Набегът на Джон Браун в Харпърс Фери (известен също като "Набегът на Джон Браун" или "Набегът в Харпърс Фери") е опит на белия аболиционист Джон Браун да започне въоръжено въстание на роби през 1859 г. Той напада и превзема арсенала на Съединените щати в Харпърс Фери, Вирджиния. Набегът на Браун, придружаван от 21 души в групата си, е разгромен от взвод американски морски пехотинци, воден от полковник Робърт Е. Лий. Първоначално Джон Браун моли Хариет Тъбман и Фредерик Дъглас, с които се е запознал в Спрингфийлд, Масачузетс, да се присъединят към него в набега му. Табман е възпрепятствана от заболяване. Дъглас отказва, защото вярва, че планът на Браун ще се провали.

Контекст и мотиви

Джон Браун е известен с яростната си антиславистка позиция. Преди набега в Харпърс Фери той участва активно в събитията в „Кървавия Канзас“ (Bleeding Kansas), където през 1856 г. води акт на насилие срещу привърженици на робовладелството (включително Потауатомийското клане). Неговата крайна цел в Харпърс Фери е да превземе федералния арсенал, да въоръжи бягстващи и освободени роби и да предизвика общонационално въстание срещу робството.

План и подготовка

Планът на Браун включва координирано изземване на оръжията от арсенала и създаване на въоръжена база в долината Шенандоа, където биха се присъединили бягащи роби и съмишленици. Той събира малка група верни последователи — както бели, така и афроамериканци — и смята да координира действия с други аболиционистки мрежи. В плановете му са включени опити да се свърже с известни аболиционисти като Фредерик Дъглас, който обаче отказва участие.

Събитията в Харпърс Фери (16–18 октомври 1859)

На 16 октомври 1859 г. Браун и неговите хора превземат арсенала и задържат няколко от служителите. Те очакват подкрепа и масово въстание, което не се случва. След няколко дни сила от федерални войски и местни милиции, под ръководството на полковник Робърт Е. Лий, щурмува позициите на Браун. Нападението не води до широко избухване на робско въстание; групата на Браун е обкръжена, влязла в битка и разгромена. Самият Браун е ранен и заловен.

Залавяне, процес и изпълнение

След залавянето Браун е отведен в Чарлстън (тогава в щата Вирджиния), подложен на бърз процес и обвинен в предателство срещу щата Вирджиния, убийство и подбуждане към въстание на роби. Той е признат за виновен и осъден на смърт. Джон Браун е обесен на 2 декември 1859 г. Процесът и екзекуцията предизвикват силни реакции и в Северните, и в Южните щати.

Реакции и значение

Набегът и гибелта на Браун радикално поляризират общественото мнение. В Юга акцията на Браун се разглежда като доказателство за опасността от аболиционисткия терор и внася допълнителен страх и недоверие към Северните щати — реакция, която ускорява милитаризацията и подготовката за потенциален конфликт. В Севера част от общественото мнение го разглежда като мъченик в борбата срещу робството; други осъждат използването на насилие. Събитията допринасят за ескалация на напрежението между Север и Юг, което през 1861 г. прераства в Гражданската война.

Наследство

  • Символика: Джон Браун става символ на радикалната анти-робовладелческа борба — герой за някои, терорист за други.
  • Паметници и музей: Мястото на нападението днес е част от Harpers Ferry National Historical Park, където посетителите могат да научат повече за хода на събитието, процеса и последиците му.
  • Историческа оценка: Историците разглеждат набега като критичен елемент в пътя към Гражданската война — важен заради политическите и емоционални трусове, които предизвиква.

Кратко обобщение: Набегът в Харпърс Фери не успява да предизвика масово въстание срещу робството, но силно повлиява общественото съзнание и политическата атмосфера в Съединените щати. Действията на Джон Браун и последвалите реакциите ускоряват разделението между Север и Юг и остават сред водещите причини за нарастването на напрежението, довело до Гражданската война.