Граничен русиан

Фон

Само няколко от граничните руфианци действително са притежавали роби. Повечето от тях просто са били твърде бедни. Това, което ги мотивирало, била омразата към северняците и аболиционистите. Руфианците се ръководеха от реториката на лидери като американския сенатор Дейвид Райс Атчисън от Мисури, който наричаше северняците "негърски крадци" и "аболиционистки тирани". Той насърчава жителите на Мисури да защитават институцията на робството "с щит и кръв" и ако е необходимо, "да убият всеки проклет аболиционист в района".

По ирония на съдбата повечето мъже от Свободния щат в Канзас не са били привърженици на аболиционизма. Те се противопоставяли на присъствието на свободни чернокожи или роби. "Не искаме роби и негри" - това е преобладаващото настроение, за което съобщава един аболиционист през 1854 г. Освен това присъствието на банди от кансуански и мисурийски бойци в района затруднява семействата на границата да запазят неутралитет.

Ролята им в "Кървавия Канзас"

Територията Канзас е създадена със Закона Канзас-Небраска от 1854 г. Законът отменя Компромиса от Мисури от 1820 г. Законът Канзас-Небраска въвежда доктрината за народния суверенитет. Това означава, че народът на Канзас ще решава въпроса за робството. По това време много (вероятно повечето) от заселниците в Канзас се противопоставят на робството. Привържениците на робството обаче са решени да постигнат своето независимо от всичко. Когато в територията Канзас се провеждали избори, банди от въоръжени руфианци превземали избирателните секции. Те пречат на хората от свободния щат да гласуват и гласуват незаконно. На 29 ноември 1854 г. граничните руфианци избират в Конгреса представител на територията, който подкрепя робството. На 30 март 1855 г. руфианците избират проробски законодателен орган. Въпреки тези мерки в Канзас се преместват много повече заселници от свободните щати, отколкото от про-робските. През 1857 г. про-робските заселници в Канзас предлагат Лекомптънската конституция за бъдещия щат Канзас. Руфианците се опитват да постигнат приемането на конституцията от Лекомптън с допълнителни измами и насилие. Но по това време там вече имало твърде много свободни стопани.

Граничните разбойници също така извършват общо насилие срещу селищата на свободните държави. Те опожарявали ферми и понякога убивали хора от свободния щат. Руфианците два пъти нападат Лорънс, Канзас, столицата на Свободния щат. На 1 декември 1855 г. малка армия, съставена предимно от гранични руфианци, обсажда Лорънс, но е отблъсната. (Това е почти безкръвната кулминация на "Войната на Вакаруса".) На 21 май 1856 г. още по-големи сили от гранични руфианци и подкрепящи робството канзасци превземат Лорънс, който разграбват. В отмъщение Джон Браун и 7 негови последователи извършват клането в Потаватоми. При този инцидент Браун и последователите му измъкват петима невъоръжени мъже и момчета от къщите им и ги убиват със саби, пушки и ножове. Това поставя началото на нова вълна от насилие.