Възнесение Господне: празник, значение и традиции
Възнесение Господне — история, значение и традиции: четиридесет дни след Великден, християнски обичаи, дати и празнуване в България и по света.
Възнесение Господне е християнски празник. Думата „възнесение“ означава „изкачване“ или „повдигане“. Според историята, разказана в Библията, Исус се е възнесъл (отишъл) на небето пред очите на своите ученици. Традиционният разказ (включително в Евангелията и Книгата Деяния) описва как след възкресението Христос се показвал на учениците в продължение на четиридесет дни, давал им напътствия и обещал изпращането на Светия Дух, а на четиридесетия ден – от Елеонската (Оливната) планина – се възнесъл към небесния Отче. Очевидци били неговите апостоли, а ангели казали, че Той ще се върне по същия начин.
Библейско и богословско значение
Възнесението има няколко основни богословски аспекта: то означава прославянето и въздигането на човешката природа на Христа, утвърждаването Му като Цар и Помощник пред Бога Отец и началото на Христовото предстоятелство в небесното царство. Празникът е тясно свързан с обещанието за изпращане на Светия Дух (което се изпълнява на Педесетница) и с надеждата за Второто пришествие. В християнското богослужение темите за въздигането, царуването и посредничеството на Христа заемат важно място.
Кога и как се празнува
Празникът се чества точно четиридесет дни след Великден, затова датата варира според годината и пасхалния календар, но винаги е в четвъртък. Тъй като е свързан пряко с Пасхата, той води до Педесетница (Петдесетница), която настъпва десет дни по-късно (петдесетия ден след Възкресение).
Денят на Възнесение Господне се празнува официално в четвъртък. Въпреки това не всички държави отбелязват празника на този ден. Той е един от икуменическите празници. Всички християни празнуват този празник, подобно на Великден и Петдесетница. Той е много важен празник в календара на християнската църква.
Литургични и народни обичаи
В различните християнски общности традициите имат различни нюанси, но някои общи елементи са:
- Църковна служба: в православната и в католическата литургична практика има тържествена служба с четене на съответните пасажи от Писанието (включително Деяния 1:9–11) и специални песнопения, възхваляващи възнесението.
- Икони и образи: в християнското изкуство възнесението на Христос често е изобразявано с Него, възнесен над планината или в облак, а апостолите и ангелите Го гледат отдолу.
- Процесии и външни служби: в някои общности се правят процесии, освещават се полета и се правят специални молитви за благословение на семейството и труда.
- Празнични събирания: много вярващи отбелязват празника с посещение на църква, семейни обяди и раздумки за значението на събитието.
В някои страни (поне в Австрия, Белгия, Германия, Дания, Вануату, Хаити, Индонезия, Исландия, Колумбия, Лихтенщайн, Люксембург, Мадагаскар, Намибия, Норвегия, Финландия, Франция, Холандия, Швейцария и Швеция) той е официален празник; в Германия Денят на бащата се отбелязва на същата дата.
Значение за вярващите днес
За много християни Възнесение Господне е празник на надеждата и упованието: то припомня, че Христос е възцарен и продължава да бъде посредник между човечеството и Бога. Празникът свързва Пасхата с изпълнението на обещанието за Светия Дух и укрепва убеждението в бъдещото възстановяване на света при Второто пришествие. Така Възнесението заема свое място като ключов връх в църковната година и в живота на общностите и отделните вярващи.
Възнесението в: Les Très Riches Heures du duc de Berry, Folio 184r, 1410 г., Musée Condé, Chantilly.
Източните църкви
Източноправославната църква изчислява датата на Великден по различен начин, така че източноправославното празнуване на Възнесение обикновено е след западното (или една седмица, или четири седмици, или пет седмици по-късно, но понякога и на същия ден). Най-ранната възможна дата за празника е 13 май (по западния календар), а най-късната възможна дата е 16 юни. Някои от източните православни църкви обаче отбелязват Възнесение Господне на същата дата като западните църкви.
Празникът се отбелязва с всенощно бдение.
| Дати за Възнесение четвъртък, 2000-2020 г. | ||
| Година | Western | Източен |
| 2000 | 1 юни | 8 юни |
| 2001 | 24 май | |
| 2002 | 9 май | 13 юни |
| 2003 | 29 май | 5 юни |
| 2004 | 20 май | |
| 2005 | 5 май | 9 юни |
| 2006 | 25 май | 1 юни |
| 2007 | 17 май | |
| 2008 | 1 май | 5 юни |
| 2009 | 21 май | 28 май |
| 2010 | 13 май | |
| 2011 | 2 юни | |
| 2012 | 17 май | 24 май |
| 2013 | 9 май | 13 юни |
| 2014 | 29 май | |
| 2015 | 14 май | 21 май |
| 2016 | 5 май | 9 юни |
| 2017 | 25 май | |
| 2018 | 10 май | 17 май |
| 2019 | 30 май | 6 юни |
| 2020 | 21 май | 28 май |
Литургия по време на празника Възнесение Господне в сирийска православна църква в Мумбай
Текстове в Библията
Посланието до римляните е библейска книга, написана около 56 или 57 година. В нея Павел описва Христос като намиращ се на небето и в бездната. Това изглежда е най-ранното християнско споменаване на Исус в небето.
