Делхийският султанат: история и династии в Индия (1210–1526)

Делхийският султанат: подробна история на тюркските и афганистанските династии в Индия (1210–1526) — владетели, битки и културно наследство.

Автор: Leandro Alegsa

Делхийският султанат (دلی سلطنت), Султанат-е-Хинд (سلطنتِ ہند) или Султанат-е-Дили (سلطنتِ دلی) са персийско говорещи династии от тюркски и афганистански произход, които контролират Индия от началото на 13-ти век — традиционно датирани като период приблизително от 1206 до 1526 г. (в някои източници срещате и варианта 1210–1526 г.). Повечето от тези династии имат своя център в Делхи и оставят трайни следи в политическата структура, културата, архитектурата и администрацията на южна Азия. В хронологичен план основните владетелски къщи са: мамелюкската (Слави) династия (1206–1290), династията на Хилджи (1290–1320), династията на Туглак (1320–1413/1414), династията на Саид (1414–1451) и династията на Лоди (1451–1526). По-късно, след падането на Индия под властта на моголите, има кратък период, когато Хумаюн, син на могола Бабур и баща на Акбар Велики, е свален от власт от династията Патан Сури, която управлява кратко, преди Хумаюн да бъде възстановен през 1555 г.

Кратък преглед на основните династии и важни владетели

  • Мамелюкска (Слави) династия (известна и като Мамелюк или „Слави“): основава се от военни роби (мамелюци), начело са личности като Кутб ад-Дин Айбак (1206–1210) и Илтутмиш (1211–1236), който консолидира държавата. Сред важните фигури е и Разия Султан (1236–1240) — една от малкото жени-султани в ислямския свят, а Балбан (1266–1287) укрепва централизацията и отбраната срещу нашествия.
  • Династия на Хилджи (1290–1320): Джалал-уд-дин Хилджи и по-значимо — Ала ад-Дин Хилджи (1296–1316), който разширява владенията на юг, въвежда реформи в данъчната система и в пазарния контрол, и се отличава с мощна армия и противодействие на монголските нашествия.
  • Династия на Туглак (1320–1413/1414): основател е Гияс ад-Дин Туглак; най-известни са Мохамед бин Туглак (известен с експерименталните си и често неуспешни реформи — преместване на столицата, нова монетарна политика) и Фируз Шах Туглак (1351–1388), който строи и развива инфраструктура. Този период е белязан от административни опити за централизация, но и от политическа нестабилност и бунтове.
  • Династия на Саид (1414–1451): относително слаба линия, възникнала след упадъка на Туглаците, управляваща предимно в северна Индия и опитваща се да възстанови авторитета на Делхи.
  • Династия на Лоди (1451–1526): афганистански (паштунски) произход; Бахлул Лоди основава династията, Следват Сикандар Лоди и Ибрахим Лоди. Управлението им завършва с поражението на Ибрахим Лоди от Бабур в Първата битка при Панипат (1526), което дава началото на моголската власт.
  • Династия на Сури (Патан Сури): неформално спомената в контекста на прехода — Шер Шах Сури (1540–1545) създава краткотрайна, но значима държава, с реформи (въвеждане на рубията, подобрения в пътищата като Грант Транк Роуд) — преди Хумаюн да бъде възстановен през 1555 г.

Администрация, армия и икономика

Делхийският султанат използва смесица от предхождащи индиански административни практики и ислямски (персийски) модели. Персийският остава официален език на двора, грамотността и деловодството, а елементи като iqta (земеделски и военни ленни разпределения) и данъчни системи са в употреба. Армията се базира на конница, използване на тюркски и централноазиатски наемници, както и на местни сили и боеви слонове. Някои султани — например Ала ад-Дин Хилджи и Мохамед бин Туглак — провеждат значими финансови и военни реформи с цел контрол върху пазарите и мобилизация.

Култура, религия и архитектура

Султанатът стимулира разпространението на исляма в Северна Индия, но и съжителството с голямо нехомогенно население — индуисти, будисти и разнообразни местни общности. Силно влияние имат суфийските братства, които служат както като духовни центрове, така и като мост между общностите. Привилегированото положение на персийския език и култура насърчава литературни, научни и художествени връзки с Иран и Централна Азия.

Архитектурните паметници от епохата включват Qutub Minar и Alai Darwaza в Делхи, както и ранни примери на синтез между ислямски и индийски строителни техники — куполови мавзолеи, крепости, джамии и административни сгради. Туглаците и по-късно Лодите оставят характерни форми чрез масивни крепости и владетелски гробници.

Причини за упадък и наследство

Причините за упадък включват вътрешни борби за власт, неконзистентни или непопулярни политики (например някои от експериментите на Мохамед бин Туглак), икономически проблеми, а също и външни удари като нашествието на Тимур през 1398 г., което опустошава Делхи и отслабва централната власт. В крайна сметка династичните конфликти позволяват на местни владетели и външни нашественици (включително Бабур) да променят политическата карта на Индия.

Наследството на Делхийския султанат е многопластово: централизирана мюсюлманска монархична традиция в Северна Индия, внедряване на персийския език и администрация, значими архитектурни и културни постижения и формиране на социално-религиозни взаимодействия, които ще повлияят на последващите моголски династии и на цялостното развитие на индийския субконтинент.

