Реформирани църкви
Реформаторските църкви са група християнски протестантски деноминации, които са исторически свързани с доктрина, идентична или сходна с калвинизма. Тя се развива в Швейцарската реформация, водена от Хулдрих Цвингли и Джон Калвин, но скоро след това се появява в нациите в цяла Западна Европа. Всяка нация, в която първоначално се е установило реформаторското движение, е имала свое църковно управление. Няколко от тези местни църкви са се разраснали до световни деноминации, а повечето са преживели разцепление в множество деноминации.
История
Първите реформирани църкви са създадени в Европа през 1500 г., след протестантската реформация.
Форма на доктрината
Реформаторската доктрина е изразена в различни текстове]. Някои от тях се използват от много деноминации. Различните деноминации използват различни изповедания, обикновено въз основа на исторически причини. Някои от изповеданията, които все още се използват често, са (с годината на написване):
- Френска изповед (1559 г.),
- Шотландска изповед (1560 г.),
- Три форми на единство
- Хайделбергски катехизис (1563 г.),
- Белгийска изповед (1566 г.),
- Канони на Дордрехт (1619 г.),
- Втора хелветска изповед (1566 г.)
- Уестминстърски стандарти
- Уестминстърска изповед на вярата (1646 г.)
- Уестминстърски кратък катехизис (1649 г.)
- Уестминстърски по-голям катехизис (1649 г.)
- Baptist
- Лондонска баптистка изповед на вярата (1689 г.)
Форма на управление
Реформираните църкви имат две основни форми на църковно устройство:
- Презвитерианско управление или синодално управление - управление от събрания на ръкоположени служители.
- Конгрегационалистко управление, напр. конгрегационалистки църкви
