Жан Калвин (1509–1564) — френски богослов и основател на калвинизма

Жан Калвин (1509–1564) — живот и учение на френския богослов, основател на калвинизма; влияние в Женева, Реформация и спорни дела. Подробна биография и ключови идеи.

Жан Каувен, по-късно известен като Жан Калвин (на френски Jean Cauvin, на английски John Calvin) (10 юли 1509 г. – 27 май 1564 г.) е виден френски протестантски богослов по време на протестантската Реформация. Той е един от главните създатели на системата на християнското богословие, наречена калвинизъм или реформирано богословие. В Женева Калвин отхвърля авторитета на папската институция в рамките на реформаторската програма и помага да се изградят нови модели за гражданско и църковно управление. Той остава известен както с богословските си учения и богата кореспонденция, така и с ролята си в екзекуцията на Михаил Сервет, която остава предмет на оживени дебати и критика.

Биография и образование

Калвин е роден в Нойон, в Пикардия, Франция, в семейството на Жерар Каувен и Жана Лефранк. Баща му, който е адвокат, изпраща четиринадесетгодишния Жан в Парижкия университет, за да изучава хуманитарни науки и по-късно право. До 1532 г. той получава докторска степен по право в Орлеан. В годините около и след това Калвин се насочва все повече към богословските си интереси и през 1536 г. публикува първото издание на своята най-известна творба Institutio Christianae Religionis (по-български: "Устройство на християнската религия"). С течение на времето текстът претърпява значителни разширения; окончателното голямо издание излиза през 1559 г.

Дейност в Женева и Страсбург

През 1536 г. Калвин се установява в Женева, Швейцария, където участва в религиозните и гражданските реформи на града. След политически противоречия и разногласия с местните власти той е изгонен и за период от 1538 до 1541 г. служи като пастор в Страсбург. Там Калвин доразвива своите виждания за църковното управление и пастирската работа, работи с бежанци и пише богословски трудове. Връща се в Женева през 1541 г., когато градът го кани да участва в организирането на църковния живот и образованието. Под негово влияние се формулират т.нар. "Еклезиастични наредби" (Ordonnances ecclésiastiques), които уреждат ролите на пасторите, старейшините и дяконите, въвеждат консистории (църковни съдилища) и стриктна дисциплина по нравствените въпроси.

Учение и съчинения

Основни черти на калвинистката теология според Калвин включват:

• Върховенство на Бога — акцент върху суверенността и всемогъщето на Бога във всички области на живота и спасението.
• Учението за предопределението — идеята, че Бог по-Своето всезнание и воля определя съдбата на човека в спасение или отхвърляне; това учение у Калвин е развито внимателно и систематично, макар да е и най-спорният му аспект.
• Соласкриптура — върховност на Писанието като основен и окончателен източник на вярата и доктрината.
• Сакраменти — признава само кръщението и вечерята на Господ като действителни сакраменти; по интерпретация на Евхаристията Калвин стои между католическата тайнствена присъствие и лутеранската доктрина на реалното присъствие.

Най-важните му творби са голямата "Институция" (Institutio) и множество коментари върху библейски книги, пасторски писма и полемични трактати, които оказват обширно влияние върху реформирани общности в Европа.

Спорове и критики

Действията на Калвин в Женева, особено в сферата на обществената и нравствената дисциплина, привличат както подкрепа, така и силна критика. Най-известният и спорен е инцидентът с екзекуцията на Михаил Сервет — каква точно е личната роля на Калвин и до каква степен той е отговорен за решението на женевските власти остава предмет на исторически дебат. В същото време Калвин привлича привърженици заради строга етична позиция, ясно структурирано църковно управление и образователни инициативи.

Наследство и влияние

Калвин има дълготрайно въздействие върху развитието на протестантските църкви и западната мисъл. Калвинизмът се разпространява в Шотландия (чрез Джон Нокс), в Нидерландия, Унгария, Франция (хугеноти) и в част от Англия, където оказва влияние върху пуританството. В Женева той основава и подпомага образователни институции, като Академията в Женева, която подготвя пастори и преподаватели за реформираните църкви.

