Парките (Parcae) в римската митология — богини на съдбата

Парките (Parcae) в римската митология — мощните богини на съдбата Нона, Децима и Морта: митове, символи, исторически находки и пасажи от Овидий.

Автор: Leandro Alegsa

В римската митология Парките (единствено число, Parca) са женски олицетворения на съдбата. На английски език те често се наричат Fates. Гръцкият им еквивалент е Moirai. Те контролирали "нишката на живота" на всеки смъртен и безсмъртен. Дори боговете се страхували от Парка.

Парките са представяни като три жени с различни функции, които заедно определят продължителността и съдбата на човешкия живот. В иконографията и литературата те често са изобразявани като стари жени или мрачни девици, държащи вретено, нишка и ножици/нож (или ножица), които символизират съответно преденето, измерването и прекъсването на живота.

Имената и функциите на Парките

Имената на тримата Парке са:

  • Нона (гръцки еквивалент на Клото), която преде нишката на живота на своето вретено;

    Кратко пояснение: името ѝ (от лат. nona = "девета") има вероятна връзка с традициите около бременността и раждането в римската култура, където деветият месец и деветият ден имат специално значение.

  • Децима (гръцки Лахесис), която измерва нишката на живота;

    Децима (decima = "десета") определя продължителността на живота, т.е. тя "измерва" колко дълга ще бъде нишката за всеки човек.

  • Морта (гръцки Атропос), която прекъсва нишката на живота и избира начина, по който човек да умре.

    Морта е най-неумолимата от трите: тя прекъсва нишката (посредством ножица или нож) и по този начин слага край на живота.

Ролята им в митологията и религиозната практика

При римляните Парките не винаги са отделни божества с широко развита култова практика, но техният образ е важен в литературни и религиозни представи за неизбежността на съдбата. Те олицетворяват идеята, че дори върховните богове могат да бъдат ограничени от предварително зададена съдба. В някои обредни контексти (особено свързани с раждането и почитането на предците) името и функциите им са били припомняни.

Археологически и литературни свидетелства

Най-ранните известни документи за тези божества са три малки стели (cippi). Те са открити близо до древния Лавиний малко след Втората световна война. На тях има надпис:

Neuna fata, Neuna dono, Parca Maurtia dono

Записани са имената на два от трите римски Парка (Neuna = Nona, Maurtia = Morta) и са свързани с понятието fata. Тези надписи са ценни за историята на религиозните представи в ранна Римска Италия и показват локални култови форми.

Един от важните литературни източници за Parcae е Metamorphoses на Овидий, II 654, V 532, VIII 452, XV 781, където те се споменават в различни митологични разкази. Овидий и други автори от античността използват образа на Парките, за да илюстрират теми за неизбежността, промяната и човешката уязвимост пред вездесъщата съдба.

Разлики между римските Парке и гръцките Мойри

Въпреки тясната паралелност между римските Парке и гръцките Мойри, съществуват нюанси в култовите и литературните представи. При гърците Мойрите (Клото, Лахесис и Атропос) имат силно развит митологичен образ и често взимат активно участие в сюжета на митове; римското представяне понякога е по-абстрактно и свързано с идеята за fatum (предопределение). Въпреки това основните функции — предене, мерене и прекъсване на живота — остават същите.

Културно наследство

Образът на трите богини на съдбата е широко разпространен в изкуството, литературата и фолклора през вековете — от античните вази и статуетки до средновековни и нововремски творби. Метафората за "нишката на живота" и представата за трите съдбоносни жени остават част от европейската културна памет и често се използват като символи на неизбежността и човешката немощ пред съдбата.

За по-задълбочено изучаване са полезни както археологическите находки (като стелите от Лавиний), така и текстовите източници от античността — освен Овидий, темата присъства и при други римски и гръцки автори, както и в по-късни интерпретации в литературата и изкуството.

Les Parques ("Парковете", около 1885 г.), Алфред АгашZoom
Les Parques ("Парковете", около 1885 г.), Алфред Агаш

Тримата парцали, които въртят съдбата на Мария Медичи ( 1622-1625), Петер Паул РубенсZoom
Тримата парцали, които въртят съдбата на Мария Медичи ( 1622-1625), Петер Паул Рубенс

Свързани страници

Въпроси и отговори

В: Кои са Паркеите в римската митология?


О: Паркеите са женски олицетворения на съдбата в римската митология.

В: Как често са наричани Паркеите на английски език?


О: В английския език Parcae често са наричани Fates (Съдби).

В: Какво контролират Паркеите в римската митология?


О: В римската митология Паркеите контролирали "нишката на живота" на всеки смъртен и безсмъртен.

Въпрос: Страхували ли са се боговете от Паркеите в римската митология?


О: Да, в римската митология дори боговете се страхували от Паркеите.

В: Как се наричат трите Паркеи в римската митология?


О: Имената на трите Паркеи в римската митология са Нона, Децима и Морта.

В: Какви са били ролите на всяка една от парките в римската митология?


О: В римската митология Нона предеше нишката на живота на своето вретено, Десима измерваше нишката на живота, а Морта прерязваше нишката на живота и избираше начина, по който човек да умре.

Въпрос: Кой е източникът на информация за Паркеите в римската митология?


О: Един от източниците на информация за Паркеите в римската митология е "Метаморфози" на Овидий, с препратки в книга II, книга V, книга VIII и книга XV.


обискирам
AlegsaOnline.com - 2020 / 2025 - License CC3