Калвинизъм | принадлежи към реформаторската традиция на протестантството

Исторически контекст

Международното влияние на Джон Калвин върху развитието на доктрините на протестантската Реформация започва на 25-годишна възраст, когато той започва работа по първото издание на "Институти на християнската религия" през 1534 г. (публикувано през 1536 г.). Наред с работата, с която допринася за конфесионалните документи за използване в църквите, убежденията и практиките на Калвин оставят пряко влияние върху протестантството. Той е само един от многото хора, които оказват влияние върху доктрините на реформираните църкви, но в крайна сметка се превръща в един от най-изтъкнатите теолози.

Значението на реформаторските църкви и на Калвин нараства през втората фаза на протестантската реформация, когато започват да се формират евангелски църкви, след като Мартин Лутер, друг важен реформатор, е отлъчен от Римокатолическата църква. Калвин е френски изгнаник в Женева. Той е подписал лютеранската Аугсбургска изповед през 1540 г., но значението му идва от Швейцарската реформация. Тя не е била лутеранска, а е следвала Хулдрих Цвингли и след това Калвин.

Истинският калвинизъм (историческият калвинизъм) не учи, че Бог избира кой да бъде спасен и кой не. Вместо това той учи, че за Божия собствена слава Той пресъздава хората с ново естество - естество, което обича Бога и мрази греха - вместо хората да запазят старото си естество, тъй като ако запазят старото си естество, те не биха искали да следват Бога. Историческият калвинизъм също така учи, че ако Бог не беше избрал да спаси някого, нямаше да има кой да бъде спасен.

Разпространението на калвинизма

Въпреки че голяма част от практиката на Калвин е в Женева, неговите публикации разпространяват идеите му за реформирана църква в много части на Европа. Калвинизмът се превръща в теология на повечето християни в Шотландия (вж. Джон Нокс), Нидерландия и някои части на Германия, и има влияние във Франция, Унгария, Трансилвания и Полша. За известно време калвинизмът е популярен и в Скандинавия, особено в Швеция, но след синода в Упсала през 1593 г. е отхвърлен в полза на лутеранството.

Повечето заселници в американския Среден Атлантик и Нова Англия са били калвинисти, включително пуританите и холандските заселници на Ню Амстердам (Ню Йорк). Холандските заселници калвинисти са и първите успешни европейски колонизатори на Южна Африка, които започват през XVII в. и стават известни като бури или африканери.

Някои от най-големите калвинистки общности са основани от мисионери през 19 и 20 век; особено големи са тези в Корея и Нигерия.

Ресурси

• Джон Уесли (2001 г.). Calvinism Calmly Considered. ISBN 0-88019-438-3
• C. Гордън Олсън (2002 г.). Отвъд калвинизма и арминианството: Върху индуктивно, посредническо богословие на спасението. Global Gospel Publishers. ISBN 978-0962485046