Bede

Беда (също Свети Беда или Почитаемият Беда) (673-735) е монах и ранен историк на църквата в Англия. Бил е член на сестринските нортумбрийски манастири Монкуеърмаут-Яроу. Прекарва много време в Джароу, където има голяма библиотека. И двата манастира се намират в английското графство Дърам (днес Тайн и Уеър). Известен е като писател и учен, а най-известният му труд Historia ecclesiastica gentis Anglorum (Църковна история на английския народ) му носи титлата "баща на английската история".

Живот

Скоро след смъртта си Беда става известен с уважение като Почитаемия Беда, но това не е свързано с обсъждане на кандидатурата му за светец от страна на Римокатолическата църква. Самият Беда казва, че е роден през 673 г. и в земите на манастира Уърмут. На седемгодишна възраст семейството му го представя на абата на Уърмут Бенедикт Бископ, за да бъде образован. Беда не казва дали семейството му е било благородническо, или не. На деветнадесетгодишна възраст Беде е ръкоположен за дякон, а на тридесетгодишна възраст е ръкоположен за свещеник. Макар да е бил активен в своята общност, Беда намира за любими занимания ученето, писането и преподаването. Той изучава Библията и латински език. Научил латински, защото това бил езикът на Библията и на други книги в манастирската библиотека. Учението му е било много елементарно, а мненията му са били много конвенционални (не радикални по никакъв начин).

В края на живота си Беда се разболява и изпитва затруднения с дишането. Той се заел да довърши някои свои трудове и да раздаде малкото вещи, които притежавал. Беда умира на 26 май 735 г., в деня на Възнесение Господне.

De natura rerum , 1529 г.

Historia Ecclesiastica

Беда пише много научни, исторически и богословски трудове по негово време. Много от тях са били копирани и използвани от други манастири в Англия и Западна Европа. Той има едно произведение, с което е особено известен. Един от най-ценните и важни източници за англосаксонската история е "Църковна история на английската нация" на Беда. Беда прекарва по-голямата част от живота си в Джароу и именно там написва своята история. Църковната история се състои от пет книги и около 400 страници, написани на латински език. Тя съдържа 800 години от историята на Англия от времето на Цезар до датата на завършването ѝ (731 г.). Последната глава е посветена на самия Беда.

Човекът, който направил възможна работата на Беда, бил Бенедикт Бископ. Той основава манастирите Уърмут и Джароу. По-важното е, че той създава библиотеката, от която Беда черпи по-голямата част от информацията си. Към момента на смъртта си през 689 г. той е осъществил четири пътувания до Рим и южните страни и всеки път е донасял големи колекции от книги. Работата на Беда нямаше да е възможна, ако не беше четвъртият абат Сеолфрид. Той удвоява размера на библиотеката, оставена от Бенедикт Бископ. Самият Беда не е пътувал по-далеч от Йорк и Линдисфарн. Няма данни той да е посещавал библиотеки в далечни места. Беда казва следното за своите източници:

"

С Божията помощ аз, Беде, служител на Христос и свещеник на манастира на блажените апостоли Петър и Павел в Уърмут и Джароу, събрах тези факти за историята на Църквата във Великобритания и на Англиканската църква в частност, доколкото успях да ги установя от древните писания, от преданията на нашите предци и от личните си познания.

"

Гробницата на Беда

Въпроси и отговори

В: Кой е бил Беда?

В: Какви са били титлите на Беда?

В: В кои манастири е членувал Беда?

В: Къде Беда е прекарвал голяма част от времето си?

В: С какво е най-известен Беда?

Въпрос: На какъв език първоначално е било написано името на Беда?

В: Каква е била латинската титла на Беда?

Търсене по буква