Средновековен латински
Средновековният латински е форма на латинския език, използвана през Средновековието. Той се използва предимно от учените и като литургичен език на средновековната Римокатолическа църква, но също така и като език на науката, литературата и администрацията.
Въпреки свещеническия произход на много от авторите му, средновековният латински не бива да се бърка с църковния латински. Не съществува реално съгласие относно точната граница, на която свършва късният латински и започва средновековният латински. Според някои учени изследванията им започват с появата на раннохристиянския латински в средата на IV в., според други - около 500 г.
Страница със средновековен латински текст от Carmina Cantabrigiensia (Университетска библиотека на Кеймбридж, Gg. 5. 35), XI в.
Важни средновековни латински автори
IV-V в.
- Етерия (ок. 385 г.)
- Свети Йероним (ок. 347-420 г.)
VI-VIII в.
- Гилдас (поч. ок. 570 г.)
- Венанций Фортунат (ок. 530-600 г.)
- Григорий от Тур (ок. 538-594 г.)
- Исидор Севилски (ок. 560-636 г.)
- Беда (ок. 672-735 г.)
9-10 век
- Ратерий (890-974 г.)
- Тиетмар от Мерзебург (975-1018)
