Отричане на арменския геноцид: дефиниция, факти и спор

Отричане на арменския геноцид: дефиниция, факти и спор — обективен анализ с документирани доказателства и международни позиции, разкриващ историческите и политическите аргументи.

Автор: Leandro Alegsa

25-10-2025 22:24

Отричането на арменския геноцид означава да се твърди, че арменският геноцид не се е случил или че това, което се е случило, не е геноцид.

В периода 1915–1917 г. в Османската империя османското правителство предприема действия срещу голяма част от арменците в империята. В резултат на масови депортации, принудителни маршути, глад, системни убийства и други насилия загиват между 800 000 и 1 500 000 арменци, а много хиляди са принудително изселени от домовете си. Тези събития често се описват като планово унищожение на значителна част от арменското население в рамките на Османската империя.

Какво включва отричането

Хората и институциите, които отричат арменския геноцид, твърдят, че:

жертвите са загинали като резултат от военни събития, епидемии или общи гръмотевични загуби по време на война, а не вследствие на планирано унищожение;
османското правителство не е имало намерение или план за систематично физическо унищожение на арменците;
оценките на броя на загиналите са преувеличени или неоснователни.

Например Съединените американски щати и Република Турция исторически не приемат, че османското правителство е предприело организирани действия с цел да се отърве от целия арменски народ в империята (във всеки момент становищата и политиките на тези държави са се променяли с течение на времето).

Доказателства и исторически консенсус

Повечето съвременни историци и международни организации, както и Международната асоциация на учените по геноцид, разглеждат събитията от 1915 г. като геноцид. Основните видове доказателства включват:

свидетелства на оцелели, мисии на чуждестранни дипломати и военни, както и на религиозни мисии и местни очевидци;
архивни документи — телеграми, заповеди и бюрократична кореспонденция от османски и съюзнически архиви;
фотографии, записи на масови гробове и други материални доказателства;
резултати от следвоенни съдебни процеси и разследвания, включително военни трибунали след Първата световна война;
сравнителен исторически анализ, който показва систематичен характер на депортациите, организирани убийства и лишаване от средства за живот.

Основни аргументи за отричането и контрааргументи

Често срещани аргументи на отричащите и кратки контрааргументи:

Аргумент: смъртните случаи са резултат от война, болести и хаос. Контрааргумент: документи и свидетелства показват организирани депортационни маршрути, насочено насилие, използване на специални подразделения и инструкции от високо ниво, което предполага целенасочена политика.
Аргумент: липсва „безспорно“ доказателство за намерение за унищожение. Контрааргумент: в международното право и историческата практика намерението за геноцид често се извежда от модел на систематични действия, а не само от писмена заповед с точната дума „геноцид”.
Аргумент: политическа или идеологическа мотивация при оценките на броя на жертвите. Контрааргумент: множеството независими източници и архиви (включително чужди дипломати и мисии) потвърждават голям мащаб на страданията и смъртността.

Международно признаване и законодателни мерки

През десетилетията след Първата световна война множество държави, регионални и международни институции официално признаха събитията от 1915 г. като геноцид. Признанието често е съпроводено от дипломатични дебати, резолюции и образователни инициативи. Някои държави също обсъдиха или въведоха закони, които криминализират отричането на признати геноциди, включително и арменския; в други държави въпросът се разглежда като част от свободата на словото и историческата дискусия.

Политически и социални последствия

Отричането има реални последици за оцелелите и техните наследници. То често блокира процесите на помирение и възстановяване, разпалва международни спорове и затруднява признаването на страданието. За много арменци и наследници паметта за загиналите е централна част от общностната идентичност; ежегодно на 24 април се отбелязва ден на паметта.

Насоки за диалог и научно изследване

За пълно разбиране на събитията историческият метод изисква критичен преглед на източниците, прозрачност в архивите и открит академичен дебат. Диалог между историците, политиците и обществото, както и образованието по темата, могат да подпомогнат процеса на признаване, помирение и възпоменание.

Важно: въпросът за характера и определението на събитията от 1915 г. е емоционално и политически чувствителен. Докато научната общност е постигнала широк консенсус за геноцидния характер на събитията, обществените и държавните позиции продължават да варират, което прави темата предмет както на исторически изследвания, така и на съвременна дипломация и политика.

Проучване на отричането на арменския геноцид

През 1990 г. психологът Робърт Джей Лифтън получава писмо от турския посланик в Съединените щати. В писмото посланикът пита Лифтън как е могъл да говори за арменския геноцид в една от книгите си (тъй като посланикът вярва, че геноцид не е имало). По погрешка посланикът е включил и чернова на писмо, написано от учения Хийт Лоури, в което му казва как да не се говори за Арменския геноцид в книгите. По-късно Лоури е назначен за професор (важна длъжност) в Принстънския университет. Принстън е получил безвъзмездна помощ от Република Турция в размер на 750 000 долара. Това породи много спорове за етиката в науката[1][2].

