Херцогство Савоя е историческа монархия в Северна Италия и Югозападна Франция, управлявана в продължение на столетия от династията Савой (домът Савоя). Семейството носи името на територията и играе важна роля в политическата история на Западните Алпи и на Италия като цяло. Наследникът на трона обичайно получавал титлата принц на Пиемонт.
Произход и възход
Корените на държавата се връщат към средновековието, когато владенията на графовете на Савоя започват да се оформят около Х в. В историческите извори често се посочва, че основател на династията е Умберто I (Умберто Бианкмано), а през следващите векове семейството концентрира властта си в Алпите, контролирайки важни планински проходи и търговски пътища между Италия и Западна Европа. Първоначално владението е графство, но през 1416 г. е издигнато в херцогство от императора, което увеличава международния му престиж и престиж на фамилия Савой.
Територия, столици и резиденции
Територията на херцогството включвала историческа Савоя (днес в Югозападна Франция), части от Пиемонт и по-късно области отвъд Алпите. От 1416 до средата на XVI в. административният и дворцов център е град Шамбери. По време на управлението на Емануел Филиберт (Емануил Филиберт) столицата е преместена в Торино (ок. 1562–1563 г.), където по-късно става основна резиденция на дома Савой — кралският дворец в Торино е най-важната им монархическа сграда.
Разширение и връзки с други държави
През вековете владенията на Савоя се разширяват чрез бракове, дипломатически сделки и военни действия. Части от херцогство Милано влизат в сферата на влиянието на Савоя, а най-значимата промяна настъпва с придобиването на Кралство Сардиния през XVIII в. — в резултат на династични и международни трансакции домът Савоя получава кралския титул и започва да се разглежда като кралство Сардиния-Пиемонт. В този период малките италиански държави като херцогство Парма, както и на по-голямото и по-богато Велико херцогство Тоскана, поддържат сложни връзки със Савоя — често чрез бракове, съюзи и съперничества.
Икономика, общество и култура
Икономиката на херцогството е базирана на селско стопанство в по-ниските стъпала, търговия през алпийските проходи и занаятчийство в градовете. Етнически и езиково регионът е разнообразен — в Савоя се говорели разновидности на франко-провансалския (арпитански), в Пиемонт — пиемонтски диалект, а крайбрежните и прилежащите територии имали влияния от окситански и италиански диалекти. Културно дома Савоя спонсорирали строителство на крепости, дворци и религиозни сгради, а също така участвали активно в европейската дипломатическа игра между Франция, Испания и Хабсбургската монархия.
Роля в обединението на Италия и край на херцогството
През XIX в. държавата, вече известна като Кралство Сардиния под управлението на дома Савоя, се превръща във водещ двигател на италианското национално обединение (Рисорджименто). Политическият и държавен апарат на Сардиния-Пиемонт, заедно с личности като граф Камило Бенсо ди Кавур, ръководи дипломатическите и военни усилия за обединение. В този контекст Франция (под Наполеон III) подкрепя Сардиния в обмен за територии.
През 1860 г., съгласно условията на Торинския договор, херцогство Савоя е присъединено към Франция — това става след договор и последвал референдум/плебисцит в областите, който утвърждава анексията. Последният държавен глава от династията Савоя, който играе роля и като херцог на Савоя, е Виктор Емануил II, който вече като крал на Сардиния става първи крал на обединена Италия (коронация 1861 г.). Така класическата форма на херцогство Савоя като отделна политическа единица престава да съществува, а домът Савоя продължава да управлява обединена Италия до края на монархията през 1946 г.
Наследство
Днес историческата област Савоя е разделена между съвременна Франция и Италия, но паметниците, замъците, дворците и архивите на дома Савоя продължават да свидетелстват за важната роля на това владение в историята на Алпите и на процеса на създаване на модерната италианска държава.
