Протестантската реформация: причини, лидери и исторически последствия
Протестантската реформация: анализ на причините, ключовите лидери като Лутер и Калвин и дълбоките исторически последствия за религията и политиката в Европа.
Протестантската реформация е поредица от събития, които се случват през 16 век в християнската църква. Заради корупцията в Католическата църква някои хора виждат, че начинът ѝ на работа трябва да се промени. Хора като Еразъм, Хулдрих Цвингли, Мартин Лутер и Джон Калвин виждат корупцията и се опитват да я спрат. Това довежда до разделение на църквата на католици и различни протестантски църкви. Протестантската реформация предизвиква католическата контрареформация.
Публикуването на "Деветдесет и петте тезиса" от Мартин Лутер във Витенберг се смята за началото на протестантската реформация. Това се случва през 1517 г. Джон Нокс пренася идеите на Лутер в Шотландия и основава Презвитерианската църква. Тъй като различни държави възприемат протестантските идеи, избухват войни между католически и протестантски фракции и държави. В тези войни, сред които Тридесетгодишната война и Осемдесетгодишната война, загиват много хора. Тези войни не са били само религиозни. Тъй като повечето държави имат призната (държавна) религия, много от споровете са били политически. Вестфалският мир от 1648 г. признава протестантите, когато подписалите го се съгласяват да не се намесват във вътрешните работи на други държави. Това включваше и избраната от тях религия.
Неотдавнашното изобретение на печатарската преса спомага за разпространението на информация за злоупотребите на Църквата. Започва превеждането на Библията на различни местни езици. Например Джон Уайклиф и Уилям Тиндейл работят по превода ѝ на английски език. Голяма част от преводите на Тиндейл са използвани във версията на Библията на крал Джеймс. Лутер превежда Библията на немски език.
Причини за реформацията
Основните фактори, които подтикват към промяна, са както религиозни, така и социално-политически. Сред тях са:
- Корупция и злоупотреби в Католическата църква — търговия с индулгенции, злоупотреба с църковни длъжности и богатство на църковната йерархия.
- Ренесансовият хуманизъм, представен от фигури като Еразъм, насърчава връщане към източниците (ad fontes) и критично четене на Библията.
- Технологични промени — печатарската преса позволява бързото разпространение на идеи, памфлети и преводи на Библията на народни езици.
- Политически интереси — владетели и градски елити виждат в реформацията възможност за увеличаване на властта си и намаляване на влиянието на Рим.
Основни лидери и течения
Реформацията не е единно движение; тя включва различни лидери и течения, които предлагат различни теологии и практики:
- Мартин Лутер — акцент върху оправданието чрез вяра и важността на Писанието; 1517 г. и "Деветдесет и петте тезиса".
- Джон Калвин — развива реформаторско богословие, което акцентира върху суверенността на Бога и дисциплината в църковния живот; център в Женева.
- Хулдрих (Улрих) Цвингли — реформация в Швейцария с по-радикална практика в богослужението.
- Джон Нокс — пренася реформаторските идеи в Шотландия и създава презвитерианска структура.
- Радикални групи — анабаптисти и други, които настояват за кръщение на вярващите и по-радикални промени в обществото.
Войни, мир и политически последици
Разширяването на реформацията води до сериозни конфликти. Някои важни събития и последици:
- Осемдесетгодишната война — борбата на Нидерландия за независимост от Испания, силно повлияна от религиозни разногласия.
- Тридесетгодишната война — опустошителен конфликт в Централна Европа (1618–1648), който смекчи религиозните борби чрез Вестфалския мир.
- Кулата на държавната религия — принципът cuius regio, eius religio (чиято е властта — нейната религия) формално легитимира избора на вяра от владетеля на дадена територия.
- Вестфалският мир (1648) установява основи на международна система, в която държавният суверенитет и религиозният плурализъм са по-добре защитени.
Ролята на печатарската преса и преводите
Печатарската преса е ключова за успеха на реформацията. Тя позволява:
- Масово производство на религиозни текстове, памфлети и проповеди, които бързо достигат до широки слоеве от населението.
- Преводи на Библията на народни езици — повече хора започват да четат Писанието самостоятелно, което отслабва монопола на латинския клир върху интерпретацията.
- Развитие на публицистика и нови форми на пропаганда — религиозните въпроси бързо се превръщат в публичен дебат.
Културни и социални последици
Реформацията променя не само религиозния живот, но и културата и обществото:
- Образование и грамотност: протестантите насърчават четенето на Библията, което води до разширяване на образованието и грамотността сред широки слоеве.
