Към съдържанието
Начало

Гранични руфианци (Border Ruffians) — про-робски активисти в Канзас

Гранични руфианци: история на про-робските активисти от Мисури, насилието в Канзас („Кървящ Канзас“) и тяхната роля в нарастващото напрежение преди Гражданската война.

Автор: Създадено: Актуализирано:

Граничните руфианци са активисти, подкрепящи робството, от робовладелския щат Мисури. След приемането на Закона за Канзас–Небраска (1854) много от тях пресичат границата на щата в територията Канзас, с цел да наложат приемането на робството там и да окажат влияние върху бъдещия политически статут на територията. Името е приложено от свободните щати в Канзас и от аболиционистите в целия Север. По мнозина свидетелства руфианците действат организирано: пътуват въоръжени, участват масово в избори и използват заплахи, принуда и насилие, за да възпрат и сплашат привържениците на Свободния щат.

Галерия с изображения

7 Изображения
Benjamin Stringfellow
simple.wikipedia.org · Public domain

Произход и методи

Граничните руфианци възникват в контекста на принципа на "народния суверенитет" (popular sovereignty), който позволи на заселниците в нови територии сами да решават дали да допуснат робство. За да повлияят резултатите, руфианците:

  • пресичат държавната граница и участват в избори в Канзас (често чрез масови пристигания в деня на вота);
  • извършват фалшиви гласувания и подправят изборните списъци, което довежда до образуването на т.нар. bogus legislature (фалшиво териториално законодателство);
  • използват въоръжена сила и насилие срещу населени места и дейци, поддържащи Свободния щат;
  • в някои случаи получават толерантност или подкрепа от местни власти и общности в Мисури, които желаят запазване и разширение на системата на робството.

Ключови събития и реакция

Насилствените сблъсъци между руфианците и привържениците на Свободния щат довеждат до вълна от ответни действия и до продължителни конфликти по границата. Нападения срещу селища на свободните заселници, палежи и размирици стават чести. От това насилие произлиза изразът "кървящ Канзас" — описание на периода на въоръжените междуособици в средата на 1850-те години.

Като реакция на руфианците, аболиционисти и защитници на Свободния щат организират собствени отряди, наричани джейхоукъри (jayhawkers), които извършват рейдове и нападения по границата. Най-известните инциденти от тази фаза—включително възпалителни нападения и срещи като масовите сблъсъци през 1855–1856 г.—усилват поляризацията и радикализират и двете страни. В отговор на някои от актовете на руфианците, антирабовладелски дейци предприемат свои крайни действия (например Потауатомийните нападения), което допълнително изостря конфликта.

Последици

Дейността на граничните руфианци допринася за нарастващото напрежение между Север и Юг и за ерозията на доверие в мирни политически решения по въпроса за робството. Тези събития помагат да се оформи националната политическа среда, в която се появяват и утвърждават нови политически сили, а радикализацията и въоръжените сблъсъци спомагат за избухването на Гражданската война в САЩ.

Днес периодът, известен като "Кървящ Канзас", остава пример за това как локални конфликти за бъдещето на институция като робството могат да ескалират и да имат далечни последици за цялата нация.

Бенджамин Стрингфелоу е прочут граничен хулиган. Той публично заявява, че жителите на Мисури трябва да гласуват на териториалните избори в Канзас, за да го направят про-робски.
Бенджамин Стрингфелоу е прочут граничен хулиган. Той публично заявява, че жителите на Мисури трябва да гласуват на териториалните избори в Канзас, за да го направят про-робски.

Фон

Само няколко от граничните руфианци действително са притежавали роби. Повечето от тях просто са били твърде бедни. Това, което ги мотивирало, била омразата към северняците и аболиционистите. Руфианците се ръководеха от реториката на лидери като американския сенатор Дейвид Райс Атчисън от Мисури, който наричаше северняците "негърски крадци" и "аболиционистки тирани". Той насърчава жителите на Мисури да защитават институцията на робството "с щит и кръв" и ако е необходимо, "да убият всеки проклет аболиционист в района".

