Овидий — Публий Овидий Насо, древноримски поет и класик на латинската литература
Овидий — древноримски поет, автор на „Метаморфози“; класик на латинската литература, влиятелен през Средновековието и Ренесанса.
Публий Овидий Насо, по-известен като Овидий в англоезичния свят, е древноримски поет. Роден е на 20 март 43 г. пр.н.е. в Сулмона, наричана тогава Сулмо. Днес хората не знаят кога е починал. Вероятно е било през 17 или 18 г. след Христа. Умира в Томис, което е съвременната Констанца в Румъния.
Заедно с Вергилий и Хораций той е смятан за един от тримата велики поети на латинската литература. Овидий обикновено пише в стихове. Овидий е най-четеният класически автор през Средновековието и Ренесанса.
Живот и образование
Овидий произхожда от заможна консервативна семейна среда. Баща му желаел синът да следва правото и политическа кариера, затова го изпраща да учи в Рим; Овидий изучава реторика, граматика и философия. В крайна сметка той напуска идеята за политическа служба и се отдава на поезията — решение, което му носи широко признание, но лишава семейството от очакваното обществено влияние.
Основни произведения и литературен стил
Най-известните творби на Овидий са:
- „Метаморфози“ (Metamorphoses) — епична поема в 15 книги, събрала митове и легенди за превръщанията на богове и хора. Написана е в хекзаметър и оказва огромно влияние върху западната художествена традиция.
- „Любовни“ стихове (Amores) — сборник елегии на любовна тематика, писани в елегичен дистих.
- „Изкуството да обичаш“ (Ars Amatoria) — своеобразен поучителен поетичен текст в духа на любовната поезия, който предизвиква скандал при своята поява.
- „Хероиди“ (Heroides) — серия писма в женски образ от митологични героини до техните любими.
- Произведения от изгнанието: „Tristia“ и „Epistulae ex Ponto“ — поеми и писма, писани след изгнанието в Томис, в които Овидий описва своята самота и носталгия по Рим.
Стилът на Овидий се отличава с лекота, хумор, изтънченост и умение да преплита митологични сюжети с еротична и философска тематика. Той владее различни поетични жанрове и форми, от елегия до епос.
Изгнанието
През около 8 г. сл. Хр. Овидий е изгонен от Рим и изпратен в далечния Томис на Черно море. Авторът сам обяснява причината с фразата “carmen et error” — „поема и грешка“. Повечето учени смятат, че „поемата“ се отнася до Ars Amatoria, чието съдържание е в противоречие с моралните закони и политика на император Август, а „грешката“ вероятно е личен скандал или намеса в интимния живот на императорското семейство. Овидий многократно моли за помилване в поетични апели, но опитите му остават без успех.
Смърт и наследство
Точната година на смъртта му не е сигурно установена — най-често се посочват 17 или 18 г. сл. Хр. — и е починал в изгнание в Томис. Неговото литературно наследство е огромно: „Метаморфози“ става ключов източник на древните митове в европейската култура, а мотивите и образите на Овидий са използвани от художници, драматурзи и поети в продължение на векове.
Влияние и възприемане
Овидий е бил един от най-четените и цитирани автори през Средновековието и Ренесанса. Неговите сюжети и стилова изтънченост вдъхновяват произведения в литературата, изобразителното изкуство и музиката. Днес той остава ключова фигура за изучаването на класическата митология, любовната поезия и римската култура.
Кратките факти за неговия живот и загадката около изгнанието продължават да вълнуват изследователи и читатели, а текстовете му се изучават и превеждат непрекъснато, запазвайки Овидий като централна фигура в канона на древноримската литература.
Работи
Произведения на Овидий (с приблизителни дати на публикуване)
- Amores ("Любови"), пет книги, публикувани 10 г. пр.н.е. и преработени в три книги около 1 г. сл.Хр.
- Метаморфози ("Преображения"), 15 книги. Публикувани около 8 г. сл.
- Medicamina Faciei Feminae ("Женска козметика за лице"), известна също като "Изкуството на красотата", 100 запазени реда. Публикуван около 5 г. пр.
- Remedia Amoris ("Лекарство за любовта"), 1 книга. Публикувана 5 г. пр.
- Хероиди ("Героини"), известни също като Epistulae Heroidum ("Писма на героини"), 21 писма. Писма 1-5 са публикувани 5 г. пр. н. е.; писма 16-21 са съставени около 4-8 г. сл. н. е.
- Ars Amatoria ("Изкуството на любовта"), три книги. Първите две книги са публикувани 2 г. пр.н.е., а третата - малко по-късно.
- Fasti ("Празници"), 6 запазени книги, които обхващат първите 6 месеца от годината и предоставят уникална информация за римския календар. Завършени към 8 г., вероятно публикувани през 15 г.
- Ибис, едно стихотворение. Написана около 9 г. сл.
- Tristia ("Тъги"), пет книги. Публикувана през 10 г.
- Epistulae ex Ponto ("Писма от Черно море"), четири книги. Публикувани през 10 г.
Изгубени произведения или произведения на други поети
- Consolatio ad Liviam ("Утеха за Ливия")
- Halieutica ("За риболова") - обикновено смятана за фалшива, поема, която някои отъждествяват с иначе изгубената едноименна поема на Овидий.
- Медея, изгубена трагедия за Медея
- Nux ("Орехово дърво")
- Сборник със стихотворения на гетически език, езика на Дакия, където Овидий е живял в изгнание, който не е запазен (и вероятно е измислен).
Гравиран фронтиспис на лондонското издание на "Метаморфози" на Овидий от 1632 г., издадено от Джордж Сандис.
обискирам