Протестантска реформация | поредица от събития, случили се през 16 век в християнската църква

Причини за Реформацията

В началото на XVI в. много събития довеждат до протестантската реформация. Злоупотребите с духовници карат хората да започнат да критикуват Католическата църква. Алчността и скандалният живот на духовниците са създали разкол между тях и селяните. Освен това духовниците не отговаряли на нуждите на населението, често защото не говорели местния език или не живеели в собствената си епархия. Папството губи престиж.

Разделението обаче е по-скоро заради доктрината, отколкото заради корупцията. Основните точки на критика бяха:

• Библията е отпечатана само на латински. Тя не беше отпечатана на местния език. Църквата е контролирала печатането чрез система от цензура. Католическата меса, главната религиозна служба на Църквата, също е била на латински. Това означавало, че хората не могат да проверят дали казаното от свещеника е действително вярно.
• Църквата продавала билети за индулгенции (опрощаване на грехове) срещу пари. Това предполагаше, че богатите могат да си купят път към рая, докато бедните не могат - точно обратното на това, което се казва в Библията. (Виж Евангелие от Матей 19:24)
• Религиозните постове често са били продавани на този, който е бил готов да плати най-много пари за тях, вижте Симония. Това означава, че много свещеници не са знаели достатъчно за християнството. Затова те разказвали на хората много различни неща. Някои от тях имали малко общо с написаното в Библията.

През 1515 г. папата започва нова кампания за получаване на индулгенции, за да събере пари за възстановяването на базиликата "Свети Петър" в Рим. Проповедници пристигат в Германия, за да продават индулгенции, обещавайки, че парите могат да освободят душите от чистилището. Мартин Лутер, германски католически монах, смята, че това отива твърде далеч. На 31 октомври 1517 г. той изпраща своите 95 тезиса до местния архиепископ в знак на протест. Твърди се, че е заковал копие от тях на вратата на църквата във Витенберг. Тези тезиси, написани на латински език, са точки, които Лутер е искал да обсъди. Повечето от тях били свързани с проблемите, причинени от продажбата на индулгенции. Лутер казвал, че идеята, че с пари може да се купи прошка, пречи на хората да се отвърнат от греховете си. Той казваше, че това също така кара хората да дават по-малко пари на бедните. Лутер не напада папата. Той обвинява другите за злоупотребите. Въпреки това идеите му предполагат, че папата също е корумпиран. Без разрешението на Лутер 95-те тезиса са преведени на немски език и изпратени на много места. Много хора се съгласяват с Лутер. Католическата църква се опитва да спре тези нови идеи, но без особен резултат. Лутер е смятан за враг на папата и когато отказва да промени идеите си, е отлъчен (изключен от църквата). В началото Лутер не е планирал да се отдели от Католическата църква или да създаде нова религия; той е искал да реформира Католическата църква.

Последици

В много страни християните прилагат на практика необходимите реформи, изброени от Лутер. Хората започват да четат Библията на собствения си език и много от тях могат сами да се убедят как Католическата църква е допуснала християнската вяра да бъде опорочена. Мнозина, които останали в Католическата църква, възприели някои от идеите на Лутер. Папата възстановява Инквизицията, за да се бори с ереста. Католическата църква реагира на протестантската реформация с контрареформация. Между 1545 г. и 1563 г. Тридентският събор се събира, за да реши какво да прави. Някои от най-тежките злоупотреби били премахнати, но много от старите учения били запазени. Инквизицията се опитвала да принуди хората да спазват тези идеи. Тъй като установил, че принудата не е много успешна, папата създал нови религиозни ордени като йезуитите. На тези нови религиозни ордени било казано да се борят с протестантството, като обучават населението на католицизъм. Папата съставя Index Librorum Prohibitorum - списък със забранени книги. Той има голямо влияние през първите векове и е прекратен едва през 60-те години на ХХ век. Католическата църква използва бароковото изкуство, за да докосне религиозните чувства на вярващите и да ги приобщи към католическата религия.

Освен конфликтите в църквите има и политически последствия. Обикновените хора станали по-отворени към поставяне на въпроси към техните лидери. През 1524-1525 г. милиони селяни се разбунтували срещу благородниците в името на равенството на хората пред Бога. Много държави в Европа избират протестантството за държавна религия и така Европа е разделена по религиозен признак. Това довежда до религиозни войни като Френските религиозни войни. За кратко време протестанти и католици са успели да живеят един с друг и с Аугсбургския мир от 1555 г. Този мир признава конфесионалното разделение на германските държави и дава право на протестантите да изповядват своята религия.

Дългосрочни въздействия

Католически държави като Испания и Италия дълго време не позволяват на протестантите да живеят там, а протестантските държави не допускат католици. С Американската революция идеята за свобода на вероизповеданието започва да се разширява. Протестантите оказват влияние в Съединените щати и английска Канада. Квебек е (бивша френска) католическа провинция на Канада. След Седемгодишната война британците налагат Квебекския закон, който предоставя свобода на религията в Квебек, като същевременно включва в Квебек някои от днешните Съединени щати, например Охайо и Мичиган. На католиците е предоставена религиозна свобода в тези области. Протестантските колонисти виждат в това един от непоносимите актове. През по-късните векове в провинция Квебек са създадени много протестантски църкви. В Охайо и Мичиган започват да функционират много католически църкви. В крайна сметка повечето християнски държави разрешават известна религиозна свобода.

Църквите, основани на идеите на Реформацията, се разрастват в различни форми, особено в исторически протестантските страни. Дори в голяма част от Латинска Америка, която е исторически католическа, евангелските църкви, които следват много от протестантските идеи, са се разраснали значително. През XX в. в някои страни все още има държавни църкви, но също така се допуска пълна свобода на вероизповеданията. В тези страни конфликтите между протестантските и католическите християни са станали по-малко значими. Те трябва да работят заедно, за да се противопоставят на едно по-светско общество. През 2016 г. папа Франциск похвали Лутер в молитвена служба, посветена на 500-годишнината от Реформацията. На свой ред някои протестантски църкви възприеха някои католически богослужебни традиции, а други ги похвалиха за позицията им по социални въпроси.

Свързани страници

• Протестантство