Възнесение Господне: празник, значение и традиции

Източноправославната църква изчислява датата на Великден по различен начин, така че източноправославното празнуване на Възнесение обикновено е след западното (или една седмица, или четири седмици, или пет седмици по-късно, но понякога и на същия ден). Най-ранната възможна дата за празника е 13 май (по западния календар), а най-късната възможна дата е 16 юни. Някои от източните православни църкви обаче отбелязват Възнесение Господне на същата дата като западните църкви.

Празникът се отбелязва с всенощно бдение.

Посланието до римляните е библейска книга, написана около 56 или 57 година. В нея Павел описва Христос като намиращ се на небето и в бездната. Това изглежда е най-ранното християнско споменаване на Исус в небето.

Един от най-важните текстове за Възнесението се намира в Деяния на апостолите 1:1-11. Според хипотезата за двата източника той е и най-ранният. Там Исус е взет телесно на небето четиридесет дни след възкресението си. В текста се казва, че апостолите са видели това да се случва. Преди да отиде на небето, Исус произнася реч, наречена Великото поръчение, в която казва, че ще се върне. В Евангелието от Лука Възнесението се случва на Великден, вечерта на Великденската неделя. В Евангелието от Йоан (ок. 90-100 г.) се говори за завръщането на Исус при Отца. В 1 Петрово евангелие (ок. 90-110 г.) се казва, че Исус се е възнесъл на небето и е от дясната страна на Бога. В Ефесяни (ок. 90-100 г.) се говори за Исус, който се е възнесъл по-високо от всички небеса. В Първа Тимотейска книга (ок. 90-140 г.) Исус е описан като възнесен в слава. Традиционният завършек в Книгата на Марк (вж. Марк 16) включва кратка версия на казаното от Лука за възкресението. Той описва Исус като взет на небето и седящ отдясно на Бога. Начинът, по който се описва Възнесението на Христос, е подобен на общото описание на посрещането Му на небето - описание, което идва от еврейските писания. Картината на Исус, който се издига телесно в небесата, се вписва в старата традиционна идея, че небето е над земята.

Има текстове, които не са в Библията и в които също се говори за възнесение, например Пистис София. В текста си "Срещу ересите" Ириней разказва за гностическия възглед, че Възнесението е станало осемнадесет месеца след Възкресението. Апокрифният текст, известен като Апокриф на Яков, описва поученията на Исус към Яков и Петър 550 дни след възкресението, но преди възнесението. Този текст предполага още по-дълъг период. В наскоро откритото Евангелие от Тома от Наг Хамади, подобно на каноничното Евангелие от Матей, не се споменава за Възнесение.

Празникът Възнесение Господне се чества от много векове. Въпреки че нямаме писмени сведения за него преди началото на V в., свети Августин казва, че той има апостолски произход, и говори за него по начин, който показва, че всички християни са го празнували много преди неговото време (живял е през 354-430 г.).

Възнесението на Христос се споменава в оригиналния Никейски символ на вярата. Този текст е важен за християните още от създаването му през 325 г. Той е включен в Литургията. Споменат е и в Апостолския символ на вярата. Той е важен за християнската вяра, защото показва, че човечеството на Исус е било взето на небето. Денят на Възнесението е един от главните празници в християнската година. Съществуват множество доказателства, които показват, че празникът датира поне от късната 300 г.

Каноничният разказ за телесното възнесение на Исус в облаците се различава от гностическата традиция, според която Исус излиза извън телесния свят и се завръща в своя дом в духовния свят. Тя също така контрастира с докетическите вярвания, според които материята е основно зло и се твърди, че Исус е бил чист дух.

Изследователите на историческия Исус смятат, че новозаветните разкази за възкресението на Исус са истории, измислени от християнската общност от апостолската епоха. Някои описват Възнесението като удобен начин да не се съгласят с продължаващите твърдения за появата на Исус в християнската общност.