Джон Калвин
Жан Ковен, наричан също Жан Калвин (на английски: John Calvin) (10 юли 1509 г. - 27 май 1564 г.), е френски протестантски богослов по време на протестантската Реформация и е един от основните създатели на системата на християнското богословие, наречена калвинизъм или реформирано богословие. В Женева той отхвърля папската власт, установява нова схема на гражданско и църковно управление. Известен е с ученията и съчиненията си и печално известен с ролята си в екзекуцията на Михаил Сервет.
Калвин е роден с името Жан Шовен (или Ковен, на латински Calvinus) в Нойон, Пикардия, Франция, в семейството на Жерар Ковен и Жана Лефранк. През 1523 г. бащата на Калвин, адвокат, изпраща четиринадесетгодишния си син в Парижкия университет, за да изучава хуманитарни науки и право. До 1532 г. той получава докторска степен по право в Орлеан. През 1536 г. се установява в Женева, Швейцария. След като е изгонен от града, служи като пастор в Страсбург от 1538 до 1541 г., след което се връща в Женева, където живее до смъртта си през 1564 г.
Мисълта на Калвин
Калвин е учил за адвокат. Той учи при някои от най-добрите учители на Ренесанса във Франция. При някои от обученията са използвани по-нови хуманистични методи, които се опитват да разберат, занимавайки се директно с даден текст. Обучението е било важно за Калвин. Когато започва да вярва в евангелизма, той използва тези методи с Библията. Използвал е Библията, за да формира мислите си. Учел и проповядвал това, което според него Библията учи.
Реформатори като Ян Хус и Мартин Лутер се смятат за оригинални мислители, поставили началото на едно движение. Калвин е велик логик. Той е организирал движение. Той не е бил толкова голям новатор в доктрината. Калвин е познавал много добре съчиненията на ранните църковни отци и на великите средновековни учени. По-ранните реформатори също са му оказали влияние. Калвин не е бил напълно съгласен със схоластиците от Средновековието. Той ги е използвал и е адаптирал техните мисли според своето разбиране за Библията.
Калвин често е свързван с доктрините за предопределението и избора. Той има сходни идеи за тези доктрини с другите реформатори.
Последни години (1555-1564)
Силата на Калвин е много голяма през последните му години. Той е известен в целия свят като реформатор, различен от Мартин Лутер. Лутер и Калвин се уважават взаимно. Лутер и реформаторът от Цюрих Хулдрих Цвингли обаче мислели по различен начин за евхаристията. Мислите на Калвин за нея карат Лутер да вярва, че Калвин е съгласен с Цвингли. В същото време Калвин е тъжен, че реформаторите не са всички заедно. Той се опитва да ги обедини, като подписва Тигуринското съглашение. Това било споразумение между Цюрихската и Женевската църква.
Най-голямата помощ, която Калвин оказва на англоговорящите, е, че предоставя защита на марианските изгнаници в Женева. Той прави това от 1555 г. Благодарение на закрилата на града те могат да направят своя собствена реформирана църква под ръководството на Джон Нокс и Уилям Уитингъм. По-късно те пренасят много от идеите на Калвин в Англия и Шотландия. Въпреки това Калвин се интересува най-много от опитите да промени своята родина - Франция. Той помага за изграждането на църкви, като раздава литература и предлага свещеници. Между 1555 г. и 1562 г. във Франция са изпратени над сто служители.
В Женева Калвин иска да направи колеж, училище за деца. Мястото за построяване на училището е избрано на 25 март 1558 г. То е открито на следващата година на 5 юни 1559 г. То е разделено на две части. Едната част била гимназия. Гимназията се наричала collège или schola privata. Другата част е била училище за напреднали, наречено академия или schola publica. За пет години в гимназията се обучавали 1200 ученици, а в гимназията за напреднали - 300. По-късно колежът се превръща в колеж "Калвин", едно от подготвителните училища за колеж в Женева. Академията се превръща в Женевския университет.
През есента на 1558 г. Калвин се разболява от треска. Той се страхува, че може да умре, преди да завърши последната редакция на "Институтите". Поради това той се принуждава да работи. Последната редакция станала много по-дълга, затова Калвин я нарекъл ново произведение. В изданието, предшестващо последното, то било от 21 глави. В последното издание обаче те са 80. Това се дължало на повече подробности във вече съществуващия материал: в действителност не били добавени повече теми. Скоро след като стана по-добър, той напрегна гласа си, докато проповядваше. Това го караше да кашля силно. Спукал е кръвоносен съд в белите си дробове. След това здравето му се влошило много. Последната си проповед той произнася в Сен Пиер на 6 февруари 1564 г. На 25 април той прави завещанието си. В завещанието си той оставя малко пари на семейството си и на колежа. Няколко дни по-късно служителите на църквата идват да го посетят. Той умира от септицемия. Това сбогуване е записано в Discours d'adieu aux ministres. Той си спомня за живота си в Женева. Калвин умира на 27 май 1564 г. Той е на 54 години. На следващия ден е погребан в немаркиран гроб в Cimetière de Plainpalais. Хората не са сигурни къде точно се намира гробът. През XIX в. обаче е добавен камък, който маркира гроба, за който традиционно се смята, че е на Калвин.
Йоан Калвин на 53-годишна възраст в гравюра на Рене Бойвин.
Колежът "Калвин" сега е подготвително училище за швейцарските матури.
Традиционният гроб на Калвин в Cimetière de Plainpalais в Женева. Не знаем къде се намира гробът.
Въпроси и отговори
В: Кой беше Жан Ковен?
О: Жан Ковен, известен също като Джон Калвин на английски език, е френски протестантски богослов по време на протестантската Реформация и е основен разработчик на системата на християнското богословие, наречена калвинизъм или реформирано богословие.
В: Къде е роден?
О: Роден е с името Жан Шовен (или Каувин, на латински Calvinus) в Нойон, Пикардия, Франция.
В: С какво се е занимавал баща му?
О: Баща му Жерар Ковен е бил адвокат.
В: Кога посещава университета?
О: През 1523 г., когато е на четиринадесет години, баща му го изпраща в Парижкия университет да учи хуманитарни науки и право. До 1532 г. той получава степента доктор по право в Орлеан.
В: Къде се установява, след като напуска университета?
О: През 1536 г. се установява в Женева, Швейцария.
В: Какво се случва, след като се установява в Женева?
О: След като е изгонен от града, той служи като пастор в Страсбург от 1538 до 1541 г., след което се връща в Женева, където живее до смъртта си през 1564 г.