- Промени в богослужението и изкуството: опростяване на обредите, възникване на нови музикални форми (химни) и в някои случаи иконоборство.
- Икономически и политически промени: някои историци свързват протестантската етика с възхода на капиталистическите институции, макар това да е предмет на научни спорове.
- Разделение и религиозна толерантност: дългосрочното следствие е по-голям религиозен плурализъм и, с времето, развитие на идеи за верска толерантност и секуларизация на държавата.
Контрареформация и дългосрочно влияние
В отговор на протестантската вълна Католическата църква стартира контрареформацията, включително събрания като Трентийския събор, реформа в духовенството и мисионерска дейност. В дългосрочен план реформацията довежда до:
- Постепенно преразпределение на религиозните и политическите сили в Европа;
- Ускорено разпространение на писмеността и образованието;
- Поява на нови християнски деноминации и религиозен плурализъм;
- Промяна на отношенията между църква и държава и предпоставки за модерната национална държава.
Протестантската реформация е сложен и многопластов процес със силни религиозни, културни и политически измерения. Нейните последици се усещат и до днес в начина, по който обществата организират образованието, църковния живот и отношенията между религия и власт.
95-те тезиса на Лутер
Причини за Реформацията
В началото на XVI в. много събития довеждат до протестантската реформация. Злоупотребите с духовници карат хората да започнат да критикуват Католическата църква. Алчността и скандалният живот на духовниците са създали разкол между тях и селяните. Освен това духовниците не отговаряли на нуждите на населението, често защото не говорели местния език или не живеели в собствената си епархия. Папството губи престиж.
Разделението обаче е по-скоро заради доктрината, отколкото заради корупцията. Основните точки на критика бяха:
- Библията е отпечатана само на латински. Тя не беше отпечатана на местния език. Църквата е контролирала печатането чрез система от цензура. Католическата меса, главната религиозна служба на Църквата, също е била на латински. Това означавало, че хората не могат да проверят дали казаното от свещеника е действително вярно.
- Църквата продавала билети за индулгенции (опрощаване на грехове) срещу пари. Това предполагаше, че богатите могат да си купят път към рая, докато бедните не могат - точно обратното на това, което се казва в Библията. (Виж Евангелие от Матей 19:24)
- Религиозните постове често са били продавани на този, който е бил готов да плати най-много пари за тях, вижте Симония. Това означава, че много свещеници не са знаели достатъчно за християнството. Затова те разказвали на хората много различни неща. Някои от тях имали малко общо с написаното в Библията.
През 1515 г. папата започва нова кампания за получаване на индулгенции, за да събере пари за възстановяването на базиликата "Свети Петър" в Рим. Проповедници пристигат в Германия, за да продават индулгенции, обещавайки, че парите могат да освободят душите от чистилището. Мартин Лутер, германски католически монах, смята, че това отива твърде далеч. На 31 октомври 1517 г. той изпраща своите 95 тезиса до местния архиепископ в знак на протест. Твърди се, че е заковал копие от тях на вратата на църквата във Витенберг. Тези тезиси, написани на латински език, са точки, които Лутер е искал да обсъди. Повечето от тях били свързани с проблемите, причинени от продажбата на индулгенции. Лутер казвал, че идеята, че с пари може да се купи прошка, пречи на хората да се отвърнат от греховете си. Той казваше, че това също така кара хората да дават по-малко пари на бедните. Лутер не напада папата. Той обвинява другите за злоупотребите. Въпреки това идеите му предполагат, че папата също е корумпиран. Без разрешението на Лутер 95-те тезиса са преведени на немски език и изпратени на много места. Много хора се съгласяват с Лутер. Католическата църква се опитва да спре тези нови идеи, но без особен резултат. Лутер е смятан за враг на папата и когато отказва да промени идеите си, е отлъчен (изключен от църквата). В началото Лутер не е планирал да се отдели от Католическата църква или да създаде нова религия; той е искал да реформира Католическата църква.
Последици
В много страни християните прилагат на практика необходимите реформи, изброени от Лутер. Хората започват да четат Библията на собствения си език и много от тях могат сами да се убедят как Католическата църква е допуснала християнската вяра да бъде опорочена. Мнозина, които останали в Католическата църква, възприели някои от идеите на Лутер. Папата възстановява Инквизицията, за да се бори с ереста. Католическата църква реагира на протестантската реформация с контрареформация. Между 1545 г. и 1563 г. Тридентският събор се събира, за да реши какво да прави. Някои от най-тежките злоупотреби били премахнати, но много от старите учения били запазени. Инквизицията се опитвала да принуди хората да спазват тези идеи. Тъй като установил, че принудата не е много успешна, папата създал нови религиозни ордени като йезуитите. На тези нови религиозни ордени било казано да се борят с протестантството, като обучават населението на католицизъм. Папата съставя Index Librorum Prohibitorum - списък със забранени книги. Той има голямо влияние през първите векове и е прекратен едва през 60-те години на ХХ век. Католическата църква използва бароковото изкуство, за да докосне религиозните чувства на вярващите и да ги приобщи към католическата религия.
