Персефона (на гръцки: Περσεφόνη, Persephonē) е богиня на мъртвите и царица на подземния свят в древногръцката религия и мит. Тя е дъщеря на Зевс и Деметра и е омъжена за бог Хадес, с когото управляват душите на мъртвите. Като богиня на растителността, тя олицетворява възраждането на природата и е свързана с богатата реколта, която се появява през пролетта. В ранните митове тя често е представяна в двоен аспект: като Коре (което означава „девойка”) — млада богиня на плодородието, и като властна царица на подземния свят.
Най-известният мит за Персефона е разказан в Хомеровия химн към Деметра, където тя е отвлечена от Хадес, докато бере цветя. В някои варианти на историята отвличането е извършено с одобрението на Зевс, в други — по собствена воля на Хадес. По време на престоя ѝ в подземния свят тя е подмамена или принудена да изяде семена от нар, което я обвързва с мястото и налага частично пребиваване в земята на мъртвите. Поради това тя прекарва част от годината при съпруга си, а останалото време — при майка си, и този цикъл се използва като митологично обяснение за годишните времена: отсъствието ѝ води до застой и студ (зима), завръщането ѝ — до пробуждане и растеж (пролет и лято). В различните източници броят на семената на нар, които тя изяжда, варира — в някои версии те са шест, в други — четири или по-малко, а интерпретациите имат значение за продължителността на нейното подземно пребиваване.
Персефона и нейната майка Деметра са централните фигури на Елевзинските мистерии, една от най-важните култови практики в древна Гърция, чиито ритуали са били тайна за непосветените. Посветените участвали в ежегодни церемонии в свещената долина на Елевзин, където се празнувал митът за Деметра и Персефона и им се обещавала награда в задгробния живот — по-добра съдба на душата в сравнение с тази на обикновения човек. Мистериите включвали символични действия, тайни ритуали и религиозни представления, чийто точен характер остава частично неизвестен, защото участниците били длъжни да пазят мълчание.
В иконографията и религиозните представи Персефона често се изобразява с факла (символ на търсенето и пътешествието между два свята), скиптър или корона, а също така с растения и плодове — най-вече с нар, цветя, пшеница и други зърнени символи. Нейните атрибути подчертават двойнствената ѝ природа: като богиня на растежа тя благославя реколтата, а като царица на сенките — има власт над покойниците и загробния ред.
Основните литературни източници за митологията ѝ са Хомеровите химни (особено химнът към Деметра), а също и по-късни автори като Хезиод и драматурзи, които разширяват и интерпретират митове и култови практики. На Римския запад тя е позната като Прозерпина, където митът запазва същите основни мотиви, но придобива и специфични римски нюанси.
Нейният култ е бил широко разпространен — от местни източни култове до панхеленски практики — и е оказал силно влияние върху религиозната мисъл в древността, като също така вдъхновява изкуство, литература и философски размишления за смъртта, прераждането и природните цикли. В модерната култура Персефона продължава да бъде образ с богата символика, използван в поезия, живопис, опера и съвременни интерпретации на митологичните теми.
