Монкуеърмаут-Джароу е комбинация от два английски манастира, управлявани като единна общност и разположени на различни брегове на река Wear и в района на Tyne and Wear. И двата са основани от Бенедикт Бископ (известен още като Св. Бенедикт Бископ) през втората половина на VII век — първият манастир в Monkwearmouth е създаден около 674 г., а сестринският в Джароу около 682 г. Те стават важни центрове на религиозен живот, образование и книжовна дейност в ранноанглосаксонска Англия.

История

Бенедикт Бископ, пътувал многократно до Рим и континентална Европа, донесъл в Северна Англия опит, занаятчии и материали, които да подпомогнат строителството и богослужебния живот. Манастирите били организирани по бенедиктински образец и служели както като религиозни общности, така и като центрове за обучение и книгоизработка.

Архитектура и изкуства

Построеният първо Monkwearmouth е великолепен пример за римски архитектурен стил в англосаксонска среда. Църквите на Monkwearmouth (посветена на св. Петър) и на Джароу (посветена на св. Павел) съдържат елементи и материали, внасяни от континента, и са сред най-ранните запазени каменни сгради в Англия след римската епоха. По време на основаването Бенедикт поканил майстори — зидари, дърводелци и стъклари — и според сведения в манускрипти в манастира е имало един от първите витражи в Англия, изработен с помощта на занаяти от Франция и Германия.

Книжовност и библиотека

Джароу бързо се утвърждава като важен център на англосаксонското обучение. Манастирът разполага с изключително богата библиотека за своето време, съдържаща ръкописи и книги, донесени от Рим и други краища на Европа, както и произведения, написани на място в скрипториума. Именно в тази библиотека се съхранявали църковни текстове, исторически хроники и научни трактати, които дават основата за започналото учение и преписване.

Беда — учен, преподавател и писател

В него учи, преподава и пише великият англосаксонски учен Беда, известен още като Беда Преподобни (ок. 672/3–735). Беда прекарва голяма част от живота си в общността Monkwearmouth–Jarrow, където композира свои трудове, включително и фундаменталната за ранната средновековна история "История на църквата на английския народ" (Historia Ecclesiastica Gentis Anglorum), завършена през 731 г. Неговите трудове хвърлят светлина върху политическите, религиозните и културните процеси в Англия и Европа през VII—VIII век и правят манастирите известни далеч извън региона.

Съвременно значение и опазване

Сестринските англосаксонски манастири са признати за изключителна историческа и културна ценност. Те бяха предмет на кандидатура на Обединеното кралство за статут на обект на световното наследство през 2011 г., като акцентът в номинацията бе върху тяхната роля в разпространението на християнството, ранносредновековната архитектура и книжовността. Днес останките на църквите, части от манастирските сгради, както и музейни експозиции и посетителски центрове позволяват на посетителите да проследят историята на обекта и да видят откъси от ръкописното наследство и археологически находки.

Какво да видите

  • Средновековните църкви — строителни остатъци и реставрации, показващи ранноанглосаксонска каменна архитектура.
  • Експозиции, посветени на живота на Беда и работата на манастирския скрипториум.
  • Археологически открития и реконструкции на манастирския комплекс и ежедневието на монасите.

Монкуеърмаут–Джароу остава ключов обект за изучаване на ранната средновековна Англия: място, където се пресичат религиозни, културни и интелектуални влияния и което е дало на Европа един от най-големите си ранносредновековни учени — Беда.