Избори | начин, по който хората могат да изберат своя кандидат или своите предпочитания в представителната демокрация

Изборите са начин, по който хората могат да изберат своя кандидат или своите предпочитания в условията на представителна демокрация или друга форма на управление.

Повечето демократични държави провеждат нови избори за национален законодателен орган на всеки няколко години. Целта на изборите е да се изберат представители за местните райони. В британската парламентарна система те се наричат депутати (Members of Parliament). Парламентарните системи могат да имат правителствен и държавен глава, но понякога двата поста се заемат от едно и също лице.

Законодателният орган избира правителството, обикновено с мнозинство от гласовете в законодателния орган. В някои демократични държави се избира президент, който след това избира правителството. В много демократични държави се провеждат и регионални, провинциални или щатски избори.

В различните страни има различни начини за организиране на избори. Избирателите могат да гласуват за отделна личност или за политическа партия (партийна листа). Това е така, защото различните държави използват различни системи за гласуване.

Гласуването на избори е възприето като основа на демокрацията в повечето страни по света. Въпреки че процесът на избиране на даден човек за представител на правителството може да бъде прост, много кандидати за изборите харчат огромни суми пари за своите кампании. През последното десетилетие се наблюдава устойчива тенденция политиците и кандидатите за избори да харчат все повече и повече за своите кампании. По-високите доходи на домакинствата, инфлацията и ръстът на населението са все фактори, които допринасят за тази тенденция на увеличаване на разходите за избори.

Във всяка страна по света има различни правила и разпоредби за гласуване на избори. Най-големите разлики между повечето големи държави са свързани с възрастта, на която човек може да гласува, и с това дали гласуването на избори е задължително или не. Аржентина, Бразилия и Австрия са сред малкото страни, в които възрастта за гласуване е 16 години.

Държавите, които не са демократични, също могат да провеждат избори. Обикновено това се прави, за да могат хората да изберат местен представител (например кмет). Също така много държави наричат себе си демокрации, но зад кулисите имат по-авторитарна форма на управление.

Ватиканът е теокрация: Папата (и няколко високопоставени духовници) управляват държавата. Когато папата умре или се оттегли, няколко високопоставени свещеници (наречени кардинали) избират нов папа чрез избори. След като приключат, те обявяват резултата в реч, наречена Habemus Papam (на латински: Имаме папа).

Изборите поддържат функционирането на една демократична държава, тъй като дават на хората правото да избират своето правителство. Има обаче начини, по които правителството може да "поправи" изборите. В страните от бившия СССР се допускат кандидати на опозицията, но обикновено не им се позволява да използват радио и телевизия или вестници. Това означава, че на практика управляващият президент никога не се оспорва. Изборите, които са фиксирани, понякога се наричат фалшиви избори или показни избори.

Държавите, в които кандидатите са избрани с много висок рейтинг, обикновено използват изборите, за да прикрият по-авторитарна форма на управление. Когато през 1995 г. Саддам Хюсеин е избран за президент на Ирак, той получава 99,96% одобрение. Имаше около 8,4 милиона валидни гласа, срещу него гласуваха 3052 души. 99,47 % от всички хора, които имаха право да гласуват, го направиха (това се нарича избирателна активност). Друг пример: През 2014 г. Ким Чен-ун беше избран за лидер на Северна Корея със 100 % от гласовете.

Псефологията е наука за изборите.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват изборите?

В: Кои са депутатите?

В: Как демокрациите избират президент?

В: Какво представлява гласуването за партийни листи?

В: Задължително ли е гласуването във всички държави?

В: Има ли фиктивни избори?

Търсене по буква