Ключови факти за бърз преглед

  • Период: началото на 13-ти век (ок. 1206) до 1526 г.
  • Столицата: главно Делхи; някои султани преместват центрове временно (например Мохамед бин Туглак).
  • Език и култура: персийски език на двора, силно влияние на суфизъм и централноазиатски традиции.
  • Значими събития: възход на Ала ад-Дин Хилджи, реформите и провалите на Мохамед бин Туглак, нашествието на Тимур (1398), поражението при Панипат (1526).

Делхийският султанат служи като мост между Централна Азия и Индийския субконтинент — политически, културно и религиозно — и поставя основите, върху които по-късно ще надгради моголската империя.

Султаните на Делхи

династия на мамлюците или робите (1206 - 1290 г.)

  • Кутб-уд-дин Айбак (1206 - 1210 г.)
  • Арам Шах (1210 - 1211 г.)
  • Шамс-уд-дин Илтутмиш (1211 - 1236 г.)
  • Rukn ud din Firuz (1236)
  • Raziyyat ud din Sultana (1236 - 1240) (Raziyya Sultana)
  • Muiz ud din Bahram (1240 - 1242 г.)
  • Алауд дин Масуд (1242 - 1246 г.)
  • Насир уд дин Махмуд (1246 - 1266 г.)
  • Ghiyas ud din Balban (1266-1286 г.)
  • Muiz ud din Qaiqabad (1286 - 1290 г.)
  • Шамсудин Каюмар (1290)

Династия Хилджи (Халджи) (1290 - 1320)

  • Джалал уд дин Фируз Хилджи (1290-1294 г.)
  • Алауддин Хилджи (1294 - 1316 г.)
  • Qutb ud din Mubarak Shah (1316 - 1321)

Династия Туглак (1321 - 1398 г.)

  • Ghiyas ud din Tughluq Shah I (1321 - 1325 г.)
  • Мохамед Шах II (1325 - 1351 г.)
  • Махмуд ибн Мухаммад ( март 1351 г.)
  • Фируз Шах Туглук (1351 - 1388 г.)
  • Ghiyas ud din Tughluq II (1388 - 1389 г.)
  • Абу Бакар (1389 - 1390 г.)
  • Насир уд дин Мухаммад Шах III (1390 - 1393 г.)
  • Сикандер Шах I ( март - април 1393 г.)
  • Махмуд Насир удин (султан Махмуд II) в Делхи (1393 - 1394 г.)
  • Нусрат Шах във Фирузабад (1394 - 1398 г.)

Династия Саид (Саид) (1414 - 1451 г.)

  • Khizr Khan (1414 - 1421 г.)
  • Мубарак Шах II (1421 - 1435 г.)
  • Мохамед Шах IV (1435 - 1445 г.)
  • Аладин Алам Шах (1445 - 1451 г.)

Династия Лоди (Лодхи) (1451 - 1526 г.)

1526-1540 г.: управлението на Моголите след първата битка при Панипат

династия Сури или Сур (1540 - 1555 г.)

  • Шер Шах Сури (Фарид Хан Сури) (1540 - 1545 г.)
  • Ислам Шах (1545 - 1553 г.)
  • Мохамед V (1553 - 1554 г.)
  • Фируз Шах ( 29 април - 2 май 1554 г.)
  • Ибрахим III (1554 - 1554/5)
  • Сикандер Шах (1554/5 - 1555 г.)

1555: Завръщане към управлението на Моголите след кратко междуцарствие

Свързани страници

  • В поредицата "История на Южна Азия" (The History of South Asia) има повече информация на адрес Islamic Empires in India#Delhi Sultanate
  • Списък на индийските монарси

Литература

  • Елиът и Даусън: (Ню Делхи), преиздание, 1990 г.
  • Питър Джаксън Султанатът Делхи. Политическа и военна история (Кеймбридж), 1999 г.
  • Majumdar, R. C. (ed.), The History and Culture of the Indian People, Volume VI, The Delhi Sultanate, (Bombay) 1960; Volume VII, The Mughal Empire, (Bombay) 1973.
  • Низами, Халик Ахмад Някои аспекти на религията и политиката в Индия през XIII век (Делхи) 1961 г. (преработено издание Делхи 2002 г.)

Въпроси и отговори

В: Какво представлява Делийският султанат?


О: Делхийският султанат е група ислямски персийско-говорящи династии от тюркски и афганистански произход, които контролират по-голямата част от Индийския субконтинент от 1210 до 1526 г.

В: Къде са били базирани повечето от династиите?


О: Повечето от тези династии са се намирали в Делхи.

В: Посочете някои от династиите, управлявали по време на Делхийския султанат.
О: Някои от династиите, управлявали по време на Делхийския султанат, включват династията на Слави, династията на Хилджи, династията на Туглак, династията на Саид и династията на Лоди.

Въпрос: Кога пада династията на пущуните Лоди?


О: Династията на пущуните Лоди пада през 1526 г.

В: Кой завладява региона след падането на династията на пущуните Лоди?


О: След падането на династията Pashtun Lodi регионът е завладян от моголите.

В: Имало ли е момент, в който управлението на моголите е било временно прекъснато?


О: Да, имало е кратък период, когато Хумаюн, син на могола Бабур и баща на Акбар Велики, е свален от власт от пущунската династия Сури под управлението на Шер Шах Сури, която тогава се радва на кратко управление, преди Хумаюн да бъде възстановен през 1555 г.

Въпрос: Кога е сложен край на Делхийския султанат?


О: Делхийският султанат приключва през 1526 г. с падането на пущунската династия Лоди и възхода на моголите.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3