Беда (673–735) — почитаемият монах и баща на английската история
Беда (Почитаемият Беда, 673–735) — монах и автор на "Historia ecclesiastica", баща на английската история; живот в манастири Монкуеърмаут-Яроу и богата библиотека в Джароу.
Беда (също Свети Беда или Почитаемият Беда) (673–735) е монах и ранносредновековен историк на църквата в Англия. Бил е член на сестринските нортумбрийски манастири Монкуеърмаут-Яроу. Прекарва много време в Джароу, където има голяма библиотека. И двата манастира се намират в английското графство Дърам (днес Тайн и Уеър). Известен е като писател и учен, а най-известният му труд Historia ecclesiastica gentis Anglorum (Църковна история на английския народ) му носи титлата "баща на английската история".
Кратка биография
Беда вероятно е роден около 673 г. в Северна Англия. Като дете е даден на манастира от семейството си и израства в монашеска общност под наставничеството на абатите на Монкуеърмаут-Яроу. На младини получава богословско и класическо образование, изучава латински и се посвещава на църковната служба — става дякон, а по-късно и свещеник. Прекарва целия си живот в монашеската общност, занимава се с писане, четене, преписване на книги и учене на нови послушници.
Научна и литературна дейност
Беда е един от най-продуктивните учени на своето време. Работи предимно на латински и пише трудове с богословско, историческо и практически характер. Важни черти на неговия стил са стремежът към точна хронология, вниманието към източниците и синтезирането на устни и писмени сведения.
- Най-известно произведение: Historia ecclesiastica gentis Anglorum (завършена около 731 г.) — основен източник за ранната история на англосаксонските кралства и за разпространението на християнството в Англия.
- Други значими трудове: коментари върху библейски книги, жития на светци (например житие на св. Кутберт), научни и учебни трактати като De temporum ratione (За измерване на времето) и De natura rerum (За природата на нещата).
- Практически принос: трудове по изчисляване на календара (computus), които помагат на църковната администрация да определя дати за празници и Пасха.
Метод и влияние
Беда използва различни източници — по-стари писмени сведения, монашески архиви и устни разкази. Той се стреми към хронологическа точност и често посочва откъде черпи информацията си. Въвеждането и популяризирането на използването на ерата след Рождество Христово (Anno Domini) в неговите трудове допринася за унифициране на летоброенето в Западна Европа.
Наследство и почит
Беда е почитан като образец на монашеска ученост и историческа добросъвестност. Още няколко века след смъртта му неговите произведения се преписват и ползват като основни източници за история и богословие. През Средновековието и след това той получава почетното обръщение "Почитаемият" (Venerable Bede). Беда умира през май 735 г. (традиционно се споменава 26 май); неговият църковен празник се чества на 25 май.
Защо е важен
Беда съчетава в творчеството си монашеска духовност и научен интерес, което създава модел за средновековна историческа писменост. Неговата Църковна история на английския народ остава ключов източник за разбирането на ранната история на Англия и формирането на нейното християнско и културно лице.

"Почитаемият Беда превежда Йоан" от Джеймс Дойл Пенроуз (1862-1932)
Живот
Скоро след смъртта си Беда става известен с уважение като Почитаемия Беда, но това не е свързано с обсъждане на кандидатурата му за светец от страна на Римокатолическата църква. Самият Беда казва, че е роден през 673 г. и в земите на манастира Уърмут. На седемгодишна възраст семейството му го представя на абата на Уърмут Бенедикт Бископ, за да бъде образован. Беда не казва дали семейството му е било благородническо, или не. На деветнадесетгодишна възраст Беде е ръкоположен за дякон, а на тридесетгодишна възраст е ръкоположен за свещеник. Макар да е бил активен в своята общност, Беда намира за любими занимания ученето, писането и преподаването. Той изучава Библията и латински език. Научил латински, защото това бил езикът на Библията и на други книги в манастирската библиотека. Учението му е било много елементарно, а мненията му са били много конвенционални (не радикални по никакъв начин).
В края на живота си Беда се разболява и изпитва затруднения с дишането. Той се заел да довърши някои свои трудове и да раздаде малкото вещи, които притежавал. Беда умира на 26 май 735 г., в деня на Възнесение Господне.

De natura rerum , 1529 г.
Historia Ecclesiastica
Беда пише много научни, исторически и богословски трудове по негово време. Много от тях са били копирани и използвани от други манастири в Англия и Западна Европа. Той има едно произведение, с което е особено известен. Един от най-ценните и важни източници за англосаксонската история е "Църковна история на английската нация" на Беда. Беда прекарва по-голямата част от живота си в Джароу и именно там написва своята история. Църковната история се състои от пет книги и около 400 страници, написани на латински език. Тя съдържа 800 години от историята на Англия от времето на Цезар до датата на завършването ѝ (731 г.). Последната глава е посветена на самия Беда.
Човекът, който направил възможна работата на Беда, бил Бенедикт Бископ. Той основава манастирите Уърмут и Джароу. По-важното е, че той създава библиотеката, от която Беда черпи по-голямата част от информацията си. Към момента на смъртта си през 689 г. той е осъществил четири пътувания до Рим и южните страни и всеки път е донасял големи колекции от книги. Работата на Беда нямаше да е възможна, ако не беше четвъртият абат Сеолфрид. Той удвоява размера на библиотеката, оставена от Бенедикт Бископ. Самият Беда не е пътувал по-далеч от Йорк и Линдисфарн. Няма данни той да е посещавал библиотеки в далечни места. Беда казва следното за своите източници:
| " | С Божията помощ аз, Беде, служител на Христос и свещеник на манастира на блажените апостоли Петър и Павел в Уърмут и Джароу, събрах тези факти за историята на Църквата във Великобритания и на Англиканската църква в частност, доколкото успях да ги установя от древните писания, от преданията на нашите предци и от личните си познания. | " |

Гробницата на Беда
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Беда?
О: Беда е монах и историк на църквата в Англия, живял от 672/3 до 735 г.
В: Какви са били титлите на Беда?
О: Беда е бил известен като Свети Беда, Почитаемият Беда и Почитаемият Беда.
В: В кои манастири е членувал Беда?
О: Беда е бил член на побратимените нортумбрийски манастири Монкуеърмут-Яроу.
В: Къде Беда е прекарвал голяма част от времето си?
О: Беда е прекарвал голяма част от времето си в Джароу, където е имало голяма библиотека, в английското графство Дърам (сега Тайн енд Уеър).
В: С какво е най-известен Беда?
О: Беда е най-известен с труда си "Historia ecclesiastica gentis Anglorum" (Църковна история на английския народ), който му носи титлата "баща на английската история".
Въпрос: На какъв език първоначално е било написано името на Беда?
О: Първоначално името на Беде е на староанглийски език като Bǣda или Bēda.
В: Каква е била латинската титла на Беда?
О: Латинската титла на Беда е Beda Venerabilis, което означава Беда Почитаемия.
обискирам