Нар (Punica granatum) — описание, разпространение и полезни свойства

Нар (Punica granatum) — произход от Анатолия до Южна Азия, разпространен в Средиземноморието; богат на антиоксиданти, витамини и ползи за сърцето, имунитета и кожата.

Нарът (Punica granatum) е плодоносен листопаден храст или малко дърво, което израства на височина между 5 и 10 м. (16 и 33 фута). Нарът произхожда от региона, простиращ се от Анатолия до Северна Индия или Южна Азия.

Макар че преди това е била причислявана към собственото си семейство Punicaceae, последните филогенетични изследвания показват, че Punica принадлежи към семейство Lythraceae и е класифицирана в това семейство от Групата по филогения на Angiosperm.

Днес той е широко разпространен в средиземноморските страни. Тя е най-разпознаваемият символ на Турция и се използва в напитки като Şalgam.

Описание

Нарът е характерен със своята гъста корона, лъскави тъмнозелени листа и ярко оцветени цветове — обикновено червени или оранжеви, които привличат опрашители като пчели и пеперуди. Цветовете са устни (чашковидни) и от тях се развиват едри, кръгли плодове с дебела кора. Плодовете съдържат многобройни семена, обвити в сочна, хрупкава месеста тъкан — наричана арил, която е това, което се консумира.

Разпространение и отглеждане

Възприемчив към топъл, умерен климат, нарът се отглежда широко в средиземноморския пояс, Близкия изток, Южна и Централна Азия, както и в по-топлите райони на Северна и Южна Америка. В България може да вирее в защитени и слънчеви места, особено в по-топлите райони и при добре дренирани почви.

• Изисквания: предпочита пълно слънце и пропусклива почва; понася краткотрайна суша, но дава по-добри добиви при редовно напояване през вегетацията.
• Размножаване: със семена (дава вариабилност в качеството на плодовете) или чрез резници и коренови издънки за запазване на сортовите качества.
• Грижи: зимна защита в по-студен климат, оформяща резитба за поддържане на форма и премахване на стари или болни клонки.

Сорта

Има множество културни сортове, различаващи се по големина, цвят на кората и арилите (от бледорозово до тъмночервено), вкус (сладък до много кисел) и употреба (за пресна консумация, за производство на сок, сок от нар или за сушене). Някои сортове се избират заради по-добра поносимост към студ, други — заради по-висок добив или по-лесно белене.

Химичен състав и полезни свойства

Плодовете на нара са богати на вода, диетични фибри, витамин C, калий и различни полифеноли. Сред най-изследваните растителни съединения в нара са:

• Пуникалагин и други еллагитанини
• Елагова киселина
• Антоциани и други фенолни съединения

Тези вещества придават на сока и арилите силни антиоксидантни свойства. Изследвания показват, че екстракти от нар могат да имат антиоксидантен и противовъзпалителен ефект in vitro и при животни. Има и проучвания, които разглеждат възможни ползи за сърдечно-съдовата система — например влияние върху понижаване на оксидацията на LDL холестерола и подобряване на кръвното налягане, но резултатите при хора са смесени и са необходими допълнителни клинични изследвания.

Употреба в кулинарията и традиционната медицина

• Кулинарна употреба: арилите се ядат пресни, изстискват се за сок, използват се в салати, сосове, маринати и десерти. От нара се правят и сладка, сиропи, сосът гранат (нар-наричан "помегранат молассез" или меласа) и други продукти.
• Напитки: в различни култури сокът от нар се смесва с други напитки или служи самостоятелно като освежаваща напитка; в Турция плодовете и сока участват и в традиционни напитки като Şalgam (в някои рецепти).
• Традиционна медицина: в народните традиции на Близкия изток и Средиземноморието нарът се използва за подпомагане на храносмилането, при болки в гърлото, за общо тонизиране и други. Важно е да се отбележи, че тези приложения често са базирани на традиция, а не на доказана клинична ефективност.

Болести, вредители и събиране

Нарът обикновено е сравнително устойчив, но може да бъде атакуван от листни въшки, бактериални и гъбични болести при неправилна вентилация и влажност. Плодовете узряват през късното лято и есента; време за събиране зависи от сорта и климатичните условия. Плодовете трябва да се берат внимателно, тъй като ударите могат да наранят кората и да ускорят разваляне.

Съхранение

Пресните плодове могат да се съхраняват на хладно място няколко седмици. Нарязани или изцедени, сокът е по-устойчив при охлаждане или замразяване. За дългосрочно съхранение се приготвят консерви, сиропи или сушени семена.

Противопоказания и взаимодействия

Нарът и неговите екстракти обикновено са безопасни при консумация като храна. Въпреки това, при употреба като концентрирани добавки или лекарства може да има взаимодействия с някои медикаменти. Някои доклади предполагат потенциално влияние върху метаболизма на лекарства, както и взаимодействие с антитромботични средства (кръвосъсирващи) и други медикаменти, но данните не са категорични. Ако приемате лекарства (особено антикоагуланти, статини или лекарства за кръвно налягане), е добре да се консултирате с лекар или фармацевт преди системна употреба на концентрирани екстракти от нар.

Културно значение

Нарът има богата символика в много култури — често асоцииран с плодородие, изобилие и здраве. В някои страни плодовете се използват и в празнични ритуали и като декоративни мотиви в изкуството и фолклора.

Заключение

Нарът (Punica granatum) е многопластов плод — ценен както заради вкуса и кулинарните си приложения, така и заради високото съдържание на полифеноли и потенциалните здравословни ползи. Въпреки обещаващите резултати от лабораторни и някои клинични изследвания, препоръката е да се подхожда с умерен оптимизъм и при нужда да се потърси медицински съвет преди употреба на концентрирани екстракти, особено при наличие на хронични заболявания или прием на лекарства.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява нарът?

В: Откъде произхожда нарът?

В: Към кое семейство принадлежи нарът (Punica)?

Въпрос: Къде се отглежда нарът днес?

В: Символ ли е нарът на някоя държава?

В: Как се използва в напитките в Турция?

Търсене по буква