаниел П. Банкс от Масачузетс и много други представители; Банкс по-късно става и председател (Speaker) на Камарата на представителите.
Особено в Юга Американската партия често се явява като основна алтернатива на доминиращата Демократическа партия, а някои нейни членове се надяват партията да намери „умерен“ път по въпроса за робството между демократите и бързо възникващата Републиканска партия. На президентските избори през 1856 г. Американската партия издига кандидатурата на бившия президент Милард Филмор; въпреки че самият той не подчертаваше активно членството си, Филмор получава около 21,5 % от гласовете на национално ниво и печели електорите на щата Мериленд.
Движението обаче е отслабено от две паралелни причини: вътрешната му секретност и липсата на устойчиви национални лидери и, най-важното, дълбокото разделение сред американците по въпроса за робството. След решението по делото "Дред Скот срещу Сандфорд" (1857) противопоставянето срещу робството се радикализира в Севера и много северни членове на Американската партия се присъединяват към Републиканската партия. В Юга, където антикатолическата реторика е по-слабо изразена, някои участници търсят други политически опции и част от тях по-късно подкрепят Партията на конституционния съюз на президентските избори през 1860 г.
Краят на 1850-те и началото на Гражданската война бележат бързото заличаване на Американската партия като значима национална сила. Въпреки краткотрайния си успех през средата на 50-те години, нейното основно наследство е двояко: от една страна тя показа колко бързо могат да се мобилизират тревогите срещу имиграцията и религиозните различия в изборния процес; от друга — спомогна за по-широкото преструктуриране на партийния пейзаж в САЩ, което включва израстването на Републиканската партия и възникването на движения като Конституционния съюз.
Днес учените разглеждат „Партията на незнаещите“ като ключов пример за нативизма в американската история — движение, което комбинира политическа мобилизация, културни страхове и временни институционни успехи, но което не успява да преодолее по-дълбоките разломи по въпроса за робството и националната идентичност.