Кристалната нощ (наричана още Райхскристална нощ, Райхспогромначта, англ: Нощта на счупените стъкла) е двудневен погром срещу евреи в нацистка Германия и части от Австрия, провел се между 9 и 10 ноември 1938 г. В тези два дни са извършени масови нападения над еврейски хора, домове, молeтвени домове и магазини. Около 30 000 евреи са арестувани и преместени в концентрационни лагери, десетки са убити или умрели при побои, а хиляди са ранени. Броят и мащабът на разрушенията са значителни: по различни оценки са пострадали хиляди еврейски предприятия и магазини (често цитирана цифра е около 7 500), а над 1 500 синагоги и молитвени домове са ограбени, подпалени или частично разрушени. Също така са повреждани и почти всички еврейски гробища в Германия и Австрия. Това събитие бележи решаваща промяна от правителствена и обществена дискриминация към открито, организирано преследване и масови депортации.

Предистория и повод

От средата на 1930-те години НСДАП системно въвежда антисемитски закони и мерки, включително Нюрнбергските расови закони от 1935 г., които лишават евреите от граждански права. На 7 ноември 1938 г. 17-годишният евреин Хершел Гриншпан (понякога изписван и като Грюншпан), който живее в Париж, научава, че цялото му семейство е принудено да се върне в Жбашин в Полша, въпреки че по-малките деца са родени в Германия. Той се сдобива с пистолет и с него стреля по Ернст Едуард vom Rath, който е секретар на германското посолство в Париж. Това се случва на 7 ноември; Вом Рат умира от раните си на 9 ноември.

Мотивът на Гриншпан остава спорен и многократно предмет на обсъждане. По време на съдебно заседание през 1942 г. той заявява, че става дума за отмъщение за жестокото отношение към семейството му и за безизходицата, в която се намират много евреи. По негови думи е искал да застреля посланика, но вместо това е улучил секретаря.

Организация и провокация

НСДАП и висши нацистки лидери използват убийството на Vom Rath като предлог за организирана и целенасочена вълна от насилие. Пропагандата, предвождана от Гьобелс и други лидери, разпалва антисемитските настроения, а местните ръководители на партията, Sturmabteilung (SA), Schutzstaffel (SS) и полицията координират нападенията. НСДАП използва събитието като повод да конфискува еврейска собственост и да го представи като "народно възмездие". Подобно събитие е имало и през февруари 1936 г., когато един еврейски студент, Давид Франкфуртер, е стрелял по секретаря на НСДАП Вилхелм Густлоф; тогава реакцията е била ограничена, тъй като на Германия ѝ се налага да пази международния си имидж преди Летните олимпийски игри през1936 г. в Берлин.

Характер и обхват на погрома

През нощта на 9 срещу 10 ноември и в следващите дни надолу по веригата се случва масирано насилие: синагогите са подпалени, еврейски магазини и домове са разграбени, стъклата на витрините са разбити — откъдето идва и популярното име "Кристалната нощ". Полицията и службите за ред често остават пасивни или участват в акцията, а множество общини и местни власти също подкрепят мерките. По сведения от съвременници и изследователи, много евреи са бити, унижавани публично и принуждавани да почистват развалините на собствеността си.

Последствия

  • Арести и концентрационни лагери: около 30 000 евреи — предимно мъже — са арестувани и изпратени в концентрационни лагери като Dachau, Buchenwald и Sachsenhausen.
  • Жертви: по различни оценки поне няколко десетки евреи са убити в резултат на побои, палежи и ексцесии; често се цитира числото около 90–100 загинали.
  • Материални щети: хиляди еврейски магазини и предприятия са унищожени или сериозно повредени (по оценки около 7 500), а над 1 500 синагоги и молитвени домове са повредени или изгорени.
  • Икономически наказателни мерки: на еврейската общност е наложена колективна "глоба" — в някои източници се споменава сума от 1 милиард райхсмарки — и много застрахователни обезщетения биват конфискувани от държавата.
  • Емиграция и изолация: Кристалната нощ ускорява масовото изселване и бягане на еврейски семейства от Германия и Австрия, но строгите имиграционни правила на много страни ограничават възможностите за спасение.

Международна реакция и историческо значение

Много държави и обществени групи осъждат погрома, но реални политически или военни мерки срещу нацисткия режим не следват. Събитието привлича внимание на световната общност и ускорява осъзнаването на мащабите на нацистската антисемитска политика. Историците го смятат за ключов момент — крачка от систематичната дискриминация и изключване към откритите масови преследвания, които в крайна сметка водят до Холокоста.

Памет и изследвания

Кристалната нощ е обект на обширни изследвания и паметни инициативи. В Германия, Австрия и другаде съществуват мемориали, музеи и учебни програми, посветени на жертвите и на процесите, които позволяват подобно насилие. Събитието остава важен урок за опасностите от държавно насърчавана омраза и за необходимостта от защита на човешките права.

Забележка: детайлите за броя на разрушенията, убитите и другите щети варират в зависимост от източника; горните данни са обобщение на общоприетите исторически оценки.