Резолюцията от Лахор (1940): Път към създаването на Пакистан

Резолюцията от Лахор (1940): ключов момент към създаването на Пакистан — исторически анализ на мюсюлманската автономия, политическите идеи и пътя към независимост.

Резолюцията от Лахор (на урду: Qarardad-e-Lahore قرارداد لاھور), по‑известна като Резолюцията от Пакистан (на урду: قراردادِ پاکستان Qarardad-e-Pakistan) е политическо решение, изготвено между 22 и 24 март 1940 г. от 25‑членния работен комитет на Общоиндийската мюсюлманска лига и официално прието от Общото събрание на Лигата на 23 март 1940 г., проведено в Лахор. Резолюцията е формулирана и представена на митинга в Минто Парк (днес „Икбал Парк“) от Маулви А. К. Фазлул Хук по указание на Работния комитет.

Контекст и подготовка

През 1930‑те години политическата сцена в Британска Индия е белязана от нарастващо напрежение между различни общности и от борбата за конституционни промени и по-широка административна автономия. Мюсюлманската лига, представляваща политическите интереси на значителна част от мюсюлманското население, подготвя позиция за бъдещето на тези общности в рамките на британското управление. Работният комитет на Лигата изготвя текст, в който се предлага признаване на политическите и конституционни права на мюсюлманите чрез създаване на отделни самоуправляващи се звена в райони, където те са мнозинство.

Съдържание на резолюцията

• Резолюцията настоява „за създаване на независими държавни звена“ (или силно автономни области) в зоните на индиян subcontinent, където мюсюлманите са мнозинство — главно в северозападните и източните части (включващи Пенджаб, Бенгал, Синд и Северозападни области).
• Формулирането на резолюцията оставя пространството за различни интерпретации: докато някои делегати и лидери я виждат като искане за широки вътрешни автономии в рамките на федерална структура, други — и по‑късно историческата практика — възприемат текста като призив за отделна национална държава за мюсюлманите.
• Резолюцията акцентира, че правата и интересите на мюсюлманите не могат да бъдат гарантирани единствено чрез обща конституция за цялата територия и че е необходимо специално уреждане на техния политически и социален статут.

Последствия и историческо значение

Приетата в Лахор резолюция се смята за повратна точка в политическата история на южна Азия: отдавна наличните искания за защита на мюсюлманските права постепенно се трансформират в политиката на Мюсюлманската лига, която по‑късно се ориентира към постигане на отделна независима държава. След Втората световна война и политическите събития в средата на 1940‑те години това виждане се кристализира в искането за създаване на Пакистан, което води до разделянето на Британска Индия през 1947 г. и до огромни миграционни потоци и междуобщностно насилие.

Резолюцията остава обект на исторически дебати: в Индия и сред някои учени тя често се интерпретира като търсене на автономии в рамките на федерална система, докато в Пакистан и сред поддържниците на идеята за отделна държава тя се разглежда като първият ясен политически акт, водещ до създаването на независим пакистански държавен проект.

Памет и маркиране на мястото

Мястото в Лахор, където е произнесена резолюцията, се помни и днес чрез построяването на Минар-е-Пакистан, издигнат в Големия парк Икбал. На 23 март всяка година в Пакистан се отбелязва „Ден на Пакистан“ в памет на приемането на резолюцията.

Кратки факти

• Дата на приемане: 23 март 1940 г.
• Място: Минто Парк (днес Икбал Парк), Лахор.
• Основен автор и представящ: Работният комитет на Лигата; резолюцията е формално внесена от Маулви А. К. Фазлул Хук.
• Последващо значение: важен етап по пътя към създаване на Пакистан през 1947 г.

Резолюцията от Лахор остава ключов документ за разбирането на политическите претенции и идентичности в периода преди разделянето на Британска Индия и продължава да бъде изучавана и интерпретирана в исторически, политически и социален контекст.

Комитет

Следва пълният списък на 25-те първоначални, официално определени членове на Специалния работен комитет на Общоиндийската мюсюлманска лига от 1940 г., който се събра между 21 и 24 март 1940 г. и който до голяма степен изготви резолюцията от Лахор.

• Куайд е Азам Мохамед Али Джина
• Навабзада Лиакат Али Хан
• Сър Сикандар Хаят Хан
• Сър Shahnawaz Khan Mamdot
• Amir Ahmed Khan Раджа Сахиб от Mahmudabad
• Шер-е-Бангла A.K. Фазлул Хук
• Сър Абдула Харун
• Ал-Хадж сър Хаваджа Назимуддин
• Амджади Бано Бегум
• Молана Мохамед Акрам Хан
• Чаудри Халикзаман
• Наваб Мохамед Исмаил Хан
• Сър Currimbhoy Ebrahim
• Али Мохамед Хан Делви
• Кази Мохамед Иса
• Сардар Аурангзеб Хан
• Абдул Матин Чаухдри
• Ашик Мохамед Варси
• Хаджи Абдус Сатар Есак Саит
• С.М. Шариф
• Сайед Абдул Рауф Шах
• Мохамед Латиф ур Рахман
• Абдул Рехман Сидики
• Малик Баркат Али
• Sadullah Khan Umarzai

 
Работен комитет на Общоиндийската мюсюлманска лига, отговорен за създаването на Пакистан.  

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Резолюцията от Лахор?

Въпрос: Кой изготвя Резолюцията от Лахор?

В: Кога е приета?

В: Къде се проведе?

В: Коя структура днес напомня за това събитие?

Въпрос: Колко време преди тази резолюция се носеха справедливи идеи за разделяне на мюсюлманите?

Търсене по буква