Тридесетгодишна война | Води се от 1618 до 1648 г

Причини

Тридесетгодишната война започва по няколко причини.

На първо място, Аугсбургският мир (1555 г.), подписан бързо от Карл V, прекратява борбата между лутераните и католиците в Германия.

В Аугсбургския мир се казва:

• 225 германските принцове избират религията (дали да са лютерани или католици) в своите държави (cuius regio eius religio).
• Лутераните, които живеят в държава под контрола на епископ, наречена църковна държава, могат да останат лутерани.
• Лутераните могат да запазят земите, които са взели от Католическата църква след Пасавския мир (1552 г.).
• Епископите на Католическата църква, които преминават към лутеранството, трябва да върнат земите си (reservatum ecclesiasticum).
• Хората, живеещи в щат, който е избрал лутеранството или католицизма, нямат право да променят религията си.

Мирът сложи край на насилието за известно време, но не отстрани истинската причина за сраженията. И двете групи смятаха, че мирът е различен. Лутераните казваха, че това е само споразумение, което ще продължи за кратко. Калвинизмът навлезе бързо в Германия икато трета християнска група в Германия, но не беше част от Аугсбургския мир. Това означаваше, че калвинистите спореха както с лютерани, така и с католици.

Второ, през XVII в. силните държави в Европа често не са съгласни с политическите и икономическите въпроси. Испания искаше земя в някои от германските държави, защото германците притежаваха част от испанска Нидерландия. Холандците се борели с испанците, за да получат независимост, и я получили в няколко войни, които приключили през 1609 г.

• Франция се страхуваше от двете хабсбургски държави от двете си страни (Испания и Свещената Римска империя). Франция искаше да покаже силата си на слабите германски държави.
• Швеция и Дания искаха да контролират германските държави на север до Балтийско море.

Трето, Свещената римска империя е била разпокъсана група от народи в рамките на по-голяма империя. В империята имало държави като Австрийския дом на Хабсбургите, Бавария, Курфюрство Саксония, Маркграфство Бранденбург, Курфюрство Пфалц, Хесен, Архиепископство Трир и Вюртемберг и други малки държави и градове. Единствено Австрия беше способна да действа самостоятелно. Държавите често сключвали съюзи с други места, управлявани от роднини. Тъй като вътре в империята имало толкова много народи, те често не се разбирали помежду си и правителството не можело да контролира добре цялата империя. Това означавало, че правителството не можело да решава проблемите в страната.

На четвърто място, през втората половина на XVI в. религиозните групи не постигат съгласие. Аугсбургският мир не е работил, защото някои епископи не са се отказали от епископствата си, а католическите владетели в Испания и Източна Европа са искали да направят католицизма силен в региона. Това предизвиква борба между групите. Католиците принуждават много протестанти да напуснат родните си места. На някои места протестантите получили разрешение да се покланят. Разногласията предизвикват насилие.

На пето място, императорът на Свещената Римска империя Матиас, католик, умира през 1619 г., без да има деца, които да го заместят. Земите му са дадени на братовчед му Фердинанд от Щирия, най-близкия роднина по мъжка линия на Матиас, който става Фердинанд II, император на Свещената Римска империя. Фердинанд е получил образование от йезуитите. Католик, той иска да превърне католицизма отново в единствената религия. Това го прави непопулярен в германската провинция Бохемия, тъй като повечето хора там не са католици, а хусити. Те отхвърлят Фердинанд и започват Тридесетгодишната война. Войната може да се раздели на четири основни етапа: Бохемско въстание, датска намеса, шведска намеса и френска намеса.

 
Фридрих V, курфюрст на Пфалц, като крал на Бохемия през 1634 г., две години след смъртта му. Фредерик е наречен "зимният крал" на Бохемия, защото през 1620 г. управлява по-малко от три месеца. Той е поставен на власт от разбунтувала се фракция.  


Фердинанд II, император на Свещената Римска империя и крал на Бохемия, е твърдо убеден в католицизма, което е основната причина за войната.  


Фердинанд I, император на Свещената Римска империя и крал на Бохемия. Той насърчава Тридентския събор да разреши двата вида причастие за германските и бохемските католици.  


Император Рудолф II заявява, че протестантите могат да имат религиозни права.  

Бохемски бунт

Време: 1618-1625 г.

Император Матиас, който нямал деца, искал да предаде трона на Свещената римска империя на Фердинанд II, когато умре. За да гарантира, че преходът ще се осъществи успешно, той иска междувременно да направи Фердинанд престолонаследник на Бохемия - държава, която е част от Свещената римска империя. Някои от протестантските лидери в Бохемия смятат, че Фердинанд ще отнеме религиозните им права. Те харесвали повече протестантския Фридрих V, курфюрст на Пфалц. Някои от другите протестанти обаче подкрепят Фердинанд. Доста хора предпочитат Фердинанд, така че през 1617 г. той е избран за престолонаследник на Бохемия.

През май 1618 г. Фердинанд изпраща двама католически губернатори в Прага, столицата на Бохемия. Фердинанд иска от тях да управляват правителството, докато той отсъства. Изведнъж много разгневени протестанти ги хващат и ги изхвърлят през високия прозорец на двореца. Дефенстрацията на Прага), което разгневило католиците срещу протестантите.

Протестантите, които са изхвърлили католиците през прозореца, създават ново протестантско правителство в Бохемия. Много протестанти в Бохемия и близките страни започват да мразят останалата част от Свещената римска империя. Свещената римска империя искаше да им попречи, да се бори с Бохемия и да заеме парите на Испания. Те обаче смятали, че ако това се случи, протестантските приятели на Бохемия може да дойдат и да започнат да се борят с тях. Това ги накара да се опитат да сключат споразумение с Бохемия, за да спрат борбата. Когато обаче император Матиас умира през 1619 г., Бохемия решава да не сключва споразумение, защото смята, че правителството на Свещената Римска империя вече е слабо.

Бохемия е толкова разгневена от католиците, че решава да не прави Фердинанд II повече крал на Бохемия, а да направи крал Фридрих V. Тъй като обаче Матиас е мъртъв и Фердинанд е следващият, който чака да стане император, сега Фердинанд отговаря за цялата Свещена римска империя. Някои хора също така смятаха, че на Фридрих не трябва да се позволява да бъде крал на Бохемия. всичко това накара императора на Свещената римска империя да реши да се бори с Бохемия.

Голяма армия, получила пари от Максимилиан I, водена от граф Тили, нахлува в Бохемия. В битката при Бялата планина Свещената римска империя побеждава чешките бунтовници. Фридрих бяга и бунтът се разпада.

Фридрих е начело и на германска държава, наречена Пфалц. Максимилиан I, който е начело на съседната държава Бавария, иска да получи повече власт и решава да завладее част от Пфалц. Испания, католическа държава, се присъединява към войната, за да помогне на Максимилиан, който е недолюбван в Нидерландия. Сега във войната се включват и други държави. След известни боеве Максимилиан и Испания побеждават и император Фердинанд решава, че целият Пфалц трябва да отиде при Максимилиан. Това накарало някои от другите протестантски държави да се изплашат, защото това означавало, че протестантските области са завзети от католиците.

 

Свързани страници

• Битката при Бялата планина