Джон Уиклиф — английски богослов, преводач на Библията и реформатор

Джон Уиклиф — английски богослов и реформатор, първи преводач на Библията на общ английски; предшественик на Реформацията и вдъхновител на модерните преводи.

Джон Уиклиф (живял около 1320–1384 г. в Англия) е английски богослов, педагог и църковен реформатор. Той е един от първите, които превеждат християнската Библия на общ английски език. Този превод остава известен като "Библията на Уиклиф" и се смята за ключова стъпка към разпространението на свещените текстове извън латинската църковна употреба. Много по-късно името му вдъхновява и мисионерската организация Wycliffe Bible Translators, която продължава да превежда Библията на езици по целия свят.

Живот и образование

Роден е вероятно около 1320 г. в семейство от по-ниска средна класа — социална класа, което означава, че семейството не е сред богатите, но не е и в крайна бедност. Младият Уиклиф учи в Оксфордския университет, където получава степени по изкуствата и по-късно става магистър на колежа Балиол в Оксфорд (1361 г.).

През кариерата си той приема и църковни постове — получава енория в Линкълншир, работи като ректор и служи в различни енорийски длъжности; по-късно е известен като викарий в Лътъруърт (Lutterworth). Повечето години от живота си прекарва в Оксфорд, където участва активно в богословски дискусии и преподаване.

Учения и конфликти с църквата

Уиклиф остро критикува някои аспекти на средновековната църква. Той пише, че папските претенции за светска власт нямат основание в Писанията и че единствено Писанията трябва да бъдат стандарт за християнската вяра и практика. Тази позиция приближава идеите му до принципа, който по-късно ще бъде наречен „само Писанието“ (sola scriptura).

Уиклиф отхвърля материалното богатство на много духовници и настоява, че църквата трябва да живее по-скоро в дух на

• бедност и служение към бедните;
• критикува продажбата на индулгенции и прекомерните светски претенции на духовниците;
• поставя под съмнение някои официални доктрини — например разбирането за тайнството на причастието (той отхвърля римското учение за трансубстанциацията и говори за духовно присъствие).

Заради тези позиции и заради разпространението на неговите писания Уиклиф влиза в конфликт с висшето църковно ръководство. Въпреки това той има важна политическа закрила — подкрепата на Джон Гонт, който е един от най-могъщите аристократи в Англия и по това време има значително влияние в държавата. Благодарение на такава защита той успява да продължи да публикува и да преподава, макар да е обект на обвинения и критики.

Преводът на Библията и движението на лолардите

Уиклиф счита, че Библията трябва да бъде достъпна за обикновените хора на техния език. През 1382 г. — с помощта на неговите последователи, наречени лоларди — е завършена директивно организирана версия на Библията на средноанглийски, която става известна като Библията на Уиклиф. Този превод стимулира мисълта за личен достъп до Писанието и за самостоятелно четене и тълкуване.

Лолардите като движение разпространяват ученията на Уиклиф, критикуват корупцията в църквата и проповядват църковна реформа. В някои области те са преследвани и подложени на наказания, особено след като официалната църква засилва контрамерките срещу неудобните учения.

Последици, осъждане и наследство

Приживе Уиклиф е обект на църковни критики и ограничения (например забрани за свободно проповядване и за разпространение на писания). След смъртта му през 1384 г. реакцията срещу неговите идеи нараства: на Църковни и светски институции са наложени мерки за пресичане на влиянието на лолардите. През 1415 г. ученията, приписвани на Уиклиф, са осъдени като еретически от Църквата, а през 1428 г. по заповед на папата останките му са ексхумирани и публично изгорени като символ на осъждането на неговите доктрини.

Въпреки официалното осъждане, Уиклиф оказва значимо влияние върху по-късни реформаторски движения в Европа. Неговите идеи за библейската върховност, за критика на църковните злоупотреби и за превод на светите текстове на народните езици подготвят почвата за по-широките религиозни промени през XV–XVI век. Историците често го наричат предвестник на Реформацията, а някои — „първия велик реформатор“.

Кратко обобщение: Джон Уиклиф е важна фигура в английската и европейската религиозна история — учен, проповедник и преводач, който застъпва превода на Библията на народния език, оспорва светската власт на папството и критикува богатството и злоупотребите на духовенството. Неговото наследство е сложно: официално отречено от средновековната църква, но впоследствие признато като ключово за развитието на християнската мисъл и за идеите, които водят до Реформацията.

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Джон Уайклиф?

Въпрос: От коя социална класа произхожда Джон Уиклиф?

В: Къде е учил Джон Уиклиф?

В: Каква длъжност е заемал в колежа Балиол в Оксфорд?

Въпрос: Какво пише Уайклиф за папските претенции за светска власт?

В: Как са го възприемали някои членове на ранните християнски църкви?

Търсене по буква