Ноевият ковчег — Битие: размери, потоп, Арарат и легенди
Ноевият ковчег — мистерия и факти: Битие, размери, потоп, Арарат и легенди. Открийте историческите данни, измерванията и най-новите теории и артефакти.
Ноевият ковчег, според книгата Битие (глави 6–9) в Библията, е съоръжение, което Бог повелява на Ной да построи, за да спаси себе си, семейството си и представители на животинските видове от унищожителен потоп. В каноничния текст се посочва, че в ковчега се качват Ной, неговата съпруга, трите му сина — Сем, Хам и Яфет — и техните съпруги; някои по‑късни легенди и тълкувания споменават други имена (например Ханаан и Наама), но тези версии не са част от основния библейски разказ. Във връзка с мястото на спиране на ковчега, Битие 8:4 говори, че той „спря на планините на Арарат“ — това се тълкува по различен начин и често се свързва с днешната планина Арарат в съвременна Турция.
Библейски разказ накратко
В главите 6–9 на Битие е описано следното: Бог вижда голямо зло и разврат по земята и решава да изпрати потоп, за да очисти света. Той повелява на Ной да изгради ковчег и да вкара в него двойки (по една двойка от „всички животни“, а за чистите животни и птиците — по седем двойки според някои преводи) за съхранение по време на катастрофата. Потопът трае 40 дни и нощи, водите се задържат продължително време, до повалянето на водите и постепенното изсъхване. След като ковчегът спира, Ной пуска първо врана, после гълъби, за да провери дали земята е отново годна за живот. Бог сключва със Ной завет и поставя дъгата като знак на обещанието да не унищожава повече земята чрез потоп.
Размери и тълкуване на „ели“
В Битие 6:14 се посочва, че ковчегът е с дължина 300, ширина 50 и височина 30 ели. Точният размер на една „ела“ (която в оригинала е амма/amah — библейски лакът) не е строго фиксиран исторически и в научната и популярна литература се използват различни стойности. Най-често използваните стойности са:
- кратък лакът ≈ 45,72 см (18 инча),
- дълъг „царски“ лакът ≈ 51,84 см (20,4 инча) или други близки оценки.
В резултат на това размерите на ковчега в метри варират в зависимост от приетата стойност на елата. Приемат се приблизително следните диапазони:
- При 1 ела = 45,72 см: около 137,16 м (дължина) × 22,86 м (ширина) × 13,72 м (височина).
- При 1 ела = 51,84 см: около 155,52 м × 25,92 м × 15,55 м.
Обемът (вътрешен груб обем на правоъгълна кутия) според тези варианти е приблизително в интервала от ~43 000 до ~62 700 m³. Това прави ковчега по размери сравним с голям съвременен кораб — оценките и сравнението с кораби като плавателни съдове от XX век са ориентировъчни, тъй като различните мерни системи и начина, по който се определя „тонаж“, водят до разминавания (напр. „брутен регистърен тон“ не е равно на маса или изместен обем). Някои популярни изчисления твърдят, че ковчегът би могъл да има приблизителен тонаж, сравним с този на известни пасажерски кораби от началото на XX век, но тези твърдения са чувствителни към приетите допускания за ела и за начина на изчисление.
Практическа страна: биология и логистика
Възможността ковчегът да приюти „всички видове“ и да поддържа животните през месеци на плуване подлежи на множество въпроси и интерпретации. Сред проблемите, обсъждани от учени и критици, са:
- Какво означава в текста „вид“ — вид биологично, род или по-широка категория?
- Брой животни и тяхната екофизиологична издръжливост в ограничено пространство (храна, вода, вентилация, отпадъци).
- Размножаване и генетично разнообразие след катастрофата, разселване на видове по планетата.
- Запазване и издръжливост на дървен съд в океански условия и продължителността на плаването.
Някои модели и симулации показват, че при определени допускания ковчегът би могъл да бъде плаваем и да побере голям брой животни, но логистичните и биологични предизвикателства остават предмет на дебат. Много учени разглеждат разказа като богословска, литературна и митологична традиция, а не като технически отчет на реализирана инженерна операция.
