Резолюцията от Лахор (на урду: Qarardad-e-Lahore قرارداد لاھور), по‑известна като Резолюцията от Пакистан (на урду: قراردادِ پاکستان Qarardad-e-Pakistan) е политическо решение, изготвено между 22 и 24 март 1940 г. от 25‑членния работен комитет на Общоиндийската мюсюлманска лига и официално прието от Общото събрание на Лигата на 23 март 1940 г., проведено в Лахор. Резолюцията е формулирана и представена на митинга в Минто Парк (днес „Икбал Парк“) от Маулви А. К. Фазлул Хук по указание на Работния комитет.

Контекст и подготовка

През 1930‑те години политическата сцена в Британска Индия е белязана от нарастващо напрежение между различни общности и от борбата за конституционни промени и по-широка административна автономия. Мюсюлманската лига, представляваща политическите интереси на значителна част от мюсюлманското население, подготвя позиция за бъдещето на тези общности в рамките на британското управление. Работният комитет на Лигата изготвя текст, в който се предлага признаване на политическите и конституционни права на мюсюлманите чрез създаване на отделни самоуправляващи се звена в райони, където те са мнозинство.

Съдържание на резолюцията

  • Резолюцията настоява „за създаване на независими държавни звена“ (или силно автономни области) в зоните на индиян subcontinent, където мюсюлманите са мнозинство — главно в северозападните и източните части (включващи Пенджаб, Бенгал, Синд и Северозападни области).
  • Формулирането на резолюцията оставя пространството за различни интерпретации: докато някои делегати и лидери я виждат като искане за широки вътрешни автономии в рамките на федерална структура, други — и по‑късно историческата практика — възприемат текста като призив за отделна национална държава за мюсюлманите.
  • Резолюцията акцентира, че правата и интересите на мюсюлманите не могат да бъдат гарантирани единствено чрез обща конституция за цялата територия и че е необходимо специално уреждане на техния политически и социален статут.

Последствия и историческо значение

Приетата в Лахор резолюция се смята за повратна точка в политическата история на южна Азия: отдавна наличните искания за защита на мюсюлманските права постепенно се трансформират в политиката на Мюсюлманската лига, която по‑късно се ориентира към постигане на отделна независима държава. След Втората световна война и политическите събития в средата на 1940‑те години това виждане се кристализира в искането за създаване на Пакистан, което води до разделянето на Британска Индия през 1947 г. и до огромни миграционни потоци и междуобщностно насилие.

Резолюцията остава обект на исторически дебати: в Индия и сред някои учени тя често се интерпретира като търсене на автономии в рамките на федерална система, докато в Пакистан и сред поддържниците на идеята за отделна държава тя се разглежда като първият ясен политически акт, водещ до създаването на независим пакистански държавен проект.

Памет и маркиране на мястото

Мястото в Лахор, където е произнесена резолюцията, се помни и днес чрез построяването на Минар-е-Пакистан, издигнат в Големия парк Икбал. На 23 март всяка година в Пакистан се отбелязва „Ден на Пакистан“ в памет на приемането на резолюцията.

Кратки факти

  • Дата на приемане: 23 март 1940 г.
  • Място: Минто Парк (днес Икбал Парк), Лахор.
  • Основен автор и представящ: Работният комитет на Лигата; резолюцията е формално внесена от Маулви А. К. Фазлул Хук.
  • Последващо значение: важен етап по пътя към създаване на Пакистан през 1947 г.

Резолюцията от Лахор остава ключов документ за разбирането на политическите претенции и идентичности в периода преди разделянето на Британска Индия и продължава да бъде изучавана и интерпретирана в исторически, политически и социален контекст.