Келтска религия и митология: богове, друиди, ритуали и история
Открийте келтската религия и митология: богове, друиди, ритуали и историческо развитие от желязната епоха до християнизация — митове, находки и пантеон.
Келтският политеизъм представлява сбор от сродни вярвания и религиозни практики, разпространени сред народите, които днес наричаме келти. Понякога той се назовава и келтско езичество. Тези вярвания са съществували в различни варианти в обширна територия на Европа — от Анатолия и Галия до Британските острови и Ирландия — и са се развивали в течение на векове. Преходът към християнството започва още през късната античност и продължава в ранното средновековие; в различните региони процесът завършва по различно време, но в общи линии голяма част от постепенното изместване на езичеството от християнството е приключило до средата на първото хилядолетие сл. Хр.
Произход, хронология и география
Първите археологически свидетелства, които обичайно се свързват с материалната култура на келтските народи, датират от късната бронзова и ранната желязна епоха; особено важен е периода, наричан Ла Тен. Културните и религиозни практики от този комплекс продължават през желязната епоха и остават видими и в римската епоха. В Британските острови религиозните обичаи и представи, които историците свързват с келтския политеизъм, също включват черти от желязната епоха и от по-късни местни традиции.
Богове, пантеон и митологични фигури
Имената на многобройни келтски божества са запазени чрез надписи, нумизматични изображения и описания от древногръцки и древноримски автори — древногръцки или древноримски географи или са открити в надписи върху гробове и религиозни дарове. Сред по-известните имена, срещащи се в източниците, са Теутатис, Таранис и Лугус (Луг). В романизираните провинции често се наблюдава сливане (синкретизъм) между местни богове и римски божества: така например се срещат гало-римски форми и имена, а към пантеона са добавяни и богове като Цернунос (Cernunnos) и Еpona (често свързвана с конете).
Историци и сравнителни митолози също включват във възстановките фигури от по-късната средновековната ирландска митология — като персонажите от циклите за Туата Де Дананн — и предполагат, че много от тези герои или управляващи фигури могат да бъдат интерпретирани като преобразени или оцелели отражения на по-стари божества. Този процес на „човешка“ интерпретация на богове е известен като еухемеризация, по името на Еухемерос — древногръцки философ, който описва идеята, че боговете може да са били реални хора, въздигнати в легендата.
Друиди — функции и обществена роля
Сред ключовите фигури в келтската култура стои кастата на друидите. Римските автори, най-вече Юлий Цезар, описват друидите като религиозни, правни и образователни водачи: те изпълнявали ролята на жреци, съдии, учители и пазители на устната традиция и знание. Освен това друидите често са били свързвани с астрономически знания, обреди и мистични практики. Сведенията за техните ритуали са ограничени и пристрастни (повечето идват от враждебни към келтите автори), затова научните реконструкции са предпазливи и се опират и на археологическите данни.
Ритуали, жертвоприношения и археологически доказателства
Римските историци твърдят, че келтите практикували човешки жертвоприношения в някои случаи, а археологията предоставя елементи, които позволяват предположение за това — например находки на „болни“ тела в блата (т.нар. bog bodies), масивни жертвени депозити в реки и езера, и предмети, заровени в сакрални контексти. Все пак съвременната наука подчертава, че мащабът и природата на тези практики варират и че някои класически описания може да са преувеличени от политически или етнически мотиви.
Келтските сакрални места често са били свещени гори, извори, реки и езера; намерени са и множество топки, торки и фигурки, които вероятно са служели като влекови или обредни предмети. Вали и стоящи камъни също са част от религиозния пейзаж.
Римско влияние: романизация и синкретизъм
Римската империя завладява големи части от келтските територии — например Галия между 58 и 51 г. пр.н.е. (в прочита на събитията, описани от Цезар), а Южна Британия през 43 г. от н.е. Под римско влияние религиозните практики в тези области се променят: възникват нови култове и храмови комплекси, местни богове се сливат с римски, а в ежедневието се появяват елементи на романизация. Това довежда до формиране на гало-римска и англо-римска култура с характерни религиозни традиции.
Християнизация и средновековна трансформация
През V и VI век християнството става доминираща религия в много келтски области: келтските светци и монаси играят ключова роля в преобразуването на религиозния пейзаж. Новата вяра измества по-ранните религиозни практики, но също така асимилира и променя много митологични мотиви — много свещени места са преосветени, а фрагменти от предхристиянската митология остават в народните предания и в християнските легенди. Тази трансформация е важна за появата на богатата средновековна ирландска/британска митология, която в много случаи служи като източник за съвременните представи за „келтската“ религия.
Келтско неопаганизъм и модерни възстановки
През XX век възникват различни форми на възраждане и реконструкция: от по-езотерични течения до по-стриктни исторически реконструкции. Тези движения често се обозначават като келтско неопаганизъм или „друидизъм“ (модерен дулдизъм). Някои групи се стремят да възстановят възможно най-автентично древните практики, докато други създават съвременни религиозни системи, вдъхновени от древните образци и от съвременни духовни нужди.
Източници и съвременни изследвания
Нашите познания за келтската религия се базират на комбинация от археологическите данни, епиграфика (находки с надписи), и текстове от класическите автори и по-късни средновековни документи. Ключовите класически извори — като писанията на Юлий Цезар, Страбон, Диодор и Тацит — дават ценна, но понякога пристрастна информация. Затова съвременните изследователи съчетават различни дисциплини (археология, историческа лингвистика, сравнителна митология и етнология), за да реконструират възможния облик на келтските вярвания.
В обобщение, келтската религия е комплексна и регионално разнообразна система, в която се преплитат богове, свещени места, специалисти като друидите, и ритуали, променяни и адаптирани през вековете под влиянието на Римската империя и на християнството. Въпреки ограничените писмени свидетелства, археологическите находки и фолклорното наследство позволяват да се построи многопластов образ на тази религиозна традиция.
Максимална експанзия на келтите в светлозелено, около 300 г. пр. Първоначалният обхват, около 500 г. пр.н.е., е показан в тъмнозелено.
календарът на Колини е намерен през 1897 г. близо до Лион. Той е лунно-слънчев календар
Изображение на рогата фигура върху котела от Гундеструп, посветено на бог Кернунос.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява келтският политеизъм?
О: Келтски политеизъм е наименованието на набор от вярвания или религия, които първоначално са били изповядвани от европейския народ, наречен келти. Той е бил практикуван приблизително едно хилядолетие, през Латенския период и римската епоха.
Въпрос: Кога за първи път се е появил този набор от вярвания?
О: Първите находки, свързани с този набор от вярвания, могат да бъдат датирани около 500 г. пр.
В: Кои са някои от боговете, свързани с келтския политеизъм?
О: Някои от боговете, свързани с келтския политеизъм, включват Теутатис, Таранис и Лугус. Хората, занимаващи се със сравнителна митология, са добавили към този списък и фигури от средновековната ирландска митология.
В: Било ли е човешкото жертвоприношение част от тяхната религия?
О: Според римските историци келтите са практикували човешки жертвоприношения като част от своята религия.
В: Кои са били друидите?
О: Друидите са били каста от "специалисти в областта на магията и религията", която се е срещала в Галия, Британия и Ирландия. Днес за тях се знае малко.
В: Как християнството повлияло на по-късната митология?
О: След като християнството става доминиращо през V и VI в., то измества по-ранните религии, но оказва влияние върху по-късната митология.
В: Какво представлява келтското неопаганизъм?
О: През XX в. се появява ново религиозно движение, наречено келтско неопаганизъм, което възражда някои аспекти на древните келтски езически практики и вярвания.
обискирам