Освен конфликтите в църквите има и политически последствия. Обикновените хора станали по-отворени към поставяне на въпроси към техните лидери. През 1524-1525 г. милиони селяни се разбунтували срещу благородниците в името на равенството на хората пред Бога. Много държави в Европа избират протестантството за държавна религия и така Европа е разделена по религиозен признак. Това довежда до религиозни войни като Френските религиозни войни. За кратко време протестанти и католици са успели да живеят един с друг и с Аугсбургския мир от 1555 г. Този мир признава конфесионалното разделение на германските държави и дава право на протестантите да изповядват своята религия.
Дългосрочни въздействия
Католически държави като Испания и Италия дълго време не позволяват на протестантите да живеят там, а протестантските държави не допускат католици. С Американската революция идеята за свобода на вероизповеданието започва да се разширява. Протестантите оказват влияние в Съединените щати и английска Канада. Квебек е (бивша френска) католическа провинция на Канада. След Седемгодишната война британците налагат Квебекския закон, който предоставя свобода на религията в Квебек, като същевременно включва в Квебек някои от днешните Съединени щати, например Охайо и Мичиган. На католиците е предоставена религиозна свобода в тези области. Протестантските колонисти виждат в това един от непоносимите актове. През по-късните векове в провинция Квебек са създадени много протестантски църкви. В Охайо и Мичиган започват да функционират много католически църкви. В крайна сметка повечето християнски държави разрешават известна религиозна свобода.
Църквите, основани на идеите на Реформацията, се разрастват в различни форми, особено в исторически протестантските страни. Дори в голяма част от Латинска Америка, която е исторически католическа, евангелските църкви, които следват много от протестантските идеи, са се разраснали значително. През XX в. в някои страни все още има държавни църкви, но също така се допуска пълна свобода на вероизповеданията. В тези страни конфликтите между протестантските и католическите християни са станали по-малко значими. Те трябва да работят заедно, за да се противопоставят на едно по-светско общество. През 2016 г. папа Франциск похвали Лутер в молитвена служба, посветена на 500-годишнината от Реформацията. На свой ред някои протестантски църкви възприеха някои католически богослужебни традиции, а други ги похвалиха за позицията им по социални въпроси.
Свързани страници
- Протестантство
Въпроси и отговори
В: Какво представлява протестантската реформация?
О: Протестантската реформация е поредица от събития, които се случват през 16 век в християнската църква. Тя е предизвикана от корупцията в Католическата църква, която кара някои хора да се опитат да променят начина ѝ на работа. Това довежда до разделение между католиците и различните протестантски църкви.
Въпрос: Кои са някои от ключовите фигури, участвали в протестантската реформация?
О: Ключови фигури, участващи в протестантската реформация, са Еразъм, Хулдрих Цвингли, Мартин Лутер и Джон Калвин.
В: Кога Деветдесет и петте тезиса поставят началото на Протестантската реформация?
О: Деветдесет и петте тезиса поставят началото на протестантската реформация през 1517 г., когато Мартин Лутер ги публикува във Витенберг.
В: Как Джон Нокс пренася идеите на Лутер в Шотландия?
О: Джон Нокс пренася идеите на Лутер в Шотландия и основава Презвитерианската църква.
Въпрос: Какви войни избухват заради приемането на протестантските идеи от различни държави?
О: Войните между католическите и протестантските фракции и държави избухват поради това, че различни държави възприемат протестантските идеи. Сред тези войни са Тридесетгодишната война и Осемдесетгодишната война, макар че те не са само религиозни, а и политически спорове за държавните религии.
Въпрос: Как последните изобретения са помогнали за разпространението на информация за злоупотребите в църквата?
О: Последните изобретения, като например печатарската преса, спомогнаха за разпространението на информация за злоупотребите в църквата, като позволиха преводи на Библията на местни езици като английски (Джон Уиклиф и Уилям Тиндейл) или немски (Мартин Лутер).
Въпрос: Кое споразумение слага край на религиозните войни между католици и протестанти?
О: Вестфалският мир слага край на религиозните войни между католици и протестанти, като признава протестантите, когато подписалите го се съгласяват да не се намесват във вътрешните работи на другите, включително в избраната религия.
обискирам