Печатната преса: от Гутенберг до дигиталната ера

Печатарската преса е машина за печатане. Тя прави много копия на еднакви страници. Днес печатарската преса се използва за отпечатване на книги и вестници. Тя оказва голямо влияние върху обществото, особено върху западното общество. Тя е "един от най-мощните фактори... на западната цивилизация за обединяване на разпръснатите идеи на мислителите". Освен че улеснява масовото разпространение на знания и информация, печатарската преса допринася за стандартизирането на езици, разпространението на грамотността и ускоряването на научния и обществен дебат. С развитието на печата се появяват и нови професии — печатари, коректори, оформители и издатели — които създават цяла индустрия около разпространението на писмената дума.

Ранни методи: дърворезба и подвижни букви

Дърворезба се прави от няколко века. Това са били цели страници, изрязани от дърво, думи и картинки. През XV в. Йоханес Гутенберг усъвършенства процеса. Той използва отделни букви от сплав, завинтени в рамка. По този начин от голям набор от букви можело да се направи почти всяка страница за печат. Този процес се нарича набор на текст. Всяка буква е била в метален блок, закрепен в рамка. След това той е можел да премества хартия и мастило върху нея, подобно на печат. Този метод се е наричал буквопечат. Буквите оставяли мастило върху хартията във формата на буквите, създавайки текст или илюстрации.

Гутенберг въвежда и други технически подобрения — използването на по-плътно на базата на масло мастило, усъвършенствани дървени рамки за пресата и метод за отливане на букви с помощта на ръчна матрица. Това прави набора по-бърз и икономичен в сравнение с дърворезбата. Важно е да се отбележи, че техники за печат и дърворезба съществуват и в други части на света по-рано — например в Източна Азия са се използвали дървени блокове и дори подвижна типография преди Европа — но европейският вариант с подвижни метални букви на Гутенберг оказва особено силно влияние върху развитието на печата в Западна Европа.

Индустриализация и механизация

По време на индустриалната революция са изобретени по-големи и много по-бързи преси. Основните подобрения са направени през XIX век. Две идеи променят изцяло конструкцията на печатарската машина. Първата е използването на парна енергия за задвижване на машините. Втората е замяната на печатарския плосък плот с въртеливо движение на цилиндри. И двете са дело на германския печатар Фридрих Кьониг между 1802 и 1818 г. След като се премества в Лондон през 1804 г., Кьониг получава финансова подкрепа за проекта си през 1807 г. През 1810 г. Кьониг патентова парна преса, "много подобна на ръчна преса, свързана с парна машина".

Кьонигова машинна конструкция позволява значително по-бърз печат, което прави възможно масовото производство на вестници и брошури. По-късни изобретения, като ротационната преса на Richard Hoe и други усъвършенствани цилиндрични системи, още повече увеличават скоростта и обема на отпечатваното. Промените намаляват разходите за производство и съкращават времето за достигане на печатните материали до широки кръгове от населението.

Материали, набор и горещ метал

Скоро се добавят и други изобретения, като например производството на по-евтина хартия, като се използва дървесна маса вместо парцали. По-късно през XIX в. се появяват машини, които ускоряват набора на текст, който преди това се прави на ръка, буква по буква. Машината за набор на текст с горещ метал е проектирана от Linotype Inc. Тя превръща разтопеното олово в готов за печат шрифт.

По-точно, машината „Linotype“ е разработена от Отмар Мергенталер през 1880-те години и е комерсиализирана от компании като Mergenthaler Linotype Company. Тя изкова революция в печата, защото вместо да се подреждат букви една по една, машината отлива цели редове (слъгове) от сплави като олово, калай и антимон — бърз и икономичен метод за създаване на печатни матрици. Това значително ускорява производството на вестници и книги и намалява нуждата от големи бройки ръчно набирачи.

XX век и дигиталната ера

През 20-и век се появяват много нови разработки в областта на печата. Днес печатарските машини се управляват от компютри със специално предназначение, а материалът за печат се подготвя на компютри. Вследствие на тези изобретения цената на печатането е спаднала значително в сравнение с други стоки. Сега цената на една книга или списание се определя в по-малка степен от нейното производство и в по-голяма степен от други фактори, като например маркетинга.

От 1960-те и особено от 1980-те години навлизат офсетовият печат, електронният набор, системите PostScript, както и настолните издателски програми (desktop publishing). В началото на XXI в. цифровият печат и услугите за печат при поискване (print-on-demand) позволяват икономично производство на малки тиражи и персонализирани издания. Въпреки нарастващата роля на интернет и електронните медии, печатът остава важен за книгите, професионалните списания, опаковките, официалните документи и др. Съвременните печатарски мощности комбинират висока скорост, цветна прецизност и автоматизация за контрол на качеството.

Социални и екологични последици

Печатната преса има и неочаквани последици: разпространението на идеи ускорява политически и религиозни промени (като Реформацията), подпомага научната комуникация и оформя общественото мнение. В същото време появата на масово разпространение на печатни материали води до нови предизвикателства — контрол върху съдържанието, цензура, проблеми с авторските права и разпространение на фалшиви или подвеждащи материали.

Екологичното въздействие също е важно: добивът на дървесина за хартия, употребата на химикали и мастила и отпадъците изискват устойчиви практики — рециклиране на хартия, използване на екологични мастила и сертифицирани горски продукти. Много печатни предприятия днес инвестират в зелени технологии и в намаляване на отпадъците.

Заключение

Печатната преса е една от ключовите технологии, които създават модерен свят — тя ускорява разпространението на знание, оформя масовата комуникация и непрекъснато се развива от времето на Гутенберг до цифровата ера. Макар дигиталните медии да променят начина, по който консумираме информация, печатът продължава да играе важна роля в културата, образованието, икономиката и ежедневието ни.

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява печатарската преса?

В: Как се е печатало на дърво?

В: Кой усъвършенства този процес през XV век?

В: Как се е наричал този процес?

В: Кои две идеи променят изцяло дизайна на печатарската машина по време на индустриалната революция?

В: Кой проектира машина за горещо набиране на текст от метал?

В: Как се е променила цената на печатането в сравнение с други стоки с течение на времето?

Търсене по буква