Один — богът на мъдростта, смъртта и магията в скандинавската митология
Один — богът на мъдростта, смъртта и магията в скандинавската митология: митове, символи, Валхала, гарвани, Гунгнир и легендите на Асгард.
Один (на старонорвежки: Óðinn) е богът на мъдростта, поезията, смъртта, гадаенето и магията в скандинавската митология. Син на Бор и великанката Бестла, Один е вожд на Æsir и цар на Асгард. Женен е за богинята Фригг и е баща на боговете Тор, Балдр, Хьорр, Видарр и Вали.
Известен като Вседържител, Один често е придружаван от два гарвана - Хугин и Мунин, както и от вълците Гери и Фреки; богът язди в битка на осемкрак жребец - Слейпнир, и държи могъщото копие Гунгнир, изработено за него от джуджетата, известни като Синовете на Ивалди, за което се казва, че никога не пропуска целта си.
Характерната черта на Один е, че е едноок - резултат от това, че е пожертвал окото си, за да пие от кладенеца на Урр, което му дава непостижимо количество знания за вселената. Самият Один често получава съвети от отрязаната глава на съществото Мимир, която му рецитира тайно знание. Половината от душите на убитите в битка ще бъдат отведени от валкириите, бойните девойки, във Валхала, огромната и величествена зала на Один: другата половина отиват във Фолквангр, царството на Фрейя. В староанглийския език Один е познат като Wōden, в старосаксонския - като Wōdan, а в старовисоконемския - като Wuotan или Wōtan, като всички тези имена произлизат от реконструираното протогерманско *wōđanaz.
Съвременното английско название на делничния ден Wednesday носи името на бога (от староанглийски Wōdnesdæg, "ден на Воден").
Магия, мъдрост и жертви
Один е известен не само като военен бог, но и като търсач на знание. Освен че пожертвaва окото си, митологичните източници описват как той се е обесил на световното дърво Игдрасил (Yggdrasil) и е прекарал девет нощи в самота, прободен от собственото си копие, за да узнае тайните на руните — древните знаци с магически и езотерични свойства. Тези лишения подчертават образа му на бог-маг, който печели познание чрез саможертва.
Магически практики и умения
Один владее различни форми на магия и гадаене: шамански пътувания в други светове, разговори с мъртви, тънко познаване на поезията и умения за хвърляне на заклинания. В някои извори му се приписва и практикуване на seiðr — вид магия на предсказване и промяна на съдбата, която по-често се свързва с богинята Фрейя, но според митовете и Один познава тези изкуства.
Роля в битка и в религиозния култ
Один е патрон на войната и на владетелската власт: той избира кои воини ще умрат и кои ще останат живи, а събраните от валкириите паднали герои биват посрещани във Валхала. Като върховен бог на Æsir, той символизира мъдростта, необходима за управлението и за вземане на трудни решения. В исторически план култ към Один има следи в археологически находки и в скандинавските легенди; някои владетели са се идентифицирали с него или са претендирали покровителство от него.
Митове за края на света
В поемите и сагите Один играе централна роля при събитията на Рагнарьок — края на света и последната велика битка. Там се предсказва, че той ще бъде убит от вълка Фенрир, но според други варианти има синове като Видар, които ще го отмъстят и ще пренесат реда в новия свят. Мотивите за жертва, възраждане и предопределена съдба са силно застъпени в тези разкази.
Литературни източници и влияние
Основни сведения за Одина идват от "Поетическата еда" и "Прозата на Едата" (включително трудовете на Снорри Стурлусон), където са събрани митове, поеми и преразкази от скандинавската устна традиция. Образът му е повлиял силно европейската и модерната култура — от имената на дните (Wednesday) до художествените произведения, литературата, киното и игрите.
Символи и епитети
Сред епитетите и прозвищата на Одина са Алфьодер (Вседържител/Алфадер), Отец на боговете и други, които подчертават неговия статус на владетел и мъдрец. Неговите символи включват гарваните Хугин и Мунин (мисъл и памет), вълците Гери и Фреки, осемкракото ездо Слейпнир и копието Гунгнир. Руните също са силно свързани с неговия образ.
Описанията на Одина в митологията са многопластови: той е и воин, и мъдрец, и магьосник, и властител — образ, който продължава да вълнува и вдъхновява изследователи, писатели и фенове на скандинавската митология и до днес.

Один, бащата на скандинавските богове
Семейство
Один е син на Борр и йотунката Бестла. Женен е за богинята Фриг, от която е баща на боговете близнаци Балдр и Хьорр. С гигантките Gríðr и Rindr Один има още двама сина на име Víðarr и Váli. Най-големият му син е Тор, богът на гръмотевиците, роден му от Йорд, олицетворение на Земята.
Свързани страници
- Сатурн - в римската митология еквивалент на Один
- Кронос - гръцки еквивалент на Один
- Шива - индуистки еквивалент на Один
Въпроси и отговори
Въпрос: Кой е Один?
О: Один е богът на мъдростта, поезията, смъртта, гадаенето и магията в скандинавската митология. Той е вожд на Æsir и цар на Асгард.
В: Кои са родителите на Один?
О: Родителите на Один са Борр и великанката (jötunn) Бестла.
В: Какви животни придружават Один?
О: Два гарвана на име Хугин и Мунин, както и два вълка на име Гери и Фреки често придружават Один.
В: На какво язди Один в битката?
О: Один влиза в битка на осемкрак кон, наречен Слейпнир.
В: Какво оръжие държи той?
О: Той държи могъщо копие, наречено Гунгнир, което е изработено за него от джуджетата, известни като Синовете на Ивалди. Казват, че то никога не пропуска целта си.
В: Как Один е станал едноок?
О: За да придобие непонятно количество знания за вселената, Один жертва едното си око, за да пие от кладенеца Урр.
В: Къде според скандинавската митология отиват половината от убитите в битка?
О Според скандинавската митология половината от убитите в битка ще бъдат отведени от валкириите - бойните девойки - във Валхала - огромната и величествена зала на Один, а другата половина ще отиде във Фолквангр - царството на Фрея.
обискирам