Калвин умира в Женева на 27 май 1564 г. и остава една от най-влиятелните и противоречиви фигури на Реформацията — уважаван като систематичен богослов и реформатор, но и критикуван за строги мерки и консервативна практика в църковно-гражданския ред.

Последни години (1555-1564)

Силата на Калвин е много голяма през последните му години. Той е известен в целия свят като реформатор, различен от Мартин Лутер. Лутер и Калвин се уважават взаимно. Лутер и реформаторът от Цюрих Хулдрих Цвингли обаче мислели по различен начин за евхаристията. Мислите на Калвин за нея карат Лутер да вярва, че Калвин е съгласен с Цвингли. В същото време Калвин е тъжен, че реформаторите не са всички заедно. Той се опитва да ги обедини, като подписва Тигуринското съглашение. Това било споразумение между Цюрихската и Женевската църква.

Най-голямата помощ, която Калвин оказва на англоговорящите, е, че предоставя защита на марианските изгнаници в Женева. Той прави това от 1555 г. Благодарение на закрилата на града те могат да направят своя собствена реформирана църква под ръководството на Джон Нокс и Уилям Уитингъм. По-късно те пренасят много от идеите на Калвин в Англия и Шотландия. Въпреки това Калвин се интересува най-много от опитите да промени своята родина - Франция. Той помага за изграждането на църкви, като раздава литература и предлага свещеници. Между 1555 г. и 1562 г. във Франция са изпратени над сто служители.

В Женева Калвин иска да направи колеж, училище за деца. Мястото за построяване на училището е избрано на 25 март 1558 г. То е открито на следващата година на 5 юни 1559 г. То е разделено на две части. Едната част била гимназия. Гимназията се наричала collège или schola privata. Другата част е била училище за напреднали, наречено академия или schola publica. За пет години в гимназията се обучавали 1200 ученици, а в гимназията за напреднали - 300. По-късно колежът се превръща в колеж "Калвин", едно от подготвителните училища за колеж в Женева. Академията се превръща в Женевския университет.

През есента на 1558 г. Калвин се разболява от треска. Той се страхува, че може да умре, преди да завърши последната редакция на "Институтите". Поради това той се принуждава да работи. Последната редакция станала много по-дълга, затова Калвин я нарекъл ново произведение. В изданието, предшестващо последното, то било от 21 глави. В последното издание обаче те са 80. Това се дължало на повече подробности във вече съществуващия материал: в действителност не били добавени повече теми. Скоро след като стана по-добър, той напрегна гласа си, докато проповядваше. Това го караше да кашля силно. Спукал е кръвоносен съд в белите си дробове. След това здравето му се влошило много. Последната си проповед той произнася в Сен Пиер на 6 февруари 1564 г. На 25 април той прави завещанието си. В завещанието си той оставя малко пари на семейството си и на колежа. Няколко дни по-късно служителите на църквата идват да го посетят. Той умира от септицемия. Това сбогуване е записано в Discours d'adieu aux ministres. Той си спомня за живота си в Женева. Калвин умира на 27 май 1564 г. Той е на 54 години. На следващия ден е погребан в немаркиран гроб в Cimetière de Plainpalais. Хората не са сигурни къде точно се намира гробът. През XIX в. обаче е добавен камък, който маркира гроба, за който традиционно се смята, че е на Калвин.

Йоан Калвин на 53-годишна възраст в гравюра на Рене Бойвин.


Колежът "Калвин" сега е подготвително училище за швейцарските матури.


Традиционният гроб на Калвин в Cimetière de Plainpalais в Женева. Не знаем къде се намира гробът.

Въпроси и отговори

В: Кой беше Жан Ковен?

В: Къде е роден?

В: С какво се е занимавал баща му?

В: Кога посещава университета?

В: Къде се установява, след като напуска университета?

В: Какво се случва, след като се установява в Женева?

Търсене по буква