Манетон (Мането) — древноегипетски жрец и автор на "Египтика"

Не знаем какво означава името на Мането, но някои предложения са: "Дар на Тот", "Любимец на Тот", "Истина на Тот", "Любимец на Нит" или "Любител на Нит", Myinyu-heter ("Конник" или "Жених") и Ma'ani-Djehuti ("Видях Тот").

Не знаем кога е роден и кога е починал. Възможно е книгата му да е написана по време на управлението на Птолемей I Сотер (323-283 г. пр.н.е.) и Птолемей II Филаделф (285-246 г. пр.н.е.). Папирусите от Хибе, датирани към 241/40 г. пр.н.е., предполагат, че той може да е писал по време на управлението на Птолемей III Евргейт (246-222 г. пр.н.е.). Той пише на гръцки език. Сред другите му произведения са "Срещу Херодот", "Свещената книга", "За древността и религията", "За празниците", "За приготвянето на кифи" и "Сборник по физика". Книгата на Сотис, посветена на астрологията, също може да е написана от него.

Вероятно е бил жрец на бога на слънцето Ра в Хелиополис. Знаел е много за култа към Сарапис, основан на Озирис и Апис. Сарапис е гръко-македонска версия на египетския култ, датираща от времето на Александър Велики. Тацит и Плутарх пишат, че Птолемей (вероятно Птолемей Сотер) внася статуя на бога.

"История на Египет" е най-голямото произведение на Мането. Тя е подредена по дати и е разделена на три тома. В "Египтика" той измисля думата "династия", която означава група царе с общ произход. Тя идва от гръцката дума dynasteia, която означава "държавна власт". Той е първият човек, който групира владетелите в династии. Не е използвал думата, за да обозначи семейства. Той поставял началото на нова династия, когато имало прекъсване или промяна в управленската власт. Например имало прекъсване между Четвъртата династия в Мемфис и Петата династия в Елефантина. Той включва подробности за много от царете.

Възможно е Aegyptiaca да е написана като египетска история, за да бъде по-точна от "Историите" на Херодот. Другата му книга, "Срещу Херодот", може да е просто кратка версия на "Египтика". Няма оригинални копия на нито една от двете книги.

Копия на книгата

Aegyptiaca не е запазена като цялостна книга. Много е възможно запазеното да е било преписано от други автори, за да подкрепят своите египетски, еврейски или гръцки истории. Това затруднява съвременните историци да преценят доколко е достоверна като история.

Най-ранното споменаване на Мането е в Contra Apionem ("Срещу Апион") на Йосиф Флавий. То е написано близо 400 години след Египетския сборник. Ясно е, че Йосиф Флавий не е разполагал с оригинала на книгата на Манетос. Приблизително по същото време се използва съкратен вариант - Епитом - на книгата. В нея е запазен краткият списък на династиите на Мането и някои части, които са били смятани за важни. Например в нея имало информация, че първата династия, Менес, "била грабната и убита от хипопотам". Не е известно дали някоя от кратките версии е оригиналното писание на Мането. Преписи са написани от Секст Юлий Африкански и Евсевий Кесарийски. Копието на Евсевий е използвано от Йероним в латинския му превод, в един арменски превод и от Георги Синкел. Синкел вижда, че преписите на Евсевий и Африкан са почти еднакви, затова ги поставя един до друг в своя труд Ecloga Chronographica.

Последните четири екземпляра са единствените копия на епитета на Манетон. Други части се намират в "Chronographia" на Малалас и "Excerpta Latina Barbari" ("Откъси на лош латински език").

Източници и методи

Мането използва списъци на царе, за да създаде структура на своята история. Йосиф Флавий пише, че Мането е използвал и истории, митове и легенди за своята книга. Това е било обичайно за историците от онова време. Той сигурно е познавал гръцкия труд на Херодот. Опитал се е да свърже египетската история с гръцката. Например свързва цар Мемнон с Аменофис, а Армесис - с Данаос). Възможно е тези връзки да са дело на по-късни писатели. Знаем, че той е можел да пише на гръцки език.