Арарат и търсения на „ковчега“
Отдавна интересът към местоположението на ковчега е насочен към района на Арарат. Трябва да се отбележи, че в оригиналния текст се говори за „планините на Арарат“ (мн. число), което не налага идентификация с единичната висока планина, позната днес като Велики Арарат. През 19. и 20. век са предприети множество експедиции и са отправени различни твърдения за откриване на останки или форми, които приличат на голям кораб (напр. Durupınar formation и редица други находки и фотографии). Нито едно от тези твърдения не е прието като убедително и научно потвърдено от международната археологическа и палеонтологична общност.
Към това се добавят и политически, теренни и правни ограничения: планината Арарат е в граничен район и достъпът за разкопки и изследвания е регулиран от местните власти, което усложнява и проверката на някои твърдения.
Културни паралели и научна перспектива
Мотивът за всесветовен потоп присъства в много култури — една от най‑ранните писмени версии е епосът за Гилгамеш (разказ за Утнапиштим), който съдържа редица паралели с библейския разказ. Това кара учените да разглеждат библейския разказ в контекста на близкоизточни митологични традиции и локални природни катаклизми (наводнения по големи реки и крайбрежни райони), които по-късно са преосмислени и обобщени в универсален разказ.
От геоложка гледна точка няма единодушни доказателства в подкрепа на идея за глобален потоп, покрил всички континенти едновременно; мнозинството геолози и палеонтолози предпочитат интерпретации, свързани с регионални и масивни наводнения в древността, които биха могли да послужат за основа на митологични разкази.
Значение и символика
За вярващите ковчегът е мощен символ на спасение, милост и Божи завет. Разказът за Ной служи като нравствена поука за праведност, послушание и ново начало след наказание. В литературата, изкуството и народната традиция образът на ковчега продължава да вдъхновява и да бъде предмет на интерпретации, научни изследвания и популярни търсения.
Към днешна дата: въпреки многобройни наблюдения и твърдения, не съществува научно потвърден артефакт или останки, които да могат със сигурност да се свържат с Ноевия ковчег на планината Арарат.
Ноевият ковчег, от Едуард Хикс
Феско в Сикстинската капела, дело на Микеланджело. Нарича се "Големият потоп".
Построяването на ковчега. Нарисувано от неизвестен френски художник около 1675 г.
Описание
Според Библията ковчегът е бил направен от гоферово дърво. Дървото от гофри вероятно е дървото на кипариса, което се използва за направата на кораби в Близкия изток. Кипарисът е бил подходящ за направата на кораби, тъй като е имал здрава дървесина от голям ствол и крайници. Никой обаче не знае със сигурност какъв вид е било дървото гофрир.
Ковчегът беше дълъг 300 лакътя и широк 50 лакътя, а височината му беше 30 лакътя. Дълго време хората не знаеха колко точно е лакътят. Един ден в по-късните години на XIX век археолозите открили тунел в Йерусалим. Този тунел е бил построен по времето на цар Езекия (около 700 г. пр. Хр.). На входа имало надпис, според който тунелът бил дълъг 1200 лакътя. Археологът измерил тунела и видял, че той е дълъг 1800 фута (54 000 сантиметра). Така че сега хората знаят, че еврейският лакът, поне по времето на цар Езекия, е бил 20,4 инча (51,816 сантиметра).
Формата и размерът на ковчега бяха много подходящи за плаване (ковчегът беше направен, за да плава, а не за бързо преминаване през водата). Много товарни кораби са построени като Ноевия ковчег, защото тази конструкция е много стабилна във водата.
След като Ной завършил сглобяването на ковчега с дъските от гоферово дърво, трябвало да го направи водонепроницаем (за да не влиза вода в ковчега). Според Библията Бог казал на Ной да използва смола - водоустойчив материал, с който да го боядиса отвътре и отвън.
