Делхийският султанат: история и династии в Индия (1210–1526)
Делхийският султанат: подробна история на тюркските и афганистанските династии в Индия (1210–1526) — владетели, битки и културно наследство.
Делхийският султанат (دلی سلطنت), Султанат-е-Хинд (سلطنتِ ہند) или Султанат-е-Дили (سلطنتِ دلی) са персийско говорещи династии от тюркски и афганистански произход, които контролират Индия от началото на 13-ти век — традиционно датирани като период приблизително от 1206 до 1526 г. (в някои източници срещате и варианта 1210–1526 г.). Повечето от тези династии имат своя център в Делхи и оставят трайни следи в политическата структура, културата, архитектурата и администрацията на южна Азия. В хронологичен план основните владетелски къщи са: мамелюкската (Слави) династия (1206–1290), династията на Хилджи (1290–1320), династията на Туглак (1320–1413/1414), династията на Саид (1414–1451) и династията на Лоди (1451–1526). По-късно, след падането на Индия под властта на моголите, има кратък период, когато Хумаюн, син на могола Бабур и баща на Акбар Велики, е свален от власт от династията Патан Сури, която управлява кратко, преди Хумаюн да бъде възстановен през 1555 г.
Кратък преглед на основните династии и важни владетели
- Мамелюкска (Слави) династия (известна и като Мамелюк или „Слави“): основава се от военни роби (мамелюци), начело са личности като Кутб ад-Дин Айбак (1206–1210) и Илтутмиш (1211–1236), който консолидира държавата. Сред важните фигури е и Разия Султан (1236–1240) — една от малкото жени-султани в ислямския свят, а Балбан (1266–1287) укрепва централизацията и отбраната срещу нашествия.
- Династия на Хилджи (1290–1320): Джалал-уд-дин Хилджи и по-значимо — Ала ад-Дин Хилджи (1296–1316), който разширява владенията на юг, въвежда реформи в данъчната система и в пазарния контрол, и се отличава с мощна армия и противодействие на монголските нашествия.
- Династия на Туглак (1320–1413/1414): основател е Гияс ад-Дин Туглак; най-известни са Мохамед бин Туглак (известен с експерименталните си и често неуспешни реформи — преместване на столицата, нова монетарна политика) и Фируз Шах Туглак (1351–1388), който строи и развива инфраструктура. Този период е белязан от административни опити за централизация, но и от политическа нестабилност и бунтове.
- Династия на Саид (1414–1451): относително слаба линия, възникнала след упадъка на Туглаците, управляваща предимно в северна Индия и опитваща се да възстанови авторитета на Делхи.
- Династия на Лоди (1451–1526): афганистански (паштунски) произход; Бахлул Лоди основава династията, Следват Сикандар Лоди и Ибрахим Лоди. Управлението им завършва с поражението на Ибрахим Лоди от Бабур в Първата битка при Панипат (1526), което дава началото на моголската власт.
- Династия на Сури (Патан Сури): неформално спомената в контекста на прехода — Шер Шах Сури (1540–1545) създава краткотрайна, но значима държава, с реформи (въвеждане на рубията, подобрения в пътищата като Грант Транк Роуд) — преди Хумаюн да бъде възстановен през 1555 г.
Администрация, армия и икономика
Делхийският султанат използва смесица от предхождащи индиански административни практики и ислямски (персийски) модели. Персийският остава официален език на двора, грамотността и деловодството, а елементи като iqta (земеделски и военни ленни разпределения) и данъчни системи са в употреба. Армията се базира на конница, използване на тюркски и централноазиатски наемници, както и на местни сили и боеви слонове. Някои султани — например Ала ад-Дин Хилджи и Мохамед бин Туглак — провеждат значими финансови и военни реформи с цел контрол върху пазарите и мобилизация.
Култура, религия и архитектура
Султанатът стимулира разпространението на исляма в Северна Индия, но и съжителството с голямо нехомогенно население — индуисти, будисти и разнообразни местни общности. Силно влияние имат суфийските братства, които служат както като духовни центрове, така и като мост между общностите. Привилегированото положение на персийския език и култура насърчава литературни, научни и художествени връзки с Иран и Централна Азия.
Архитектурните паметници от епохата включват Qutub Minar и Alai Darwaza в Делхи, както и ранни примери на синтез между ислямски и индийски строителни техники — куполови мавзолеи, крепости, джамии и административни сгради. Туглаците и по-късно Лодите оставят характерни форми чрез масивни крепости и владетелски гробници.
Причини за упадък и наследство
Причините за упадък включват вътрешни борби за власт, неконзистентни или непопулярни политики (например някои от експериментите на Мохамед бин Туглак), икономически проблеми, а също и външни удари като нашествието на Тимур през 1398 г., което опустошава Делхи и отслабва централната власт. В крайна сметка династичните конфликти позволяват на местни владетели и външни нашественици (включително Бабур) да променят политическата карта на Индия.
Наследството на Делхийския султанат е многопластово: централизирана мюсюлманска монархична традиция в Северна Индия, внедряване на персийския език и администрация, значими архитектурни и културни постижения и формиране на социално-религиозни взаимодействия, които ще повлияят на последващите моголски династии и на цялостното развитие на индийския субконтинент.
Ключови факти за бърз преглед
- Период: началото на 13-ти век (ок. 1206) до 1526 г.
- Столицата: главно Делхи; някои султани преместват центрове временно (например Мохамед бин Туглак).
