Лахор — вторият по големина град в Пакистан, столица на Пенджаб

Лахор (на урду: لاہور) е вторият по големина град в Пакистан. Той е столица на провинция Пенджаб. Известен е и като "Градът на градините" заради многото си паркове и градини. Градът е известен с богатата си култура и оживена атмосфера. Тук, в "културното сърце на Пакистан", се намира главната пакистанска филмова индустрия на урду Lollywood. Градът се намира на 60 км западно от Амритсар, Индия. Климатът му е полусух (BSh по климатичната класификация на Koeppen).

Кратък преглед

Лахор е едно от най-старите и културно значими населени места в Южна Азия. Днес градът е важен център за образование, изкуство, култура, търговия и спорт в Пакистан. Населението на градската и прилежащата метрополна зона е в диапазона приблизително от около 11 до 13 милиона души в зависимост от източника и определението на границите, което го прави втората по големина урбанизирана агломерация в страната.

История

Лахор има хилядолетна история — следи от заселвания датират от древни и средновековни времена. Градът е играл важна роля през периода на Махабхарата, както и по време на владичеството на различни империи.
През моголския период (XVI–XVII в.) Лахор преживява културен и архитектурен подем: построени са значими паметници като Лахорския форт и Шахнами/Бадшахи джамия.
През XIX век е под владичеството на сикхския режим, а след това — британска колониална администрация, която развива инфраструктурата и модерните градски функции.
След разделянето на Британска Индия през 1947 г. Лахор остава в Пакистан и се утвърждава като важен културен и административен център.

Забележителности и култура

Лахорски форт (Shahi Qila) — историческа крепост с богата украса и забележителна архитектура от моголската епоха.
Бадшахи джамия — една от най-големите джамии в света, построена през XVII век.
Шалимарски градини — образец на моголската ландшафтна архитектура.
Минар-е-Пакистан — монумент, посветен на движението за създаване на Пакистан.
Анаркали и други пазари — оживени търговски улици със занаятчийски стоки, тъкани и улична храна.
Гранична церемония Вага/Атиари — близката гранична точка с Индия е туристическа атракция заради официалната церемония на границата.
Лахор е дом на живописна сцена на музика, литература, театър и филм — градът провежда множество фестивали и изложби.

Икономика и образование

Икономиката на Лахор се основава на услуги, производство, текстилна индустрия, информационни технологии и търговия. Градът е ключов търговски център за региона Пенджаб.
В Лахор има множество висши учебни заведения, сред които Университетът на Пенджаб, LUMS (Lahore University of Management Sciences), National College of Arts и други институти, които привличат студенти от цялата страна.

Транспорт и инфраструктура

Allama Iqbal International Airport обслужва вътрешни и международни полети.
Градът разполага с развита железопътна и автобусна мрежа; системата Lahore Metrobus и метрото Orange Line улесняват придвижването в града.
Лахор е важен пътно-транспортен възел с добра връзка към други големи градове в Пакистан и към граничните пунктове с Индия.
За спортните събития служи например стадионът Gaddafi Stadium, където се провеждат крикетни мачове и други големи мероприятия.

Климат

Климатът в Лахор е типично континентален с горещо лято и по-хладна зима. Летата често са много горещи, с големи температурни амплитуди, а зимите са умерено студени. Управлението на водните ресурси и замърсяването на въздуха са сред предизвикателствата, свързани с климата и бързия градски растеж.

Население и езикови особености

Основното население е предимно мюсюлманско. Говоримите езици включват пенджаби и урду, като англійският се използва в образованието, администрацията и бизнеса.

Кухня и фестивали

Лахори кухня е известна със своя богат вкус, включваща традиционни ястия като шашлик, боти, бахар, „тикка“, сладкиши и богата улична храна.
Фестивали като музикални и литературни събития, религиозни празници и културни панаири са част от градския живот. По-рано популярен е бил и фестивалът Basant (празникът на хвърлянето на хвърчила), но провеждането му е предмет на регулации и ограничения поради съображения за безопасност.

Значение

Лахор остава основен културен, исторически и икономически център в Пакистан. Неговото богато наследство, живи пазари, образователни институции и архитектурни паметници го правят едно от най-привлекателните и значими градски пространства в региона.

Библиотека Quaid-e-Azam в градините Lawrence, The Mall, Лахор

Произход

Според легендата градът е основан преди хиляди години от Лава или Лав, син на божеството Рама (герой от "Рамаяна"). Първоначалното му име е било "Лав-гарх" (Крепостта на Лав/Лава) или "Лавапури" (Мястото на Лав/Лав), което по-късно е променено на "Лавхур" или "Лахор", а след това на "Лахор".