Един от най-важните текстове за Възнесението се намира в Деяния на апостолите 1:1-11. Според хипотезата за двата източника той е и най-ранният. Там Исус е взет телесно на небето четиридесет дни след възкресението си. В текста се казва, че апостолите са видели това да се случва. Преди да отиде на небето, Исус произнася реч, наречена Великото поръчение, в която казва, че ще се върне. В Евангелието от Лука Възнесението се случва на Великден, вечерта на Великденската неделя. В Евангелието от Йоан (ок. 90-100 г.) се говори за завръщането на Исус при Отца. В 1 Петрово евангелие (ок. 90-110 г.) се казва, че Исус се е възнесъл на небето и е от дясната страна на Бога. В Ефесяни (ок. 90-100 г.) се говори за Исус, който се е възнесъл по-високо от всички небеса. В Първа Тимотейска книга (ок. 90-140 г.) Исус е описан като възнесен в слава. Традиционният завършек в Книгата на Марк (вж. Марк 16) включва кратка версия на казаното от Лука за възкресението. Той описва Исус като взет на небето и седящ отдясно на Бога. Начинът, по който се описва Възнесението на Христос, е подобен на общото описание на посрещането Му на небето - описание, което идва от еврейските писания. Картината на Исус, който се издига телесно в небесата, се вписва в старата традиционна идея, че небето е над земята.
Други текстове за възнесението
Има текстове, които не са в Библията и в които също се говори за възнесение, например Пистис София. В текста си "Срещу ересите" Ириней разказва за гностическия възглед, че Възнесението е станало осемнадесет месеца след Възкресението. Апокрифният текст, известен като Апокриф на Яков, описва поученията на Исус към Яков и Петър 550 дни след възкресението, но преди възнесението. Този текст предполага още по-дълъг период. В наскоро откритото Евангелие от Тома от Наг Хамади, подобно на каноничното Евангелие от Матей, не се споменава за Възнесение.
История
Празникът Възнесение Господне се чества от много векове. Въпреки че нямаме писмени сведения за него преди началото на V в., свети Августин казва, че той има апостолски произход, и говори за него по начин, който показва, че всички християни са го празнували много преди неговото време (живял е през 354-430 г.).
Възнесението на Христос се споменава в оригиналния Никейски символ на вярата. Този текст е важен за християните още от създаването му през 325 г. Той е включен в Литургията. Споменат е и в Апостолския символ на вярата. Той е важен за християнската вяра, защото показва, че човечеството на Исус е било взето на небето. Денят на Възнесението е един от главните празници в християнската година. Съществуват множество доказателства, които показват, че празникът датира поне от късната 300 г.
Каноничният разказ за телесното възнесение на Исус в облаците се различава от гностическата традиция, според която Исус излиза извън телесния свят и се завръща в своя дом в духовния свят. Тя също така контрастира с докетическите вярвания, според които материята е основно зло и се твърди, че Исус е бил чист дух.
Изследователите на историческия Исус смятат, че новозаветните разкази за възкресението на Исус са истории, измислени от християнската общност от апостолската епоха. Някои описват Възнесението като удобен начин да не се съгласят с продължаващите твърдения за появата на Исус в християнската общност.
Въпроси и отговори
В: Какво е Възнесение?
О: Възнесение Господне е християнски празник, на който се чества възнесението (отиването) на Исус на небето.
В: Кога се празнува Денят на Възнесението?
О: Възнесение Господне официално се празнува в четвъртък, въпреки че не във всички страни празникът се отбелязва на този ден. Той е един от икуменическите празници и всички християни го празнуват.
Въпрос: Какво разказва историята в Библията за възнесението на Исус?
О: Според историята, разказана в Библията, Исус се възнесъл (отишъл) на небето и бил видян от апостолите си. Тялото Му отиде на небето и Той седи от дясната страна на Бог Отец.
Въпрос: Денят на Възнесението в някои страни е официален празник?
О: Да, в някои страни като Австрия, Белгия, Германия, Дания, Хаити, Индонезия, Исландия, Колумбия, Лихтенщайн, Люксембург, Мадагаскар, Намибия, Нидерландия, Норвегия, Финландия, Франция, Швеция, Швейцария и Вануату той е официален празник; в Германия на същата дата се отбелязва и Денят на бащата.
Въпрос: Колко дни след Великден се празнува Възнесение Господне?
О: Денят на Възнесението се празнува четиридесет дни след Великден или възкресението на Исус.
В: Има ли други важни християнски празници освен Великден и Петдесетница?
О: Да, Възнесение Господне е друг много важен празник в календара на християнската църква, който всички християни празнуват подобно на Великден и Петдесетница.
обискирам