Ученият от Отворения университет на Израел Яир Аурон разказва за различните начини, по които турското правителство се опитва да създаде впечатление, че арменският геноцид не се е случил:

"От 80-те години на миналия век насам турското правителство подкрепя създаването на "институти", свързани с уважавани университети, чиято очевидна цел е да подпомагат изследванията на турската история и култура, но които също така са склонни да действат по начин, който насърчава отричането." (Аурон казва, че турското правителство е плащало пари на добри университети, като е твърдяло, че парите са за изучаване на турската история и култура, но че създадените с тези пари "институти" помагат за по-активното отричане на Геноцида).

Ученият от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Лео Купър в рецензия за книгата на Ервин Стауб "Корените на злото: произходът на геноцида и други форми на групово насилие" пише:

"Арменският геноцид е актуален въпрос, като се има предвид упоритото агресивно отричане на престъплението от страна на турското правителство - независимо от собственото му решение на военните съдилища след Първата световна война, че водещите му министри са планирали и извършили умишлено унищожаването на арменците с участието на много регионални администратори." (Купер казва, че турското правителство продължава да твърди, че Геноцидът никога не се е случил. Но във военните съдилища след Първата световна война турското правителство признава, че е организирало, планирало и извършило геноцида над арменците).

Въпроси, свързани с отрицателите

Обявяване на извън закона

Някои държави, включително Аржентина^[] , Швейцария и Уругвай^[] , са създали закони, които наказват хората, отричащи арменския геноцид. Франция прие закон, който обявяваше отричането на Арменския геноцид за престъпление, но след това го отмени.

Първият човек, признат за виновен от съда за отричане на арменския геноцид, е турският политик Догу Перинчек. Той е признат за виновен от швейцарския окръжен съд в Лозана през март 2007 г. Перинчек обжалва решението на съда. Ферай Тинч, автор на турския вестник "Хюриет", заяви: "намираме този вид [закони] срещу свободата на мнението за опасни, защото в нашата страна се борим да постигнем свобода на мисълта". След решението на съда Перинчек заяви: "Защитавам правото си на свобода на изразяване."

Търговската камара на Анкара включва DVD-та, обвиняващи арменския народ в убийство на турци, в платените си туристически реклами в изданието на списание TIME Europe от 6 юни 2005 г. По-късно "Тайм Юръп" се извини за това, че е допуснало включването на DVD-та, и публикува писмо, в което се казва, че DVD-тата са погрешни, подписано от пет френски организации. В изданието на TIME Europe от 12 февруари 2007 г. е включена страница, в която се казва, че арменският геноцид наистина се е случил. То включва и DVD с документален филм на френския режисьор Лоранс Журдан за Геноцида.

Други страници за четене

Арменският геноцид
Геноцид
Отричане на Холокоста

Въпроси и отговори

Въпрос: Какво представлява отричането на арменския геноцид?

О: Отричането на арменския геноцид е твърдението, че арменският геноцид или не се е случил, или че случилото се не е геноцид.

В: Кога османското/кемалисткото правителство се опитва да се отърве от част от арменците в империята?

О: Османското/кемалисткото правителство се опитва да се отърве от част от арменците в империята в периода 1915-1923 г.

В: Как османското/кемалисткото правителство се опитва да се отърве от някои арменци?

О: Османското/кемалисткото правителство се опитва да се отърве от част от арменския народ, като избива между 800 000 и 1 800 000 арменци и принуждава много други да напуснат домовете си чрез преместване.

Въпрос: Какво представлява преместването в контекста на арменския геноцид?

О: Преместването в контекста на арменския геноцид се отнася до акта на принуждаване на арменците да напуснат домовете си.

В: Какво твърдят хората, които отричат Арменския геноцид?

О: Хората, които отричат Арменския геноцид, твърдят, че тези неща са се случили частично или никога. Те също така твърдят, че османското правителство никога не се е опитвало да извърши геноцид над арменския народ по организиран начин.

Въпрос: Кои две държави не приемат, че османското правителство се е опитало да се отърве от целия арменски народ в империята?

Отговор: Съединените американски щати и Република Турция не приемат, че османското правителство се е опитало да се отърве от целия арменски народ в империята.

Въпрос: Колко арменци са били убити по време на арменския геноцид?

О: По време на арменския геноцид са убити между 800 000 и 1 800 000 арменци.

обискирам