Похьола е митична северна страна във финландските и карелските древни истории. В Калевала и в народните песни Похьола често е описвана като мрачна, далечна и враждебна земя на север — студена, дивна и изпълнена с чудеса и опасности. Владетелката ѝ е могъщата вещица Лухи, която задава тежки изпитания на пристигащите там герои. Макар да няма доказателства, че Похьола е съществувала реално, изображенията ѝ в преданията са свързвани с реални северни области като Лапландия и областта Похянмаа; в миналото хората си представяли Похьола като отдалечените, снега покрити територии на север.
Около Похьола често се разказва, че имало висока стена, а вратите ѝ се виждали отдалеч — символ на отделянето ѝ от „нашия“ свят и на трудността да се стигне до нея. В народните песни от Похьола произлизат много зли неща, като болести и студ, идват — образи, които подсилват представата за нея като източник на изпитания и бедствия.
Обитатели и магии
В Похьола живеят специфични същества и хора — велики воини и могъщи магьосници, подчинени на Лухи. Лухи (в някои варианти Louhi) е описвана като стара и страховита жена, но и като безкрайно могъща магьосница: тя може да предизвиква бури, да променя облика си и да накърнява напредъка на героите. Лухи има съпруг и дъщери. Дъщерите ѝ били много красиви; според песните те били толкова бели и светли, че „всъщност били“ прозрачни; през кожата им могло да се види плът, през плътта - кости, а през костите - костен мозък. В някои описания те седят „на небето“ и тъчят златни и сребърни нишки, което подчертава тяхната свръхестествена и недостъпна природа.
Героите и изпитанията
Много герои от Калевала тръгват към Похьола, за да поискат ръката на една от дъщерите на Лухи. Лухи не ги дава лесно: тя поставя почти невъзможни задачи и изпитания, за да изпита техния характер и способност. Една от най-известните задачи е да се създаде Сампо — тайнствен и благословен предмет, който носи богатство, плодородие и благополучие. Сампо е описван в песните като „машина“ или „мелница“, която произвежда пари, реколта и сол и която осигурява благоденствие на притежателя си.
Един от главните герои, Илмаринен, железар и ковач, успява да изкове Сампо. Въпреки това Лухи отказва да даде дъщеря си за Илмаринен, което води до конфликти. В следващите песни Илмаринен и други герои успяват да откраднат Сампо от Похьола — събитие, което прераства в голяма битка между жителите на Похьола и героите на Калевала. По време на борбата Сампо е разрушен; според мита някои парчета се носят по море и попадат по бреговете на Финландия, където започват да носят богатство на народа. Тази история илюстрира темите за съперничество, жажда за богатство и неизбежните загуби, съпровождащи стремежа към могъщество.
Произход, тълкувания и влияния
Похьола като мотив произлиза от устната традиция на карелските и финландските народни песни, събирани през XIX век от епическия сборник Калевала, който Елйас Льоннрот компилира и редактира. В научните тълкувания Похьола често се разглежда не само като конкретно географско място, а като символ на „другото“ — на непознатото, на природните сили и на изпитанията, които оформят героя. В съвременния културен контекст образът на Похьола е вдъхновил художници, писатели, музиканти и дори имена на компании и организации във Финландия, където „Похьола/Похйола“ се използва поетично за обозначаване на Севера.
Защо Похьола е важна днес
Похьола остава важна част от финландската и карелската културна идентичност чрез Калевала и народните песни. Тя служи като богат източник на митологични образи и мотиви — от могъщите магьосници и вълнуващите изпитания до мистичния Сампо — които продължават да вълнуват изследователи, творци и читатели. Чрез тези истории се предават възгледи за природата, морала, смелостта и границите между познатото и неизвестното.
