Нефтис (Нефтида) — древноегипетска богиня на смъртта, магията и защитата
Нефтида е древноегипетска богиня, почитана като покровителка на смъртта, магията и защитата. Често е наричана „Превъзходната богиня“ или „Велика госпожа“ и ѝ приписвали мощни магически способности: в някои митове тя може да поразява враговете на царя или да му осигурява защита чрез своята сила. Нефтида е едновременно богиня на мрака и разпада и веща магьосница с лечебни и заклинателни умения.
Произход и семейство
Според египетската митология Нефтида е сестра на Исис, Озирис и Сет. Понякога се описва като съпруга на Сет, а в отделни версии като любима или покровителка на Озирис. В някои текстове тя е посочена като майка на Анубис — богът на бальзамировката и пазител на мъртвите (в други варианти баща на Анубис е Сет или Озирис). Тези разнопосочни роднински връзки отразяват различни локални традиции и синкретични промени в хода на хилядолетната египетска религия.
Роля в митологията и ритуалите
Нефтида има централно място в мита за Озирис. Точно нейните магически умения и оплаквания подпомагат възкресението и съхранението на тялото на Озирис след неговото разчленяване. Заедно с Исис тя оплаква и закриля тялото, а също така участва в грижите за младия Хор, когато той е дете. В погребалните текстове — Пирамидните текстове, Надгробните/Ковчежните текстове и Книгата на мъртвите — Нефтида често се явява като закрилница на умрелите, помощница в прехода към задгробния живот и защитничка срещу зли сили.
Иконография и символика
Нефтида обикновено е изобразявана като жена, носеща на главата си йероглифите, които изписват нейното име — кошница (neb) и къща (het), оттук и египетското ѝ име „Nebet-Het“ (Господарка на къщата). Понякога е показвана и в образа на птица или като фигура на ковчег/покровител около мумии. В изобразителното изкуство тя често стои до Исис на ковчезите и храмовите релефи, където двамата сестри представляват женския двойник, който оплаква и защитава умрелите.
Защитничка на мъртвите и канопичните съдове
В погребалната практика Нефтида е свързвана и с канопичните съдове — специфични съдинки, в които са поставяни вътрешните органи на мумиите и които били под закрилата на „синовете на Хор“. В някои контексти тя е посочвана като покровителка на бога Хапи (с глава на павиан), който е един от четиримата пазители на канопичните съдове и отговаря за белите дробове. Нефтида и другите богини (като Исида, Нейт и Серт) често са призовавани да защитават и оживотворяват тялото на мъртвеца чрез магически формули.
Култ и развитие
В религиозната практика Нефтида е почитана предимно в погребални и местни култове, а не толкова като централно лице в държавните храмове. В различни периоди и региони тя се асимилира или се асоциира с други местни богини; в късния период например се срещат връзки между нея и богинята Анукет, както и синкретични прояви с Исис. В текстове и амулети нейната роля като магьосница и защитничка я прави честа фигура в практиките за предпазване и възкресяване.
Значение и наследство
Нефтида олицетворява сложната природа на египетските богини — тя е едновременно тъмна и защитна, свързана със смъртта, но и с магията, която дава живот и сигурност. Като спътница на Исис в митове и ритуали, тя остава ключова фигура в разбиранията за загубата, оплакването и задгробната защита, а нейният образ присъства в многобройни археологически паметници и религиозни текстове от различни епохи на Древен Египет.


Нефтида в червена рокля
Семейство
Според техния мит Нефтида имала много братя и сестри. Родителите ѝ били Геб - богът на земята, и Нут - богинята на небето. Тя била сестра на Изида, Озирис и сестра/близначка и съпруга на Сет. Нефтис била и майка на Анубис, чакалоглавия с черна кожа.
Култ
По време на 19-ата династия на рамесидските фараони в град Сепермеру, по средата на пътя между Оксиринхос и Хераклеополис, в покрайнините на Фаюм и съвсем близо до съвременния град Дешаш, е построен храм на Нефтис, наречен "Домът на Нефтис на Рамесид-Мериамун".