Лахор

Лахор (на урду: لاہور) е вторият по големина град в Пакистан. Той е столица на провинция Пенджаб. Известен е и като "Градът на градините" заради многото си паркове и градини. Градът е известен с богатата си култура и оживена атмосфера. Тук, в "културното сърце на Пакистан", се намира главната пакистанска филмова индустрия на урду Lollywood. Градът се намира на 60 км западно от Амритсар, Индия. Климатът му е полусух (BSh по климатичната класификация на Koeppen).

Библиотека Quaid-e-Azam в градините Lawrence, The Mall, ЛахорZoom
Библиотека Quaid-e-Azam в градините Lawrence, The Mall, Лахор

Произход

Според легендата градът е основан преди хиляди години от Лава или Лав, син на божеството Рама (герой от "Рамаяна"). Първоначалното му име е било "Лав-гарх" (Крепостта на Лав/Лава) или "Лавапури" (Мястото на Лав/Лав), което по-късно е променено на "Лавхур" или "Лахор", а след това на "Лахор".

Според историци и археолози Лахор е бил столица на няколко индуистки династии от около 300-250 г. пр.н.е. насам. Вероятно първата от тези династии е била династията "лох" (или лав) на племето гуджар. Някои хора смятат също, че този град е същият, който Птолемей споменава в своята "География".

Древният "ограден град" е старият, истински Лахор, който по-късно се разширява в различни посоки. Кралете на Делхийския султанат, а след това и на Моголите, са извършили доста работа по него. Повечето от по-новите райони и предградия на града са от по-късния период на Британския радж от 1849 до 1947 г.

Историческо значение

Лахор е исторически важно място в южноазиатския субконтинент. Сред известните сгради, построени тук по времето на Моголската империя, са джамията Бадшахи, крепостта Лахор и градините Шалимар. В началото на XIX в. градът е столица на империята на сикхите. Много от старите артефакти и историческите съкровища на града през вековете могат да се видят в известния Музей на Лахор, построен по-късно през XIX в. по време на британското управление на Индия.

Лахор е важен и поради ролята си на център на Пакистанското движение по-късно, като тук е приета известната Резолюция от Лахор от 1940 г. от Работния комитет на Общоиндийската мюсюлманска лига, която в крайна сметка води до създаването на независима държава Пакистан през 1947 г. Това събитие е отбелязано със сградата Minar-e-Pakistan в парка Икбал.

В северната част на Лахор, близо до река Рави, се намира старото предградие Шах Дара, което също се смята за исторически значимо, тъй като тук се намират гробниците на моголския император Джахангир и съпругата му Нур Джахан. Според ранния английски пътешественик Томас Кориат, който посещава Лахор в неговия "Златен век" по време на управлението на Джахангир, той вероятно е бил най-хубавият град в света по онова време и "надминава дори Константинопол по големина" (бил е дори по-голям от Константинопол).

Нощен изглед на джамията Бадшахи в ЛахорZoom
Нощен изглед на джамията Бадшахи в Лахор

Образование

Лахор е най-големият образователен център в Пакистан. Старият университет на Пенджаб има два кампуса в града. Други стари и известни висши учебни заведения са Правителственият колеж (Government College University - GCU), Християнският колеж "Форман" и Женският колеж "Киннеърд". Тук се намира и Националният колеж по изкуствата, специализиран институт по изобразително изкуство.

В града се намира и най-престижната гимназия и колеж в Пакистан - Aitchison College Lahore. Други учебни заведения са Central Model School, St Anthony's School, Beaconhouse School System, Lahore College of Arts and Sciences (LACAS) и Lahore Grammar School, а в Лахор се намира и световноизвестният Медицински университет "Крал Едуард".

Културен живот

Лахор е културното, литературното и артистичното сърце на Пакистан. Тук се предлага една от най-добрите храни на целия индийски субконтинент на улицата за храна Гавалманди, близо до стария град, обграден със стени; и няколко забележителни културни центъра като театър Алхамра, Съвета по изкуствата на Пенджаб, Музея на Лахор, Музея на Шакир Али, музея Факир Хана и театралната група Рафи Пир. Градините Лорънс, Лахор, са друг обект от британско време, който си заслужава да бъде посетен. Прочутият Heera Mandi в стария район Taxali Gate също е част от историческата култура на Лахор. Базарът Анаркали също е чудесно място за традиционно пазаруване.

Лахор е важен за Пакистан и като център на културната и религиозната толерантност. В града няма много религиозни фанатици или екстремисти, за разлика от някои други части на страната. Основната причина за това е силното влияние на много известни суфистки светци, които са живели тук в миналото. Светилищата (местата за погребение) на някои от тях все още се посещават от много хора. Особено известни са светилищата на Хазрат Даата Сахиб и Миан Мир Сахиб.

Свързани страници

  • Списък на известни личности от Лахорис

Допълнително четене

  • Griffin and Massey, Chiefs and Families of Note in the Punjab (Вождове и знатни фамилии в Пенджаб), преработено издание от 1910-2011 г.
  • WG Osborne, The Court and Camp of Runjeet Singh, Лондон, 1846 г.
  • Лейди Емили Идън, Up the Country, ново издание, Лондон, 1983 г.
  • Хаким Ахмад Шуджа, Лахор ка Челси (на урду), Лахор, 1969 г.
  • Иън Талбот, "Разделени градове": Лахор и Амритсар:1947-1957 г., Карачи, издание от 2005 г.
  • FS Aijazuddin, Лахор: Илюстрирани изгледи от XIX в., Лахор, б.д.
  • WJ Glover, Making Lahore Modern: Constructing and Imagining a Colonial City (Модерният Лахор: конструиране и въображение на един колониален град), Карачи, 2011 г.
  • B. Gascoine, The Great Mughals, London, 1971.
  • M. Атар Тахир, "Портрети на Пенджаб", Лахор, 1992 г.
  • Изабел Шоу, Наръчник за Пакистан, 1988 г.

AlegsaOnline.com - 2020 / 2023 - License CC3