Списъци на кралете

Списъкът на царете, който Мането е използвал, е неизвестен. Туринският списък на царете е този, който е най-близък до него. Най-старият източник, който може да се сравни с Мането, са летописите на Старото царство (ок. 2500-2200 г. пр. Хр.). Съществуват също царският списък от Карнак, два от Абидос и списъкът от Сакара.

Летописите на Старото царство са запазени само върху камъка от Палермо. Има много разлики между камъка и Мането. Камъкът спира до петата династия. Той включва ранните царе на Долен Египет и царете на Горен Египет. Мането изброява няколко гръцки и египетски богове, като започва с Хефест и Хелиос. В летописите са дадени и годишни доклади за дейността на царете.

В списъците на Новото царство са пропуснати някои владетели. В списъка, изготвен за Сети I, са включени 76 царе от Първата до Четиринадесетата династия, но са пропуснати хиксоските владетели и тези, свързани с Ахенатен. Списъкът от Саккара също не ги включва в списъка си от 58 имена. Тези имена са пропуснати по-скоро по религиозни, отколкото по политически причини. Ако Мането изобщо е използвал тези списъци, той не би могъл да получи цялата си информация от тях.

Торинският царски списък вероятно е бил по-скоро правителствен, отколкото религиозен документ. Не би било необходимо да се пропускат крале по религиозни причини. Подобни документи трябва да са били на разположение на Мането. Като свещеник той би имал достъп до всички писмени материали в храма.

Списъкът на Мането вероятно е от Долен Египет. Той е включил царе от Третия междинен период, дори такива краткотрайни царе като Аменемнису (5 години) и Осокор (6 години). Но е пропуснал царе от Теб, като Осоркон III, Такелот III, Харсис А и Пинеджем I, както и царе от Среден Египет като Пефтяубаст от Хераклеопол. Информацията на Мането трябва да е дошла от храмовата библиотека на някой местен град в делтата на река Нил. Средноегипетските и горноегипетските фараони не са контролирали тази част на делтата; ето защо те са пропуснати в списъка на царете на Мането.

Имена

В Средното царство египетските царе имат по пет различни имена. Това били името "Хор"; името "Двете дами"; името "Златният Хор"; praenomen или "тронното име"; и nomen - личното име, дадено при раждането (наричано още име "Син на Ра", тъй като е предшествано от Sa Re'). Някои фараони имали и повече от едно от тези имена. Например Рамзес II използвал шест имена на Хор в различни периоди. Не знаем дали Мането е знаел за различните имена на отдавна отминали владетели. Не са открити всички различни имена за всеки цар и може би царете са били известни и с други имена, освен с официалните. Тъй като Мането е превеждал имената на гръцки, не знаем оригиналното египетско име.

Съдържание

Том 1 започва от най-ранните времена. В него се изброяват богове и полубогове като царе на Египет. Тук може да се открият истории за Изида, Озирис, Сет или Хор. След това в книгата са изброени царете от Първа династия I до Единадесета династия. Това би включвало Старото царство, Първия междинен период и началото на Средното царство.

Том 2 обхваща периода от Дванадесетата до Деветнадесетата династия. Той включва края на Средното царство и Втория междинен период (XV-XVII - нашествието на хиксосите), както и началото на Новото царство. Йосиф Флавий смята, че хиксосите или "царете-пастири" са древните израилтяни, които си проправят път от Египет (Апион 1.82-92).

Том 3 започва с двадесетата династия и завършва с тридесетата.

Ефект на Aegyptiaca

Египтолозите все още използват начина на Мането за групиране на фараоните в династии. Френският изследовател и египтолог Жан-Франсоа Шамполион имал копие от списъците на Мането, за да му помогне да разчете йероглифите. В съвременните истории вече се използва както съвременният превод на имената, така и версията на Мането.