Беноа дьо Мейле (1656–1738) — френски дипломат и пионер на еволюционните идеи

Биография и дипломатическа кариера

Мейле служи дълги години в ориенталските служби на Франция: бил е френски генерален консул в Кайро и надзорник в Леванта. Пътуванията и престоят му в регионите около Средиземно море и Близкия изток му дават възможност да наблюдава скални формации, морски отлагания и фосили — наблюдения, които оформят научните му идеи.

Научни наблюдения и идеи

Геоложките наблюдения на Мейле го убеждават, че еволюционна хипотеза за обяснение на Земята и нейното съдържание е по-правдоподобна от идеята за внезапно създаване. Той отбелязва, че характеристиките на земната кора — пластовете, фосилите и следите от отлагания — показват бавно развитие в резултат на дълготрайни естествени процеси като ерозия, отлагане и промяна на морското равнище.

На базата на тези наблюдения Мейле формулира някои смели за времето си идеи, сред които:

• част от сушата някога е била покрита от море и много от скалните пластове и фосили са следи от предишни морски условия;
• съществата на сушата в крайна сметка могат да произлезат от същества, живеещи в моретата — тоест промяната на формите на живите организми чрез дълъг процес на трансформация;
• вярвал е в естествения произход на човека и отхвърлял буквалното тълкуване на някои религиозни представи за внезапно създаване;
• подчертавал е значението на бавните, продължителни причини (uniformitarian подход), които оформят ландшафта и биологичното разнообразие.

Публикации и приемане

Идеите на Мейле са събрани и публикувани след смъртта му в книга, известна под името "Telliamed" (игра с името му — "Telliamed" е "de Maillet" обратно). Публикуването след смъртта е частично продиктувано от чувствителността на неговите хипотези в контекста на тогавашните религиозни и научни догми. Въпреки това трудът му достига до по-широка публика и повлиява мисленето за възрастта на Земята и произхода на организмите.

Значение и наследство

Беноа дьо Мейле е важна фигура като един от ранните мислители, които предлагат естествено и дългосрочно обяснение за геологичните и биологичните промени. Макар и да не формулира научна теория за еволюцията в смисъла, в който по-късно ще го направят дарвиновите и ламаркистките учени, неговите наблюдения и хипотези за трансформация на организмите и за голямата възраст на Земята подготвят почвата за по-късни развития в геологията и еволюционната биология.

Мейле остава ценен пример за това как дипломатът-пътешественик и наблюдател на природата може да допринесе за научната мисъл, съчетавайки практически опит с теоретични разсъждения.