Строежът на ковчега вероятно е отнел на Ной около 55-75 години, като се има предвид неговата възраст и възрастта на синовете му, когато започва потопът.
Естественонаучни подходи
По време на Ренесанса възниква нов вид наука. Тези хора никога не са поставяли под съмнение буквалната истинност на историята на Ковчега. Те започнали да мислят за нея от практическа гледна точка. През XV в. Алфонсо Тостада пише за логиката на Ковчега, включително и за неща, като например начините за изхвърляне на тор и циркулация на свеж въздух. Геометрикът от XVI в. Йоханес Бутео изработва вътрешните размери на кораба. Той също така е предвидил място за мелниците на Ной и бездимните пещи. По-късните хора също използвали неговия модел.
През XVII в. Америка е открита и се изследва. Това води до нови проблеми. Всички видове е трябвало да се разпространят отново от една точка, след потопа. Очевидният отговор бил, че човекът се е разпространил по континентите след разрушаването на Вавилонската кула. Различните групи са взели със себе си животни. Някои от резултатите обаче изглеждат странни: защо местните жители на Северна Америка са взели гърмящи змии, но не и коне, чуди се сър Томас Браун през 1646 г.? "Много е странно как Америка изобилства с хищни и вредни животни, но не съдържа това необходимо същество - коня."
Браун е сред първите, които поставят под съмнение идеята за спонтанно възникване. Той е бил лекар и учен любител, който мимоходом прави това наблюдение. Библейски учени от онова време като Юстус Липсиус (1547-1606) и Атанасий Кирхер (ок. 1601-80) също започват да разглеждат по-внимателно историята на ковчега. Те се опитват да съобразят библейския разказ с естественоисторическите познания на своето време. Получените хипотези са важни. Те са били движеща сила за изучаването на географското разпространение на растенията и животните. През XVIII в. този вид изследване се превръща в биогеография. Природоизследователите започват да правят връзки между климатичните условия и приспособените към тях животни и растения. Една от важните теории гласи, че библейският Арарат е прорязан от различни климатични зони. Когато климатът се променял, свързаните с него животни също се премествали. В крайна сметка те се разпространяват, за да населят отново земното кълбо.
Съществува и проблемът с непрекъснато увеличаващия се брой на известните видове: за Кирхер и по-ранните естествоизпитатели не е било проблем да намерят място за всички известни животински видове в ковчега, но по времето, когато работи Джон Рей (1627-1705), само няколко десетилетия след Кирхер, са открити много повече. Включването на пълния спектър от животинско разнообразие в историята на Ковчега става все по-трудно и към 1700 г. малцина естествоизпитатели виждат причини да вярват в буквалното тълкуване на разказа за Ноевия ковчег.
Реплика в пълен размер
През 2011 г. в Дордрехт, Нидерландия, е построено копие на Ноевия ковчег в пълен размер.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Ноевият ковчег?
О: Според книгата Битие в Библията Ноевият ковчег е кораб, който Бог нарежда на Ной да построи, за да спаси себе си, семейството си (с изключение на сина си Ханаан и съпругата му Наама) и всички видове животни от големия потоп, който Бог щял да предизвика.
Въпрос: Къде почиваше ковчегът?
О: Ковчегът почива на най-високата точка в района, която е планината Арарат, в днешна Турция.
В: Колко голям беше той?
О: Според Битие 6:14 размерът на кораба е бил 300 на 50 на 30 елмаза. Това означава, че той е бил около половината от размера на кораба RMS Queen Elizabeth 2 или 155,45 на 25,91, на 15,54 метра. Той би имал приблизително същия тонаж (тегло) като RMS Titanic.
Въпрос: Кой отказа да се качи на борда?
О: Синът му Ханаан и съпругата му Наама отказаха да се качат на борда на ковчега.
В: Открити ли са физически доказателства за съществуването му?
О: През годините са регистрирани много случаи на наблюдение на ковчега, но не е доказано, че в момента той съществува на планината Арарат.
обискирам