Отричане на арменския геноцид

Проучване на отричането на арменския геноцид

През 1990 г. психологът Робърт Джей Лифтън получава писмо от турския посланик в Съединените щати. В писмото посланикът пита Лифтън как е могъл да говори за арменския геноцид в една от книгите си (тъй като посланикът вярва, че геноцид не е имало). По погрешка посланикът е включил и чернова на писмо, написано от учения Хийт Лоури, в което му казва как да не се говори за Арменския геноцид в книгите. По-късно Лоури е назначен за професор (важна длъжност) в Принстънския университет. Принстън е получил безвъзмездна помощ от Република Турция в размер на 750 000 долара. Това породи много спорове за етиката в науката[1][2].

Ученият от Отворения университет на Израел Яир Аурон разказва за различните начини, по които турското правителство се опитва да създаде впечатление, че арменският геноцид не се е случил:

• "От 80-те години на миналия век насам турското правителство подкрепя създаването на "институти", свързани с уважавани университети, чиято очевидна цел е да подпомагат изследванията на турската история и култура, но които също така са склонни да действат по начин, който насърчава отричането." (Аурон казва, че турското правителство е плащало пари на добри университети, като е твърдяло, че парите са за изучаване на турската история и култура, но че създадените с тези пари "институти" помагат за по-активното отричане на Геноцида).

Ученият от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Лео Купър в рецензия за книгата на Ервин Стауб "Корените на злото: произходът на геноцида и други форми на групово насилие" пише:

• "Арменският геноцид е актуален въпрос, като се има предвид упоритото агресивно отричане на престъплението от страна на турското правителство - независимо от собственото му решение на военните съдилища след Първата световна война, че водещите му министри са планирали и извършили умишлено унищожаването на арменците с участието на много регионални администратори." (Купер казва, че турското правителство продължава да твърди, че Геноцидът никога не се е случил. Но във военните съдилища след Първата световна война турското правителство признава, че е организирало, планирало и извършило геноцида над арменците).

Въпроси, свързани с отрицателите

Обявяване на  извън закона

Някои държави, включително Аржентина^[] , Швейцария и Уругвай^[] , са създали закони, които наказват хората, отричащи арменския геноцид. Франция прие закон, който обявяваше отричането на Арменския геноцид за престъпление, но след това го отмени.

Първият човек, признат за виновен от съда за отричане на арменския геноцид, е турският политик Догу Перинчек. Той е признат за виновен от швейцарския окръжен съд в Лозана през март 2007 г. Перинчек обжалва решението на съда. Ферай Тинч, автор на турския вестник "Хюриет", заяви: "намираме този вид [закони] срещу свободата на мнението за опасни, защото в нашата страна се борим да постигнем свобода на мисълта". След решението на съда Перинчек заяви: "Защитавам правото си на свобода на изразяване."

Реклама

Търговската камара на Анкара включва DVD-та, обвиняващи арменския народ в убийство на турци, в платените си туристически реклами в изданието на списание TIME Europe от 6 юни 2005 г. По-късно "Тайм Юръп" се извини за това, че е допуснало включването на DVD-та, и публикува писмо, в което се казва, че DVD-тата са погрешни, подписано от пет френски организации. В изданието на TIME Europe от 12 февруари 2007 г. е включена страница, в която се казва, че арменският геноцид наистина се е случил. То включва и DVD с документален филм на френския режисьор Лоранс Журдан за Геноцида.

Други страници за четене

• Арменският геноцид
• Геноцид
• Отричане на Холокоста