Според историци и археолози Лахор е бил столица на няколко индуистки династии от около 300-250 г. пр.н.е. насам. Вероятно първата от тези династии е била династията "лох" (или лав) на племето гуджар. Някои хора смятат също, че този град е същият, който Птолемей споменава в своята "География".

Древният "ограден град" е старият, истински Лахор, който по-късно се разширява в различни посоки. Кралете на Делхийския султанат, а след това и на Моголите, са извършили доста работа по него. Повечето от по-новите райони и предградия на града са от по-късния период на Британския радж от 1849 до 1947 г.

Историческо значение

Лахор е исторически важно място в южноазиатския субконтинент. Сред известните сгради, построени тук по времето на Моголската империя, са джамията Бадшахи, крепостта Лахор и градините Шалимар. В началото на XIX в. градът е столица на империята на сикхите. Много от старите артефакти и историческите съкровища на града през вековете могат да се видят в известния Музей на Лахор, построен по-късно през XIX в. по време на британското управление на Индия.

Лахор е важен и поради ролята си на център на Пакистанското движение по-късно, като тук е приета известната Резолюция от Лахор от 1940 г. от Работния комитет на Общоиндийската мюсюлманска лига, която в крайна сметка води до създаването на независима държава Пакистан през 1947 г. Това събитие е отбелязано със сградата Minar-e-Pakistan в парка Икбал.

В северната част на Лахор, близо до река Рави, се намира старото предградие Шах Дара, което също се смята за исторически значимо, тъй като тук се намират гробниците на моголския император Джахангир и съпругата му Нур Джахан. Според ранния английски пътешественик Томас Кориат, който посещава Лахор в неговия "Златен век" по време на управлението на Джахангир, той вероятно е бил най-хубавият град в света по онова време и "надминава дори Константинопол по големина" (бил е дори по-голям от Константинопол).

Нощен изглед на джамията Бадшахи в Лахор

Образование

Лахор е най-големият образователен център в Пакистан. Старият университет на Пенджаб има два кампуса в града. Други стари и известни висши учебни заведения са Правителственият колеж (Government College University - GCU), Християнският колеж "Форман" и Женският колеж "Киннеърд". Тук се намира и Националният колеж по изкуствата, специализиран институт по изобразително изкуство.

В града се намира и най-престижната гимназия и колеж в Пакистан - Aitchison College Lahore. Други учебни заведения са Central Model School, St Anthony's School, Beaconhouse School System, Lahore College of Arts and Sciences (LACAS) и Lahore Grammar School, а в Лахор се намира и световноизвестният Медицински университет "Крал Едуард".

Културен живот

Лахор е културното, литературното и артистичното сърце на Пакистан. Тук се предлага една от най-добрите храни на целия индийски субконтинент на улицата за храна Гавалманди, близо до стария град, обграден със стени; и няколко забележителни културни центъра като театър Алхамра, Съвета по изкуствата на Пенджаб, Музея на Лахор, Музея на Шакир Али, музея Факир Хана и театралната група Рафи Пир. Градините Лорънс, Лахор, са друг обект от британско време, който си заслужава да бъде посетен. Прочутият Heera Mandi в стария район Taxali Gate също е част от историческата култура на Лахор. Базарът Анаркали също е чудесно място за традиционно пазаруване.

Лахор е важен за Пакистан и като център на културната и религиозната толерантност. В града няма много религиозни фанатици или екстремисти, за разлика от някои други части на страната. Основната причина за това е силното влияние на много известни суфистки светци, които са живели тук в миналото. Светилищата (местата за погребение) на някои от тях все още се посещават от много хора. Особено известни са светилищата на Хазрат Даата Сахиб и Миан Мир Сахиб.

Свързани страници

Списък на известни личности от Лахорис

Допълнително четене

Griffin and Massey, Chiefs and Families of Note in the Punjab (Вождове и знатни фамилии в Пенджаб), преработено издание от 1910-2011 г.
WG Osborne, The Court and Camp of Runjeet Singh, Лондон, 1846 г.
Лейди Емили Идън, Up the Country, ново издание, Лондон, 1983 г.
Хаким Ахмад Шуджа, Лахор ка Челси (на урду), Лахор, 1969 г.
Иън Талбот, "Разделени градове": Лахор и Амритсар:1947-1957 г., Карачи, издание от 2005 г.
FS Aijazuddin, Лахор: Илюстрирани изгледи от XIX в., Лахор, б.д.
WJ Glover, Making Lahore Modern: Constructing and Imagining a Colonial City (Модерният Лахор: конструиране и въображение на един колониален град), Карачи, 2011 г.
B. Gascoine, The Great Mughals, London, 1971.
M. Атар Тахир, "Портрети на Пенджаб", Лахор, 1992 г.
Изабел Шоу, Наръчник за Пакистан, 1988 г.