Ра (Ре) — древноегипетски бог на слънцето, върховен цар на боговете

Ра (Ре) — древноегипетски бог на слънцето и върховен цар на боговете: митове, символика, ритуали и пътуването му през деня и подземния свят.

Тази статия е посветена на египетския бог на слънцето Ра или Ре. За химичния елемент вижте Радий

В египетската митология Ра е бог на слънцето. Той е най-важният бог в Древен Египет. Имал е много имена, като Амун-Ра и Ра-Хорахти. Твърди се, че се раждал всяка сутрин на Изток и умирал всяка вечер на Запад. През нощта той пътувал из подземния свят. Ето защо западната страна на Нил била известна като земята на мъртвите. Той бил цар на боговете.

Произход и митология

В космогоничните представи на Хелиопол (гръцкото име на древното египетско светилище Иуну) Ра често е описван като създател на света и глава на т.нар. Енеада — група от девет богове. В някои варианти на митa Ра се появява от първичните води (Нун) като самосъздаден бог, който дава живот на другите божества и на хората. Други митове разглеждат различните фази на слънцето като проявления на едно и също божество: сутрешният Кепри (божеството-скарабей), дневният Ра и залезният Атом или Птах.

Дневно и нощно пътуване

Една от централните картини в митологията е, че Ра пътува през небето с божествена ладия (слънчева барка). През деня той пътува по небето и осветява света; през нощта преминава през подземния свят (Дuat), където се бори със силите на хаоса, най-известният от които е змията Апоп (Апофис). Победата над Апоп всяка нощ символизира реда над хаоса и възраждането на света при сутрешния изгрев.

Иконография и символи

Ра често е изобразяван като мъж с глава на сокол или ястреб, с дискообразен слънчев диск върху главата си, заобиколен от уреус (кобра). Символите, свързани с него, включват:

• Слънчев диск — основният знак на властта и източник на светлина и живот.
• Скарабей (Кепри) — символ на сътворението и пробуждането, свързан със сутрешното изгряване на слънцето.
• Соколовите черти — свързани със зрение и царска власт; Ра често е схващан и с черти, общи с Хор.

Синкретизъм и връзки с други богове

С течение на времето образът на Ра се слял с други важни божества. Най-известният пример е Амун-Ра — синкретична форма, която комбинира локалния върховен бог Амун с универсалните аспекти на Ра. Ра-Хорахти (Ра — Хор на хоризонта) обединява Ра с Хор и подчертава ролята му като дневно слънце и защитник на царската власт. Тези сливатели повишават значението на Ра и го правят централен в държавната религия през Новото царство.

Култ, храмове и царствена връзка

Хелиопол (Иуну) е основно средище за култа към Ра, но слънчевият му култ присъства широко в цял Египет. Пета династия (ок. XXV–XXIV в. пр.Хр.) оставя забележителни свидетелства за слънчевите храмове, изграждани от фараоните — например храмове на Усеркаф, Сахурa и Ниусерре, където са извършвани ритуали в чест на Ра. Обелиските са архитектурен елемент, свързан със слънчевата култова символика — те представляват „лъчи“ на слънцето, вкаменени в камък.

Фараонът е смятан за „син на Ра“ и чрез тази връзка утвърждава своето божествено право да управлява. Много царски ритуали и титли подчертават директната връзка между царя и слънчевото божество.

Роля в погребалните представи и литературни текстове

Ра е ключова фигура в текстове като „Книга на вратите“, „Амдуат“ и други погребални текстове, които описват нощното му пътуване и възраждането на слънцето. В гробниците и храмовете са открити сцени със слънчевата ладия и борбата с демонични сили, които символизират надеждата за възкресение и вечен живот за праведните.

Значение и упадък

През хилядолетната история на Египет Ра оставя трайна следа като символ на ред, власт и съзидание. Въпреки че религиозните практики се променят и се появяват нови култове, ролята на Ра като централен бог остава силна до елинистичното и римското време. С разпространението на християнството и по-късно исляма традиционните египетски култове залязват, но митологичните и художествените образи на Ра продължават да влияят върху културната памет и до днес.

Заключение

Ра е не само бог на слънцето, но и символ на жизнената сила, порядъка и царската легитимност в древноегипетската религия. Неговите митове, изображения и култови практики дават ключ към разбирането на египетската представа за света, космоса и места на преминаване между живот и смърт.

Търсене по буква