Архаичен период на Египет

Културно развитие

Около 3600 г. пр.н.е. неолитните египетски общества по поречието на Нил отглеждат култури и животни. Малко след 3600 г. пр.н.е. египетското общество започва бързо да се разраства и да напредва. Те изработват керамика в нов стил и започват да използват мед. Египтяните започват да използват за строителство изсушени на слънце тухли. Започват да използват и арки и вдлъбнатини в стените за декоративен ефект.

Обществата и градовете по горното течение на река Нил, или Горния Египет, започват да се обединяват. Това се случва и в делтата на Нил, или Долен Египет. Между Горния и Долния Египет често имало войни. По време на управлението си в Горен Египет цар Нармер победил враговете си в Делтата. Той обединил под свое управление царствата Горен и Долен Египет. На изображенията Нармер е изобразен с двойна корона, наречена пшент, с лотосовото цвете на Горен Египет и папирусовата тръстика на Долен Египет. Тези символи на обединен Египет се използват от всички бъдещи владетели. В митологията богът-сокол Хор от Долен Египет спечелил битка над бог Сет от Горен Египет. Това спомогнало да се постави началото на идеята, че египетските царе са богове и са божествени, която продължила 3000 години. Тя е в основата на управлението на Египет. Обединението на обществата от поречието на Нил е свързано и с пресъхването на Сахара.

Богатите хора започват да практикуват по-сложни погребални практики. Египтяните започват да строят мастаби, които стават модел за по-късните сгради, като например Стъпаловидната пирамида на Старото царство. Отглеждането на зърнени култури и използването на централен контрол за организиране на земеделските работници спомага за успеха на държавата през следващите 800 години.

Изглежда сигурно, че Египет е бил единен в културно и икономическо отношение много преди първият му цар да управлява от град Мемфис. Политическото обединение е било бавен процес, продължил около век. Местните области започнали да създават търговски мрежи, а правителствата успели да организират земеделски работници в голям мащаб. Божественото царуване придобило значение, тъй като в страната се разпространили култовете към богове като Хор, Сет и Нит.

Египетската писменост е доразвита. Първоначално египетската писменост представлявала няколко символа, показващи количествата на различни предмети. До края на Третата династия тя се разраства до повече от 200 символа, както фонограми, така и идеограми.

Първи фараон

Почти три хиляди години по-късно египетският историк Мането казва, че Менес е първият цар на Двете земи. Вероятно Менес е Нармер, най-ранният регистриран цар от Първата династия Името на Нармер фигурира в царските списъци на Ден и Каа. Царете от Първата династия виждат в Нармер важна фигура на основател. Нармер е и най-ранният цар, свързан със символите на властта над двете земи. На палитрата на Нармер, специална козметична палитра, предназначена за ритуална употреба, той е изобразен с пшент - двойната корона на Горен и Долен Египет. Друга теория е, че Нармер е последният цар от Протодинастичния период, а Менес е Хор-Аха.