По ирония на съдбата повечето мъже от Свободния щат в Канзас не са били привърженици на аболиционизма. Те се противопоставяли на присъствието на свободни чернокожи или роби. "Не искаме роби и негри" - това е преобладаващото настроение, за което съобщава един аболиционист през 1854 г. Освен това присъствието на банди от кансуански и мисурийски бойци в района затруднява семействата на границата да запазят неутралитет.



Ролята им в "Кървавия Канзас"

Територията Канзас е създадена със Закона Канзас-Небраска от 1854 г. Законът отменя Компромиса от Мисури от 1820 г. Законът Канзас-Небраска въвежда доктрината за народния суверенитет. Това означава, че народът на Канзас ще решава въпроса за робството. По това време много (вероятно повечето) от заселниците в Канзас се противопоставят на робството. Привържениците на робството обаче са решени да постигнат своето независимо от всичко. Когато в територията Канзас се провеждали избори, банди от въоръжени руфианци превземали избирателните секции. Те пречат на хората от свободния щат да гласуват и гласуват незаконно. На 29 ноември 1854 г. граничните руфианци избират в Конгреса представител на територията, който подкрепя робството. На 30 март 1855 г. руфианците избират проробски законодателен орган. Въпреки тези мерки в Канзас се преместват много повече заселници от свободните щати, отколкото от про-робските. През 1857 г. про-робските заселници в Канзас предлагат Лекомптънската конституция за бъдещия щат Канзас. Руфианците се опитват да постигнат приемането на конституцията от Лекомптън с допълнителни измами и насилие. Но по това време там вече имало твърде много свободни стопани.

Граничните разбойници също така извършват общо насилие срещу селищата на свободните държави. Те опожарявали ферми и понякога убивали хора от свободния щат. Руфианците два пъти нападат Лорънс, Канзас, столицата на Свободния щат. На 1 декември 1855 г. малка армия, съставена предимно от гранични руфианци, обсажда Лорънс, но е отблъсната. (Това е почти безкръвната кулминация на "Войната на Вакаруса".) На 21 май 1856 г. още по-големи сили от гранични руфианци и подкрепящи робството канзасци превземат Лорънс, който разграбват. В отмъщение Джон Браун и 7 негови последователи извършват клането в Потаватоми. При този инцидент Браун и последователите му измъкват петима невъоръжени мъже и момчета от къщите им и ги убиват със саби, пушки и ножове. Това поставя началото на нова вълна от насилие.



Въпроси и отговори

Въпрос: Кои са били Бордър Руфиънс?

О: "Border Ruffians" са активисти, подкрепящи робството, от робовладелския щат Мисури, които пресичат границата на щата в територията на Канзас, за да наложат приемането на робството там.

Въпрос: Защо са наречени "гранични разбойници"?

О: Свободните щати в Канзас и аболиционистите от целия Север ги наричат "гранични рушители".

Въпрос: Какво направиха граничните разбойници в територията Канзас?

О: Граничните руфианци се намесват в териториалните избори и нападат селища на свободните щати.

Въпрос: Какъв е произходът на фразата "Кървав Канзас"?

О: Насилието, причинено от граничните руфианци, е в основата на фразата "кървав Канзас".

Въпрос: Какви са последствията от действията на граничарите?

О: Действията на "Border Ruffians" допринасят за нарастващото напрежение между отделните секции и спомагат за началото на Американската гражданска война.

Въпрос: Кога граничните банди действат в територията на Канзас?

О: Граничните банди действат на територията на Канзас от 1854 г. до 1860 г.

Въпрос: Дали граничарите са били активисти за или против робството?

О: "Border Ruffians" са били активисти, подкрепящи робството.

Свързани статии

Автор

AlegsaOnline.com Гранични руфианци (Border Ruffians) — про-робски активисти в Канзас

URL: https://bg.alegsaonline.com/art/13074

Споделяне

Източници