- Език и култура: персийски език на двора, силно влияние на суфизъм и централноазиатски традиции.
- Значими събития: възход на Ала ад-Дин Хилджи, реформите и провалите на Мохамед бин Туглак, нашествието на Тимур (1398), поражението при Панипат (1526).
Делхийският султанат служи като мост между Централна Азия и Индийския субконтинент — политически, културно и религиозно — и поставя основите, върху които по-късно ще надгради моголската империя.
Султаните на Делхи
династия на мамлюците или робите (1206 - 1290 г.)
- Кутб-уд-дин Айбак (1206 - 1210 г.)
- Арам Шах (1210 - 1211 г.)
- Шамс-уд-дин Илтутмиш (1211 - 1236 г.)
- Rukn ud din Firuz (1236)
- Raziyyat ud din Sultana (1236 - 1240) (Raziyya Sultana)
- Muiz ud din Bahram (1240 - 1242 г.)
- Алауд дин Масуд (1242 - 1246 г.)
- Насир уд дин Махмуд (1246 - 1266 г.)
- Ghiyas ud din Balban (1266-1286 г.)
- Muiz ud din Qaiqabad (1286 - 1290 г.)
- Шамсудин Каюмар (1290)
Династия Хилджи (Халджи) (1290 - 1320)
- Джалал уд дин Фируз Хилджи (1290-1294 г.)
- Алауддин Хилджи (1294 - 1316 г.)
- Qutb ud din Mubarak Shah (1316 - 1321)
Династия Туглак (1321 - 1398 г.)
- Ghiyas ud din Tughluq Shah I (1321 - 1325 г.)
- Мохамед Шах II (1325 - 1351 г.)
- Махмуд ибн Мухаммад ( март 1351 г.)
- Фируз Шах Туглук (1351 - 1388 г.)
- Ghiyas ud din Tughluq II (1388 - 1389 г.)
- Абу Бакар (1389 - 1390 г.)
- Насир уд дин Мухаммад Шах III (1390 - 1393 г.)
- Сикандер Шах I ( март - април 1393 г.)
- Махмуд Насир удин (султан Махмуд II) в Делхи (1393 - 1394 г.)
- Нусрат Шах във Фирузабад (1394 - 1398 г.)
Династия Саид (Саид) (1414 - 1451 г.)
- Khizr Khan (1414 - 1421 г.)
- Мубарак Шах II (1421 - 1435 г.)
- Мохамед Шах IV (1435 - 1445 г.)
- Аладин Алам Шах (1445 - 1451 г.)
Династия Лоди (Лодхи) (1451 - 1526 г.)
- Бахлол хан Лоди (1451-1489 г.)
- Сикандар Лоди (1489-1517)
- Ибрахим II (1517-1526 г.)
1526-1540 г.: управлението на Моголите след първата битка при Панипат
династия Сури или Сур (1540 - 1555 г.)
- Шер Шах Сури (Фарид Хан Сури) (1540 - 1545 г.)
- Ислам Шах (1545 - 1553 г.)
- Мохамед V (1553 - 1554 г.)
- Фируз Шах ( 29 април - 2 май 1554 г.)
- Ибрахим III (1554 - 1554/5)
- Сикандер Шах (1554/5 - 1555 г.)
1555: Завръщане към управлението на Моголите след кратко междуцарствие
Свързани страници
- В поредицата "История на Южна Азия" (The History of South Asia) има повече информация на адрес Islamic Empires in India#Delhi Sultanate
- Списък на индийските монарси
Литература
- Елиът и Даусън: (Ню Делхи), преиздание, 1990 г.
- Питър Джаксън Султанатът Делхи. Политическа и военна история (Кеймбридж), 1999 г.
- Majumdar, R. C. (ed.), The History and Culture of the Indian People, Volume VI, The Delhi Sultanate, (Bombay) 1960; Volume VII, The Mughal Empire, (Bombay) 1973.
- Низами, Халик Ахмад Някои аспекти на религията и политиката в Индия през XIII век (Делхи) 1961 г. (преработено издание Делхи 2002 г.)
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Делийският султанат?
О: Делхийският султанат е група ислямски персийско-говорящи династии от тюркски и афганистански произход, които контролират по-голямата част от Индийския субконтинент от 1210 до 1526 г.
В: Къде са били базирани повечето от династиите?
О: Повечето от тези династии са се намирали в Делхи.
В: Посочете някои от династиите, управлявали по време на Делхийския султанат.
О: Някои от династиите, управлявали по време на Делхийския султанат, включват династията на Слави, династията на Хилджи, династията на Туглак, династията на Саид и династията на Лоди.
Въпрос: Кога пада династията на пущуните Лоди?
О: Династията на пущуните Лоди пада през 1526 г.
В: Кой завладява региона след падането на династията на пущуните Лоди?
О: След падането на династията Pashtun Lodi регионът е завладян от моголите.
В: Имало ли е момент, в който управлението на моголите е било временно прекъснато?
О: Да, имало е кратък период, когато Хумаюн, син на могола Бабур и баща на Акбар Велики, е свален от власт от пущунската династия Сури под управлението на Шер Шах Сури, която тогава се радва на кратко управление, преди Хумаюн да бъде възстановен през 1555 г.
Въпрос: Кога е сложен край на Делхийския султанат?
О: Делхийският султанат приключва през 1526 г. с падането на пущунската династия Лоди и възхода на моголите.
обискирам